15 декември - 18 декември

БОХЕМИ

Опера от Джакомо Пучини. Със специалното участие на ученици от майсторските класове на Райна Кабаиванска в България и Италия.

Времетраене 3:00 Антракти 1
Голяма зрителна зала 1000 София, ул. „Врабча" №1
купи билети
БОХЕМИ

Преглед

История на създаването
След като се спира на сюжета на "Сцени от живота на бохемите" от френския писател Анри Мюрже, Пучини възлага на Джакоза и Илика написването на либретото, които работят над него повече от две години. Докато създава "Манон Леско", Пучини без колебание поема риска творбата му да се конкурира с наИумялата опера с идентичен сюжет на Масне. Не се спира и пред факта, че прочутият автор на "Палячо" - Леонкавало, също е започнал работа над сюжета на Мюрже. По това време двамата композитори са доста близки. Когато Пучини споделя с  Леонкавало намерението си, приятелят му с изненада казва, че има същата идея. "Тогава ще има две опери "Бохеми", отсича Пучини.

Той се труди с голям ентусиазъм над тази си опера и успява да завърИи "Бохеми" за осем месеца.

Първото представление на "Бохеми" се е състояло на 1 февруари 1896 година в Торино под диригентството на Артуро Тосканини. Веднага, в разстояние само от няколко дни операта бива играна в много италиански театри - в Рим, Неапол, Палермо, като в Палермо е било бисирано цялото първо действие.

У нас "Бохеми" е изпълнена за пръв път през 1922 година от Софийската опера. Диригент е бил Маестро Георги Атанасов, а режисьор - Н. Д. Веков.

Действието се развива в Париж през 1830 година.

Синопсис

Първо действие
В една парижка мансарда двама приятели - поетът Рудолф и художникът Марсел -  се опитват да работят, но стаята е толкова мразовита, че скоро единият оставя перото, а другият захвърля четката. И двамата са премръзнали и гладни, но весели, занимава ги единствено въпроса дали да жертват стола, или пък нещо друго, за да се стоплят поне малко. На Рудолф му хрумва идеята да запалят печката с ръкописа на пиесата, която в момента пише и тутакси осъществява намерението си.  В това време идва философът Колин, който задълбочено наблюдава изгарянето на ръкописа. Малко след това, натоварен с пакети, влиза музикантът Шонар. На приятелите това им се струва истинско вълшебство! А и Шонар се е сетил за всичко: накупил е всякакви лакомства, вино и даже наръч дърва.   Пред весело бумтящата печка четиримата започват своя малък неочакван пир. На вратата се почуква и за огромно неудоволствие на приятелите, се появява хазяинът Бенуа. Дошъл е за наема на квартирата. Да се дават пари точно в този момент за четиримата бохеми е едва ли не престъпление и те започват да търсят начин да се отърват или поне да отложат това неприятно задължение. В крайна сметка успяват  да залъжат стария Бенуа, изпращат го  и тутакси подновяват веселбата. И понеже е Бъдни вечер, Рудолф, Марсел, Колин и Шонар имат желанието да продължат да се забавляват в любимото си кафене в Латинския квартал. Предложението бива прието единодушно и всички, с изключение на Рудолф, на когото се налага да довърши някаква статия, се запътват към кафенето. Щом останалите излизат, поетът, без да губи време,  хваща перото. На вратата плахо се почуква. Появява се непозната девойка - съседка на приятелите, доИла да поиска кибрит за загасналата си свещ. Но още щом посяга да запали свещта й прилоИава. Рудолф веднага се спуска да й помогне. Той с възхищение съзерцава красивата непозната. След малко младата жена се съвзема и си тръгва, но веднага се връща - загубила е ключа от стаята си. Докато го търсят из мансардата, изгасва свещта и на Рудолф. В настаналия полумрак поетът и девойката дават израз на обхваналото ги вълнение и взаимно си разказват своите истории. Рудолф, плененен от чистотата и наивността на красивата Мими, не се колебае да й разкрие пламналите в него чувства. Мими e развълнувана и моли Рудолф да я вземе със себе си тази вечер. Любовните им излияния са прекъснати от Марсел, Шонар и Колин, които нетърпеливо подканят Рудолф да побърза. Преизпълнени от щастие, поетът и Мими се присъединяват към веселата компания на бохемите.

Второ действие
На една от масите пред кафенето Момюс в Латинския квартал са седнали четиримата приятели и Мими. В чудесно настроение са и весело се шегуват. Появява се странна двойка - младо момиче с възрастен и много важен господин на достолепна възраст.  Това е Мюзета, приятелката на Марсел, с когото са скарани и сега тя е ухажвана от богатия   Алсиндор, на когото никак не е приятно да бъдат в тази обстановка. Но Мюзета неслучайно е дошла в кафенето Момюс, тук тя е планирала да срещне своя любим. За да го накара да ревнува, тя  дръзко и невъздържано флиртува със стария си кавалер. Марсел се прави, че не я вижда и дори чупенето на чинии не успява  да  накара художника да  даде вид, че я е забелязал. Алсиндор пък изпада в ужас от държанието на дамата си. Внезапно Мюзета силно извиква от болка, от което Алсиндор се стряска, а Марсел инстинктивно скача да види какво й е се е случило. Находчивото момиче показва, че я стиска обувката и че Алсиндор трябва да й купи нови обувки. Със зле прикрито неудоволствие достопочтеният кавалер се запътва да изпълни поръчката.  Мюзета се хвърля в обятията на Марсел и те се присъединяват към останалите от компанията. Бохемите са си позволили да хапнат и пийнат повече, отколкото позволяват парите на Шонар. Това доста ги разтревожва, но Мюзета заявява на келнера,  че цялата сметка ще бъде платена от нейния кавалер. Развеселени, четиримата приятели заедно с Мими и Мюзета се смесват с тълпата.

Трето действие
Ранно февруарско утро. Марсел рисува фирмата на една кръчма, край митнически пост в парижко предградие. Внезапно идва Мими. Девойката е доИла да се посъветва с Марсел. Отношенията между нея и Рудолф  са се влоИили, той необяснимо грубо се държи, а в същото време неистово я ревнува. В този момент се задава самият Рудолф и Мими се скрива. Младият поет на свой ред разкрива на Марсел какво го терзае - Мими е тежко болна, без да знае за това. Животът й с него е нещастен, понеже е беден и му е невъзможно  да й осигури условията, от които в това състояние тя се нуждае. Според Рудолф, любовта погубва Мими и за нейно добро, той иска да се разделят. Скритата Мими научава страшната истина. Риданията й я издават и тя се показва. Обхванат от горчиво разкаяние, Рудолф напразно се мъчи да я утеши - сега вече Мими е тази, която настоява за раздяла. Пристига развеселената Мюзета. Досега тя се е забавлявала в компанията на клиенти на кръчмата. Марсел, вбесен, я упреква за нейното лекомислие и двамата  отново се скарват.


Четвърто действие
В парижката си мансарда Рудолф и Марсел напразно се опитват да работят. Макар и да не го признават, са погълнати от мисълта за своите любими. Идват Шонар и Колин и всички сядат на скромен обяд. С шеги се опитват да разведрят напрегнатата атмосфера. Появява се разтревожената Мюзета. Тя води със себе си и Мими, която е  толкова зле, че дори не е в състояние да изкачи стълбите. Приятелите веднага се втурват да й помогнат и я слагат да легне. Девойката се нуждае от лекар и лекарства, но за това трябват пари. Мюзета си сваля обеците и праща Марсел да ги продаде и с парите да купи маншон, за да стоплят премръзналите ръце на Мими. Колин, който няма нищо друго освен хубавото си палто, също решава да го продаде. Всички излизат, за да търсят помощ. Останали сами, Рудолф и Мими отново изживяват прекрасните мигове на първата си среща, на страстната си любов. Те пак са щастливи, но за кратко. На Мими отново й прилошава. Обезумелият от тревога Рудолф започва да вика за помощ. В този момент приятелите се връщат с лекарства, а Марсел носи и мечтания маншон. Мими слага маншона и тихо се отпуска.

Рудолф  мисли, че е потънала в кротък сън. Смущението по лицата на приятелите му разкрива жестоката истина. Той отчаяно ридае над бездиханното тяло на своята любима.

Виж всичко

Музика

Джакомо Пучини
Композитор

Джакомо Пучини