ЕЛЕКТРА

Опера от Рихард Щраус

Времетраене - 1:50
Изпълнява се на немски език, с български и английски субтитри
ЕЛЕКТРА

Преглед

Либрето на Хуго фон Хофманстал
Първо изпълнение: 25 януари, 1909 г., Дрезден

ЕЛЕКТРА е адаптация на едноименната древногръцка трагедия на Софокъл от виенския писател Хуго фон Хофманстал.

Електра иска да отмъсти за баща си Агамемном, убит от майка ѝ Клитемнестра и любовника ѝ Егист. Тя се опитва да убеди сестра си Хризотемида да ѝ помогне, но тя отказва да участва в отмъщението. Електра е овъзмездена, след като брат ѝ Орест, считан за мъртъв, убива Клитемнестра и Егист. Този развой на събитията предизвиква у Електра разнородни бушуващи чувства и тя се впуска във вихрен танц, преди да е покосена от смъртта.

Рихард Щраус създава музикален стил, в който използва резки промени и неочаквани обрати, контрастиращи с емоционалното състояние на персонажите и подчертавайки жестокото развитие на сюжета.

За втори път в България любителите на операта ще имат възможността да се насладят на операта „Електра“ от Рихард Щраус. Идеята за реализацията на постановката е на Пламен Карталов. Така Софийската опера ще се присъедини към най-престижните оперни театри в света, които имат в репертоара си модернистичното произведение на Рихард Щраус.

***

„Електра“ е поредната изключително сложна творческа задача пред трупата на първата опера в България. След тетралогията „Пръстенът на Нибелунга“, „Тристан и Изолда“ и „Парсифал“ на Рихард Вагнер, включването на „Електра“ в нетрадиционната репертоарна програма показва огромния артистичен потенциал на Софийската опера. В състава на солисти са включени само български певци. Вокалният стил на Рихард Щраус е нетипичен и това провокира едно ново, различно изпълнение на солистите и хора. Партитурата е изпъстрена с големи оркестрови трудности, а режисьорската идея на Пламен Карталов, както винаги, извайва художествените образи и ги поставя в нови измерения творческо търсене.

Премиерата на „Електра“ става по време на пандемия и поредица от изпитания на духа. Но това е и доказателство за смелостта на Софийската опера точно в този момент да представи на своята вярна публика един завладяващ спектакъл, който очертава ясна визия за развитието на театъра в близко бъдеще.

В главните роли ще видим Лилия Кехайова и Диана Гуглина като Електра, Гергана Русекова, Мариана Цветкова и Йорданка Милкова – в ролята на Клитемнестра, Даниел Острецов и Емил Павлов като Егист, Веселин Михайлов и Атанас Младенов – в ролята на Орест.

Диригент на спектакъла е маестро Евън-Алексис Крист, сценограф Свен Йонке, а режисьор е Пламен Карталов.

***

Рихард Щраус и Хуго фон Хофманстал се срещат в навечерието на 20-ти век в дома на немския писател Рихард Демел в Берлин. Хофманстал веднага изявява желание да работи с композитора и при следващата им среща в Париж му предлага либрето за балет.

„Триумфът на времето“ не впечатлява Щраус и той отхвърля предложението. По това време той се радва на славата на известен и търсен в цяла Европа диригент.

През 1903 г. Рихард Щраус присъства на премиерата на пиесата „Електра“, адаптирана от Хофманстал за театър „Макс Райнхард“ в Берлин. Композиторът веднага разбра, че драмата може да послужи като основа за оперно либрето и се свърза с писателя. Двамата поставят началото на изключително плодотворно сътрудничество, което ще продължи 20 години и ще създаде шест опери.

Рихард Щраус се утвърждава като оперен композитор след удивителния успех на „Саломе“ през 1905 г. Интересно е да се отбележи, че новата му идея има същия произход като „Саломе“: пиеса, гледана в Берлин, режисирана от Макс Райнхард и с актрисата Гертруд Айзолд в главната роля.

Но приликите свършват дотук.В съвместната си работа Щраус и Хофманстал постигат перфектен баланс между текст и партитура, издигайки тази симбиоза на изключително високо ниво.Хофманстал се съобразява с нотите на композитора и преработва части от либретото.Всичко това става чрез писма по пощата, тъй като писателят живее във Виена, а Рихард Щраус – в Берлин.

„Електра“ е изключително иновативна творба в едно действие, чийто сюжет включва убийство, измама и отмъщение:

Електра е обсебена от желанието си да отмъсти за смъртта на баща си Агамемнон.Тя подбужда брат си Орест да убие виновниците – майка им Клитемнестра и нейния любовник Егист.Накрая, удивена и смутена от постъпката си, Електра танцува в екстаз, но преди края на танца пада мъртва на земята.

***

След три години работа „Електра“ е завършена.Световната премиера е на 25 януари 1909 г. в Кралската опера в Дрезден.

Модерният музикален език на „Електра“ предизвика противоречиви реакции на публиката на премиерата. Още от първите акорди композиторът поставя слушателя в състояние на напрегнато очакване. Въз основа на древногръцката митология и едноименната трагедия на Софокъл от 410 г. пр.н.е. като либрето, Щраус написва творбата в изключително модернистичен и експресионистичен стил. Композиторът създава платно за драматични гласове и огромен оркестър, но и пронизващ музикален и психологически портрет, който впечатлява с изключителната си емоционалност и изразителност.

Като музикална линия, оркестрация и естетика „Електра“ рязко контрастира с най-ранните опери на Щраус и с по-късната му кариера. „Електра“ е най-модерното произведение на Щраус и единствената опера, в която той разширява границите на тоналността до невъзможното. След „Електра“ той се оттегля към по-консервативен стил на композиране.

Партитурата на „Електра“ е посветена на Натали и Вили Левин – близки приятели на композитора.

Успех на „Електра“ на софийска сцена!

Синопсис

Пет прислужници се опитват да измият градината на двореца в Микена и коментират присмехулно Електра, чудейки се къде ли е тя и какво ли прави. В този момент Електра изплува от сенките с налудно изражение на лицето. Прислужниците обсъждат как тя е достигнала до това състояние и й се подиграват. Само една от петте проявява милосърдие към Електра, но веднага бива отведена и наказана от надзирателката.

Електра се появява отново за своя ежедневен ритуал в памет на баща й, който след завръщането си от Троя бива убит от Клитемнестра и Егист. Тя се отдава на кървави видения за бъдещо отмъщение и празненството след това, в което тя ще поведе триумфален танц. Хризотемис излиза от двореца. За разлика от Електра, тя е покорна, в добри отношения с Клитемнестра и Егист, наслаждавайки се на привилегията да бъде принцеса. Хризотемис предупреждава Електра, че Клитемнестра и Егист кроят план да я затворят в някаква кула. Електра я прогонва с презрение. По-малката сестра не иска да живее,  вгледана в мрака като Електра, а жадува за семейство и деца.

Суматоха и ужасяващи звуци се носят от двореца, Електра използва случая да се подиграе с Хризотемис, че това е нейното сватбено тържество. Истината е, че Клитемнестра отново се буди от своите кошмари как бива убита от Орест. Хризотемис моли Електра да я остави насаме с майка им. Следвана от свитата си, Клитемнестра иска да направи поредното жертвоприношение към боговете, за да намери покой. Тя ги пита каква е причината за страданията й, а Електра й отговаря успокоително, че самата тя е богиня. Въпреки протестите на спътниците си, Клитемнестра е готова да разговаря с Електра. Признава на дъщеря си, че е измъчвана от кошмари всяка нощ и все още не е намерила начин да омилостиви боговете. Казва, че ако някога това се случи, тя отново ще може да спи спокойно. Електра залъгва майка си с общи приказки относно каква трябва да бъде правилната жертва и обръща разговора към това защо Орест все още не се връща у дома. Клитемнестра се разстройва и отвръща, че той е изгубил разсъдъка си и е решил да живее сред дивите животни. Електра се противопоставя на тази теория и казва, че златото, което Клитемнестра е изпращала не е било с предназначение да помага на Орест, а да бъде убит от някого.

Тогава Електра разкрива какво трябва да бъде жертвоприношението – това е самата Клитемнестра. Започва дълго описание как точно е необходимо да се изпълни то – Клитемнестра трябва да бъде събудена посред нощ, а после да бъде преследвана като диво животно с брадва. Само когато тя се умори от това и осъзнае, че нейният истински затвор е тялото й – тогава брадвата, с която е убила Агамемнон, ще се стовари върху й от Орест и всичките кошмари ще престанат.

В този момент част от свитата на Клитемнестра се появява и тихо й съобщават нещо. Клитемнестра започва да се смее истерично. Електра се чуди какво ли са казали на майка й. Тогава Хризотемис идва и разяснява ситуацията: получени са новини, че Орест е бил премазан от собствените си коне. Електра не иска да повярва, но единственото, което я интересува истински е отмъщението – сега тя моли Хризотемис да й помогне вместо брат им. Изведнъж Електра започва да възхвалява красотата и нежността на сестра си и й обещава, че ще бъде нейна робиня на брачната й церемония, но в замяна трябва първо да помогне за отмъщението. Хризотемис отказва, а Електра я проклина.

Електра е решена да извърши всичко сама, но се появява мистериозен мъж. Той иска лично да предаде новините за смъртта на Орест. Представя се за негов приятел и се надява  Клитемнестра да го повика. Сега Електра скърби още повече, когато е убедена в смъртта на брат си. Странникът разбира, че такава мъка не е случайна и разкрива истинската си самоличност – това е самият Орест! Електра изпада в екстаз, но също така и се чувства засрамена от това, в което се е превърнала.

Предрешеният Орест влиза в двореца. След малко се чуват викове и суматоха сред прислужниците. Електра се усмихва, защото знае, че майка й вече е мъртва.

Егист се появява силно развълнуван от факта, че вестителят е тук и иска да се срещне с него начаса. Електра много мило го насочва къде да отиде. След миг Егист започва да крещи за помощ, но Електра му отговаря с думите „Агамемнон те чува!”.

След малко Хризотемис идва задъхана и казва, че Клитемнестра и Егист са убити, а в двореца се води битка между поддръжниците им и Орест с неговите хора.

Електра изпада в екстаз и иска да започне своя танц, но в началото не може да помръдне. След миг тя започва своя екстатичен танц, но когато стига до кулминацията му се свлича на земята.

Хризотемис тръгва към двореца, за да бъде с брат си. Когато пристига пред портата и чука на нея – няма никакъв отговор.

Виж всичко

Музика

Рихард Щраус
Композитор

Рихард Щраус

06.04.2022 / 19:00

Мариана Цветкова
Клитемнестра

Мариана Цветкова

Ангел Христов
наставник на Орест

Ангел Христов

Диана Василева
НОСИТЕЛКА НА ШЛЕЙФА

Диана Василева

Росен Ненчев
Млад слуга

Росен Ненчев

Димитър Станчев
Стар слуга

Димитър Станчев

Силвана Пръвчева
За първи път в ролята на НАДЗИРАТЕЛКА

Силвана Пръвчева

Румяна Петрова
Прислужница

Румяна Петрова

Виолета Радомирска
Прислужница

Виолета Радомирска

Весела Янева
За първи път в ролята на ПРИСЛУЖНИЦА

Весела Янева

Айла Добрева
Прислужница

Айла Добрева

Силвия Тенева
Прислужница

Силвия Тенева

Постановъчен екип:

Свен Йонке
Сценограф

Свен Йонке

Фреди Франдзути
Хореограф

Фреди Франдзути

Лео Кулаш
Художник на костюмите

Лео Кулаш

Андрей Хайдиняк
Дизайнер на осветлението

Андрей Хайдиняк

Вера Петрова
Асистент-режисьор

Вера Петрова

Ивана Йонке
Асистент сценограф

Ивана Йонке

Ваня Магич
Асистент сценограф

Ваня Магич

Людмил Ненчев
Концертмайстор

Людмил Ненчев

Йоланта Смолянова
Корепетитор

Йоланта Смолянова

Ричард Уайлдс
Корепетитор

Ричард Уайлдс

Стефка Георгиева
Помощник-режисьор

Стефка Георгиева

Сузана Шомова
Помощник-режисьор

Сузана Шомова