13 ноември

ПЕПЕЛЯШКА

Опера от Джоакино Росини

Голяма зрителна зала 1000 София, ул. „Врабча" №1
купи билети
ПЕПЕЛЯШКА

Преглед


ПЕПЕЛЯШКА
Опера от Джоакино Росини

„Пепеляшка, или триумфа на добродушието” е комична оперна драма в две действия от Джокино Росини. Либретото е на Джакопо Ферети и е заимствано от едноименната приказка на Шарл Перо.

Първото представление на операта е на 25 януари 1817 г. в „Театро Вале” в Рим.

Росини е на 25 години, когато написва „Пепеляшка”, но вече има зад себе си поредица оперни бисери като „Севилският бръснар”, „Танкреди”, „Италианката в Алжир” и други.

Операта „Пепеляшка” се счита за една от най-изящните партитури за вокал и ансамбъл. Поради обичайната липса на време, начин, срокове и темпове на композиране, цялата опера е завършена за три седмици.По тази причина в нея Росини използва увертюрата от „Вестникът”, опера-буфа написана няколко години преди това, както и част на ария от „Севилският бръснар”. Известна помощ, Росини получава от Лука Аголини, който написва „сухите” речитативи, както и три други откъса – на Алидоро, Клоринда  и хоровата сцена „Ах, красива непозната”. Росини променя и добавя различни сцени и номера в някои случаи на следващи представления, като тези през 1818 и 1820г.

Увертюрата към операта „Пепеляшка” е изпълнявана често в концертни програми и участва в „стандартния” оркестров репертоар още от самото си създаване, заедно с повечето негови увертюри.

Първото изпълнение е прието с известна враждебност, но скоро придобива голяма популярност в Италия и други страни в Европа, между които Лисабон /1819/, Лондон /1820/, Ню Йорк /1826/. Почти през целия 19в. нейната популярност съперничи на тази на „Севилският бръснар”, но поради изключителните вокални изисквания и трудностите в контраалтовата партия, както е написана в оригинал, постепенно отпада от репертоара на театрите и се превръща в рядкост.

През 60-те години на 20 в., музиката на Росини се радва на истински ренесанс. Новото поколение мецосопрани и контраалти възвръщат популярността на „Пепеляшка” и тя отново е на сцената.

Има и някои промени в самата приказка, основно поради избора на Росини върху зримите реалистични решения, а не върху магическите вълшебства, както е в оригинала, дължащи се на очевидните ограничения и липсата на „специални ефекти” по негово време.

През последните десетилетия са осъществени множество звукозаписи на операта, а в стандартния списък на най-често изпълняваните опери, тя заема 28 позиция измежду няколкостотин заглавия от действащия оперен репертоар!

Огнян Стамболиев

Синопсис

I действие

В зала в замъка на дон Манифико суетните му дъщери Клоринда и Тисбе се разкрасяват. Доведената им сестра, Пепеляшка, се утешава с песен за един цар, който си избрал невеста с добро сърце (‘Una volta c’era un re’). Влиза един просяк (всъщност, учителят на принц Рамиро, Алидоро). Пепеляшка му дава нещо да хапне, което разгневява сестрите ѝ. Придворни влизат и обявяват предстоящото пристигане на принца, който на бал ще избере най-красивата жена за своя съпруга. Последвалото вълнение поражда голямо объркване. Придворните излизат; тръгва си и „просякът”, който предсказва, че Пепеляшка ще бъде щастлива на следващия ден. Докато се карат за привилегията да кажат на баща си добрата новина, Клоринда и Тисбе го събуждат. Дон Манифико тълкува сън, който току-що е сънувал, като предсказание за щастието му. Мечтанието на обеднелия барон, който вижда себе си като дядо на царе, сякаш се потвърждава от съобщението на дъщерите му (‘Miei rampolli femminini’).

Подтикнат от наставника си – Алидоро, Рамиро е разменил дрехите си със своя прислужник Дандини. Когато преоблеченият принц влиза в къщата, той и Пепеляшка се влюбват веднага (‘Un soave non so che’). Дандини пристига, играейки неумело ролята на принца (‘Come un’ape ne’ giorni d’aprile’). Клоринда и Тисбе са му представени. Пепеляшка моли втория си баща да я вземе на бала (‘Signor, una parola’), но Манифико ѝ нарежда да си остане вкъщи. Със списък на неомъжените жени от региона, Алидоро пита Дон Манифико за трета дъщеря; той казва, че тя е умряла. Всички са объркани. По-късно Алидоро разкрива самоличността си на Пепеляшка и я кани на бала, намеквайки за промяна в нейната участ (‘Là del ciel’). В двореца Дандини и Рамиро споделят впечатленията си от дъщерите на Манифико. Клоринда и Тисбе се отнасят презрително към Рамиро, вярвайки, че той е слуга на Дандини. Всички са запленени от пристигането на загадъчна дама. Когато тя вдига воала си, те са поразени от необичайната ѝ прилика с Пепеляшка.


II действие

Манифико си представя, че е тъст на принца и като главен виночерпец  създава нови закони за пиенето. Рамиро дочува как Пепеляшка отклонява ухажванията на Дандини, защото обича своя „оръженосец”. Рамиро я моли да бъде негова, но тя му дава гривна и му казва, че ще я открие по това, че тя носи същата гривна. Тогава, ако все още я обича, тя ще се ожени за него. Рамиро влиза в ролята си на принц и решава да издири Пепеляшка.

Дандини насърчава фантазиите на Манифико, след което разкрива истинската си самоличност (‘Un segreto d’importanza’). Когато се завръщат у дома, сестрите намират Пепеляшка край огъня и се нахвърлят върху нея, защото тя прилича на красавицата на бала.
Алидоро урежда буря и предизвиква произшествие, така че каляската на принца да се преобърне пред къщата им. Пепеляшка и Рамиро се разпознават (‘Siete voi’), и всички са удивени (‘Questo è un nodo avviluppato’). Рамиро отвежда Пепеляшка, а Алидоро  тържествува. На сватбеното тържество Пепеляшка се застъпва пред принца за Манифико и сестрите си. Тя разсъждава как се е променила съдбата ѝ (‘Nacqui all’affanno, al pianto’). 

Виж всичко

Музика

Джоакино Росини
Композитор

Джоакино Росини

13.11.2021 / 19:00

Александрина Стоянова-Андреева
Анджелина (Пепеляшка)

Александрина Стоянова-Андреева

Хрисимир Дамянов
Принц Рамиро

Хрисимир Дамянов

Николай Петров
Дон Манифико

Николай Петров

Милена Гюрова
Клоринда

Милена Гюрова

Постановъчен екип:

Жорж Димитров
Диригент

Жорж Димитров

Вера Петрова
Режисьор

Вера Петрова

Боряна Ангелова
Сценограф

Боряна Ангелова

Християна Михалева-Зорбалиева
Художник на костюмите

Християна Михалева-Зорбалиева

Росица Костова
Асистент-режисьор

Росица Костова

Андрей Хайдиняк
Художествено осветление

Андрей Хайдиняк

Мария Луканова
Хореограф

Мария Луканова

Виолета Димитрова
Диригент на Хор

Виолета Димитрова

Милен Станев
Корепетитор

Милен Станев

Владимир Горчаков
Помощник-режисьор

Владимир Горчаков

Стефка Георгиева
Помощник-режисьор

Стефка Георгиева

Снежина Русинова-Здравкова
Превод и субтитри

Снежина Русинова-Здравкова