28 октомври - 29 октомври

ЖИЗЕЛ

Балет от Адолф Адам

Времетраене 2:10 Антракти 1
Театро Верди - Салерно, Италия
ЖИЗЕЛ
  • събота 28 окт 2023 21:00
  • неделя 29 окт 2023 18:00

Преглед

„Жизел“ е поетично, музикално и хореографско бижу“, Пьотр Илич Чайковски

Историята за трагичната любов на прелестната девойка Жизел и принц Алберт пленява и днес, любов, която дори отмъстителните привидения и тяхната кралица Мирта не могат да победят.

Красивата музика, яркото чувство за театралност и интерпретационно майсторство правят спектакъла незабравим, приобщават към най-големите постижения на великото балетно изкуство.

„Жизел“ е вероятно най-яркият образец за романтичен балет и има най-старата хореографска концепция събрала различни източници на вдъхновение: Испания, Германия, Италия и Франция.

Историята за призрачните девойки, които наказват мъжете като ги карат да танцуват до изнемога се явява в поемата от 1829 г. на Виктор Юго, в която се разказва за млада испанка, която танцува до изнемога. В сборника на Хайнрих Хайне наречен „От Германия“ от 1835 се споменават вилиси – прозрачните умрели девойки, полу-нимфи, полу-вампири, които преследват годениците си. Хайне вдъхновява Теофил Готие, който предлага текста на Жюл-Анри Верноа дьо Сен-Жорж, за да напише либретото. Текстът е готов за три дни и изпратен на директора на Парижката опера Леон Пиле. От своя страна той търси постановка, в която да представи на парижани Карлота Гризи. И двамата харесват предложената история и така работата започва. Адолф Адам вдъхновен създава музиката за около два месеца.

Творбата в две действия с музика на Адолф Адам и либрето на Жюл-Анри Верноа дьо Сен-Жорж и Теофил Готие е представена за първи път на 28 юни 1841 в Париж Хореографията е на Жан Корали и Жюл Перо. Перо поставя танците на първата изпълнителка на заглавната роля италианската звезда Карлота Гризи. Неин партньор като Алберт е Люсиен Петипа, брат на прочутия хореограф Мариус Петипа. Успехът е сензационен. Само заради него хонорарът на Гризи става два пъти по-голям и се увеличава всяка следваща година. Говори се, че художникът на операта Пол Лормие, след консултации с Готие използвал многобройните костюми в ренесансов стил от други постановки на театъра като например от „Вилхелм Тел“ на Росини, „Бенвенуто Челини“ на Берлиоз за масовите сцени. Той проектирал костюмите за главните герои. Тези костюми са използвани до 1853 г., когато балетът отпада от репертоара. За следващите постановки от 1863 и 1868 г. художниците Алфред Алберт и Александър Беноа създават костюми, близки до съвременните.

Почти същото се получава и с декорите за премиерата. За първо действие Пиер Люк Шарл Сисери използва декорите от балета „Дунавска любов“ на Адам от 1838 г. – от едната страна къщата на Жизел, от другата на Алберт. Когато балетът е свален от афиша декорите са доста разпадащи се както отбелязва Теофил Готие. Самият Адам никак не харесва този декор, но затова пък е възхитен от сцената във второто действие: „Тъмната влажна гора пълна с бръшляни и диви цветя“. Финалът е с изгряващо слънце, което много се харесва и на критиците, които отбелязват поетичността на сцените.

Интересно е, че преди балетната премиера е било изпълнено трето действие на операта „Мойсей“ на Росини.

Самият Теофил Готие пише: „Музиката на Господин Адам надхвърля всички обичайни балети до сега. Тя изобилства от мотиви, оркестрови ефекти, дори предлага на запалените ценители на високите жанрове една много добре изведена фуга. Във второто действие дори е щастливо разрешен проблемът с изящната и мелодична фантазия“.

Възхищението си изказва и Камий Сен-Санс: „Какво направи Адолф Адам в „Жизел“? Не само, че е създал най-симфоничната музика, но и я превърна в такава, каквато наричаме научна музика. Неговите Вилиси танцуват на фуга, доста изненадващо – истинска класическа фуга. В „Жизел“ той е създал истински танцувални арии… Най-известният от неговите балети е истински шедьовър. Инструментацията е оригинална, цветна, прекрасна“.

На следващата година отново Карлота Гризи и Люсиен Петипа играят в постановката на „Жизел“, а през 1884 Жюл Перо и Мариус Петипа представят нова продукция на балета в имперския Мариински театър в Санкт Петербург. В следващите години други хореографи добавят различни вариации за различни балерини – Рикардо Дриго добавя соло за Елена Корналба и за Ема Бесон, а Лудвиг Минкус вмъква едно „Pas de deux“.

Интересно е, че през следващите години се появяват все нови и нови хореографии – на Михаил Фокин през 1910 за Руските балети на Дягилев в Париж, пак там и Серж Лифар прави своя постановка през 1932. Алисия Алонсо също добавя своето виждане през 1972 г. при представянето в Хавана.

След Карлота Гризи най-великите балерини в различните периоди представят нежната девойка – Мария Тальони, Анна Павлова, Тамара Карсавина, Марго Фонтейн, Галина Уланова, Мая Плисецкая.

В България първата постановка на „Жизел“ е в Софийската опера на 19 декември 1947г. Хореографията е на Анастас Петров, сценография и костюми Нива и Никола Тузсузови, а диригент е Константин Илиев. Първите изпълнители на Жизел и Алберт са Лили Берон и Иван Дешев. Представен е заедно с „Болеро“ на Марис Равел.

Следващите постановка е на 19 април 1960 г., като хореограф отново е Анастас Петров, но на пулта е Емил Караманов.

На 7 януари 1990 своята режсьорска концепция представя Юрий Григорович, а спектаклите дирижира Иван маринов.

Към световноизвестните изпълнителки на заглавната роля освен Лили Берон се добавя и Красимира Колдамова. Забележителна Мирта представя Калина Богоева, а принц Алберт – Бисер Деянов.

Настоящата постановка е на Петър Луканов, диригент е Борис Спасов.

Синопсис

Първо действие

Село в Лотарингия. Гроздобер е. Жизел е влюбена в Алберт, който скоро се е появил в селцето. Напразно лесничеят Ханс я предупреждава, че младежът е неискрен към нея. Много скоро той намира и доказателства за това – графската шапка на Алберт в наетата от него ловна хижа. Към селцето приближават знатни ловци. Всички гостоприемно посрещат херцога, дъщеря му Батилда и тяхната свита. Влюбеният в Жизел лесничей разкрива измамата на Алберт – той е граф и скоро ще се жени за годеницата си Батилда. Жизел не може да понесе това, полудява и умира.

Второ действие

Нощ е. Ханс идва на гроба на Жизел. Неговата скръб е неутешима. От лунните лъчи изплува сянката на Мирта, която зове на танц вилисите – девойки, починали преди сватбата си. Те увличат в своя танц Ханс. Той не може да се откъсне от хоровода и загива. Алберт, който също дълбоко тъгува за Жизел, идва на гроба й. Участта на Ханс очаква и него, но Жизел го спасява. Обичта й му вдъхва сила и той танцува с вилисите до зазоряване. Сенките на вилисите, Мирта и Жизел се стопяват. Алберт остава да живее с болката по загубената обич, по-силна от смъртта.

Виж всичко

Авторски състав:

Адолф Адам
Композитор

Адолф Адам

Теофил Готие
Либрето

Теофил Готие

Хайнрих Хайне
Историята е вдъхновена от славянската легенда за вилите „Жизел“, описана от

Хайнрих Хайне

Виктор Юго
Историята е вдъхновена и от поема "Призраци" на

Виктор Юго

Жан Корали
Хореография

Жан Корали

Жул Перо
Хореография

Жул Перо

Мариус Петипа
Хореография

Мариус Петипа

2023-10-28

Матю Уитъл
ХЕРЦОГ

Матю Уитъл

Кристина Чочанова
СЕЛСКО ПА ДЕ ДЬО

Кристина Чочанова

Франческо Конджусти
СЕЛСКО ПА ДЕ ДЬО

Франческо Конджусти

2023-10-29

Матю Уитъл
ХЕРЦОГ

Матю Уитъл

Вяра Иванчева
СЕЛСКО ПА ДЕ ДЬО

Вяра Иванчева

Винченцо Каруана
СЕЛСКО ПА ДЕ ДЬО

Винченцо Каруана

Постановъчен екип:

Петър Луканов
Хореограф

Петър Луканов

Радостин Чомаков
Сценограф

Радостин Чомаков

Цветанка Петкова-Стойнова
Художник на костюмите

Цветанка Петкова-Стойнова

Мария Илиева
Репетитор

Мария Илиева

Иванка Касабова
Репетитор

Иванка Касабова

Трифон Митев
Репетитор

Трифон Митев

Георги Аспарухов
Репетитор

Георги Аспарухов

Александра Иванова
Корепетитор

Александра Иванова

Мануш Манев
Корепетитор

Мануш Манев

Юлиана Идесман
Корепетитор

Юлиана Идесман

Анелия Цолова
Помощник-режисьор

Анелия Цолова

Юлиана Шишкова
Помощник-режисьор

Юлиана Шишкова

Марта Петкова
Художествен ръководител на балета

Марта Петкова