КОРСАР

Балет от Адолф Адам

Времетраене: 2:00
КОРСАР

Преглед

Корсар
Балет в две действия от Адолф Адам

Използвана е музика от Чезаре Пуни, Лео Делиб, Рикардо Дриго, Пьотър Олденбургски.

Либрето Елдар Алиев по мотиви от либретото на Жул-Анри Верноа дьо Сен-Жорж и Жозеф Мазилие.

Участват солисти, кордебалет и оркестър на Софийска опера и балет

Участват и ученици от Националното училище за танцово изкуство с репетитор Дарина Бедева.

„Корсар“ е създаден през 1856 г. по едноименната поема на Джордж Байрон, вече нееднократно послужила за основа на опери и балети. От времето на първата постановка в Париж балетът „Корсар“ е допълван с музика от други композитори, променяна е хореографията, но увлекателният сюжет за приключенията и любовта на благородния морски разбойник остава същият и досега. Музиката на балета Корсар привлича със своята лекота, истински френско изящество и висок вкус.

Синопсис

Действащи лица:
Конрад - корсар
Бирбанто - приятел на Конрад, корсар
Али - прислужник на Конрад
Медора - робиня
Гюлнара - робиня
Исак Ланкедем - търговец на роби
Саид паша - местен велможа

Пирати, робини

Пролог
Сред бурни урагани корабът на корсарите плува с издути платна по посока на източното крайбрежие.

Първо действие

Първа картина

Пазарният площад
Корсарите, заедно със своите приятелки и начело с Конрад пристигат на пазарния площад в Адрианопол.

Фанфари известяват приближаването към площада на богатия и влиятелен Сеид Паша, който се готви да направи нови покупки за попълване на харема си.

Като знае за скъперничеството на Сеид Паша, Конрад предлага на приятелите си да се преоблекат като купувачи и те самите да участват в търга и да завишават цените на предлаганите девойки.

Сеид Паша със своята свита и съпровождащият го търговец на роби Исак Ланкендем се появява на площада. Първо Ланкендем предлага на Сеид Паша Гюлнара – безгрижна красавица с неизчерпаема енергия, която той купува, спазарявайки се с Ланкендем.

Следващата, която Ланкендем извежда на площада, е девойка с ослепителна красота – гъркинята Медора. Сеид Паша, както и всички наоколо, са потресени от красотата ѝ.

Когато погледите на Конрад и Медора се срещат, реалният свят вече не съществува за тях. В знак на внезапно пламналата любов помежду им, Конрад подарява на Медора за късмет гривна-амулет, която ще я пази и ще ѝ носи щастие.

Сеид Паша, без да се пазари, купува Медора за своя харем и се оттегля заедно със свитата си.

Търговете са приключени, пазарният площад опустява. Последни го напускат корсарите.

Втора картина

Крайбрежната пещера
В обиталището на корсарите, Конрад, досега неизпитвал любов, е объркан от случващото се с него и моли приятелите си да го оставят сам.

В мечти за Медора, той заспива.

Трета картина

Оживялата градина
На Конрад му се присънва вълшебна цъфтяща градина, където той и Медора се опияняват от своите чувства, щастливи и безгрижни.

Четвърта картина

Крайбрежната пещера
Когато се събужда, Конрад е разбрал, че животът му без Медора е немислим и той се кълне, че на всяка цена ще я намери, за да не се разделя с нея никога вече.

Второ действие

Пета картина

Палатът на Сеид Паша
Радост и веселие царят в харема на Сеид Паша. Жените, сред които е и Гюлнара, се готвят за идването на своя господар. Само Медора е тъжна и печална: тя няма сили да забрави прекрасния Конрад.

Приятелките ѝ я молят да сподели с тях причината за своята печал, а също и да им каже за гривната, с която никога не се разделя. Медора им разказва за непознатия, внезапно пробудил в нея любов, но среща с когото повече не ѝ е писана, а да забрави за него не е по силите ѝ.

Пристигането на Сеид Паша внася суета в харема.

Цялото внимание на Пашата е приковано към Медора, с появата на която той е изгубил всякакъв интерес към останалите си жени. Гюлнара се опитва да отвлече вниманието на Сеид Паша от Медора с танци на прекрасни одалиски, които успяват да го потопят в сън и те, заедно с Гюлнара, го отвеждат в покоите му.

Полунощ

Медора остава сама и няма сили да мисли за друго освен за своя възлюбен.

Конрад тайно прониква в палата на Сеид Паша. Щастието на влюбените е безпределно. Появява се Гюлнара.

Медора е изпаднала в пълно отчаяние, разбрала цялата безизходица на своето положение. Ако Сеид Паша научи за изчезването ѝ, той незабавно ще тръгне да преследва влюбените със стражи и тогава Конрад ще е обречен на гибел.

Гюлнара предлага своя план: да се преоблече в одеждите на Медора и да се погрижи да отвлече вниманието на Сеид Паша. Така тя ще даде възможност на влюбените да спечелят време и да се скрият от преследвачите.

Медора и Конрад напускат палата, а Гюлнара, в дрехите на Медора, остава сама в очакване на нощното посщение на Сеид Паша. Когато той идва, Гюлнара проявява мъдрост и съобразителност и осъществява с успех замисленото. Влюбените са безопасност.

Шеста картина

Крайбрежната пещера
Корсарите посрещат Конрад и възлюбената му Медора и ги развличат със своите танци. Влюбените са щастливи и се заклеват един на друг, че ще бъдат заедно до края на дните си.

Епилог

Медора и Конрад летят с попътен вятър в платната към своето щастие.

Виж всичко

Музика

Адолф Адам
Композитор

Адолф Адам

Постановъчен екип:

Мариус Петипа
С използване на фрагменти от хореографията на

Мариус Петипа

Елдар Алиев
Хореограф, Художник по осветлението

Елдар Алиев

Борис Ладичорбич
Асистент-хореограф

Борис Ладичорбич

Борис Спасов
Диригент

Борис Спасов

Галина Соловьова
Художник по костюмите

Галина Соловьова

Семьон Пастух
Сценограф

Семьон Пастух

Александър Александров
Художествен ръководител на балета

Александър Александров

Анелия Цолова
Помощник-режисьор

Анелия Цолова

Маша Илиева
Репетитор

Маша Илиева

Ясен Вълчанов
Репетитор

Ясен Вълчанов

Иванка Касабова
Репетитор

Иванка Касабова

Александра Иванова
Корепетитор

Александра Иванова

Юлиана Идесман
Корепетитор

Юлиана Идесман