БАЯДЕРКА

Балет по музика на Лудвиг Минкус

Времетраене 2:45 Антракти 2
БАЯДЕРКА

Преглед

За „Баядерка”
За първи път на сцената на Софийската опера и балет през 2012 година беше представена цялостната оригинална версия на този балет.

Един от най-вълнуващите шедьоври на прочутия Петипа е вдъхновен от драмата на древноиндийския поет Калидас и баладата на Гьоте „Баядерка”.

Трагизъм и лирика, стремеж към щастие, любов и свобода се преплитат в тази прочута творба, чието действие се развива в древна Индия. Сюжетът претворява страстната и всепоглъщаща любов на баядерката Никия към смелия воин Солор. Верност, измяна, искреност и коварство са в основата на този изразителен балетен спектакъл, властващ през времето като  апотеоз на пламенната любов.

За Павел Сталински
Павел Сталински е един от най-известните руски хореографи. Той поставя балетни спектакли по цял свят. Неговият баща, Алексей Сталински, също е бил балетист и хореограф. Алексей Сталински вдъхва на Павел любов към балета. Синът се възхищава от баща си, който до 75 годишна възраст е свързан с това възвишено изкуство. Въпреки, че има порок на сърцето и рани от Втората световна  война, Алексей  до своя край учи младите хора на балет. Изцяло предан на танца е и Павел. Той пристига в София през май 2012 година, за да постави балета „Баядерка”. В тази си версия творбата не е играна в България. Това е един от най-трудните балети, подобно на „Лебедово езеро”.

Той е сред върховете в сценичното изкуство.

В него поединично и в масовите сцени се появяват над 80 човека. Сред изпълнителите са и ученици от Националното училище за танцово изкуство в София.

Павел Сталински е възхитен от работата на балетните ни артисти. Той поставя „Баядерка” по Мариус Петипа, но се стреми да даде и много от себе си за идеалното изграждане на всеки образ и неговото самостоятелно звучене на фона на цялата постановка. Девизът на Сталински е обикновен, в него има много искреност и яснота: „Трябва да се танцува не само с тялото, но и с душата, да се приобщиш към ролята си така, както всеки вярващ се приобщава към Бога!”

Към историята на постановката в София
Хореографът Павел Сталински пристига в София ,влюбен в своята пианистка Галя Лущенко. Изключително добра пианистка, тя пристига с него в България, за да свири на репетициите на прочутия балет. Двамата се срещат случайно преди години, на премиерата на балета „Дон Кихот” в Лвов. Любовта пламва от пръв поглед. Сталински твърди, че съществува такова привличане. Младата дама има син  от първия си брак. Балетистът вече е баща на две големи дъщери. Нищо не е в състояние да прекъсне връзката им.

„При такава силна любов, твърди хореографът, винаги се намесват тъмните, зли  сили.”

Един ден Павел се качва на висока стълба, за да поправи електрическата инсталация в дома си. Изведнъж като че ли някой бутва стълбата и той пада. Има фрактури по цялото си тяло, по таза и прешлените, скован е от болката. Галя не се отделя от него, докато не се възстанови напълно. Сега двамата са неразделни и вярват в съдбата. Сталински и Лущенко са убедени, че в началото на всяко привличане е страстта, после идва духовната връзка и тогава настъпва истинската, голямата любов, както е в балета „Баядерка”.

Синопсис

Първо действие
Първа картина
Нощ. Военноначалникът Солор, заедно със своите приятели е на лов в Свещената гора, близо до храма в който живее неговата любима Никия. Солор поръчва на верния му факир Магедавея да й предаде, че ще я чака през нощта в храма.
С тържественото появяване на Великия брамин, жреци и баядерки служещи в храма, се открива празника на Огъня. Кулминацията на тържеството е танцът на красивата баядерка Никия. Обзет от страстна любов към нея, Великият брамин забравя за свещения си дълг и обет за безбрачие. Той обещава на баядерката всичките богатства на Индия, в замяна на нейната любов, но тя отхвърля горещото му признание. 
Ритуалът завършва и свещеното шествие се връща в храма. Никия с нетърпение чака срещата със своя любим, за която незабелязано й е съобщил Факира Магедавея. Той ще охранява тяхната тайна среща.
Солор предлага на Никия бягство. Далеч от тези места, там, където никой не ги познава те ще бъдат щастливи заедно. Баядерката е съгласна, а пред свещения огън първият военноначалник на княжеството се заклева на Никия във вечна любов и вярност. Но Великият брамин вижда влюбените и яростен в своя гняв, решава да им отмъсти.

Втора картина
Дворецът на Раджата. Дугманта  съобщава на дъщеря си Гамзати, че тя ще се омъжи за знатния воин Солор. Гамзати е много щастлива, но Солор, макар и силно впечатлен от нейната красота, не може да забрави своята баядерка, на която се е заклел във вярност. Той е объркан – въпреки всичко, не смее да се откаже от високата чест да стане съпруг на Гамзати. Настъпва време за извършването на ритуала за посвещението на Гамзати  като младоженка. В двореца канят Никия, идва и Великият брамин.
Той, в желанието си да погуби съперника си, разказва на раджата за тайната любов между Никия и Солор. Дугманта е разгневен, но не променя решението си – Солор ще стане съпруг на дъщеря му, а Никия ще трябва да умре! Великият брамин не е очаквал такова решение – той предупреждава раджата, че боговете ще отмъстят, ако баядерката умре, но Дугманта е непреклонен.
Гамзати е подслушала разговора и заповядва на робинята си да доведе Никия. Гамзати й съобщава за предстоящата сватба и й показва портрета на своя жених – Солор. Никия е отчаяна – Солор обича само нея, той й е дал клетва за вечна вярност! Гордата дъщеря на раджата иска Никия да се откаже от любимия си, предлага й скъпоценности и богатства. Баядерката е готова да умре, но не и да се раздели със Солор. В гнева си Никия заплашва Гамзати с кинжал, но робинята успява да я спре. Дъщерята на раджата се заклева: Никия ще умре!

Второ действие
Пред двореца на раджата има пищно празненство в чест на годежа на Гамзати и Солор. Баядерката Никия трябва да развлича гостите с танци, но тя не може да скрие своята мъка, нейният поглед е  отправен към Солор. По време на ритуалния танц, по заповед на Гамзати на баядерката дават кошница с цветя. Никия взима кошницата и продължава да танцува. Неочаквано, от цветята изпълзява змия и смъртно ухапва баядерката – това е отмъщението на Гамзати. Великият брамин предлага на Никия да я спаси, ако тя му отвърне на чувствата. Вярна на своята любов, тя го отблъсква и се хвърля в обятията на Солор. Умирайки, тя му напомня за дадената клетва…Солор отчаян избягва.

Трето действие
Солор е безутешен и никъде не може да намери покой. Измъчва го горчиво разкаяние. Факирът Магедавея се опитва да разсее момъка от тежките мисли и извиква укротителя на змии. Под звуците на флейтата Солор потъва в света на виденията. Пред него, от мрака изниква царството на сенките. Танцуващи сенки, в дълга редица се спускат към него.  Между тях се плъзва нежният образ на умрялата баядерка. Тя вика Солор…За него повече не съществува реалния свят. Сянката на красивата Никия го отвежда.

Виж всичко

Музика

Лудвиг Минкус
Композитор

Лудвиг Минкус

08.04.2022 / 19:00

Румен Бонев
Дугманта, Раджа

Румен Бонев

Десислава Стоева
Гост-солист - Гамзати, негова дъщеря

Десислава Стоева

Никола Хаджитанев
Солор, богат и знатен воин

Никола Хаджитанев

Марта Петкова
Никия, баядерка

Марта Петкова

Еленко Иванов
Великият брамин

Еленко Иванов

Никола Арнаудов
Магедавея, факир

Никола Арнаудов

Теодор Воденичаров
Толорагва, главен воин

Теодор Воденичаров

Симеон Атанасов
За първи път в ролята на Златен бог

Симеон Атанасов

Полина Цолова
За първи път в ролята на Водоноска

Полина Цолова

Кристина Чочанова
Индуски танц

Кристина Чочанова

Франческо Конджусти
За първи път в Индуски танц

Франческо Конджусти

Георги Аспарухов
Индуски танц

Георги Аспарухов

09.04.2022 / 19:00

Румен Бонев
Дугманта, Раджа

Румен Бонев

Десислава Стоева
Гамзати, негова дъщеря

Десислава Стоева

Цецо Иванов
Солор, богат и знатен воин

Цецо Иванов

Боряна Петрова
За първи път в ролята на Никия, баядерка

Боряна Петрова

Еленко Иванов
Великият брамин

Еленко Иванов

Никола Арнаудов
Магедавея, факир

Никола Арнаудов

Теодор Воденичаров
Толорагва, главен воин

Теодор Воденичаров

Симеон Атанасов
Златен бог

Симеон Атанасов

Полина Цолова
Водоноска

Полина Цолова

Кристина Чочанова
Индуски танц

Кристина Чочанова

Франческо Конджусти
Индуски танц

Франческо Конджусти

Георги Аспарухов
Индуски танц

Георги Аспарухов

Постановъчен екип:

Мариус Петипа
Хореография

Мариус Петипа

Борис Спасов
Диригент

Борис Спасов

Християна Михалева
Художник костюми

Християна Михалева

Борян Белчев
Сценография

Борян Белчев

Георги Христов
Художник мултимедия

Георги Христов

Александър Александров
Художествен ръководител на балета

Александър Александров

Анелия Цолова
Помощник-режисьор, Репетитор

Анелия Цолова

Мария Евстатиева
Концертмайстор

Мария Евстатиева

Мария Илиева
Репетитор

Мария Илиева

Ясен Вълчанов
Репетитор

Ясен Вълчанов

Трифон Митев
Репетитор

Трифон Митев

Иванка Касабова
Репетитор

Иванка Касабова

Александра Иванова
Корепетитор

Александра Иванова

Юлиана Идесман
Корепетитор

Юлиана Идесман