18 март - 20 март

ПЕТРУШКА, ЖАР ПТИЦА

Балети по музика на Игор Стравински

Времетраене: 2:00 Антракт 1
Голяма зрителна зала 1000 София, ул. „Врабча" №1
купи билети
ПЕТРУШКА, ЖАР ПТИЦА

Преглед


„Петрушка“ е балет (бурлеска) по музика на Игор Стравински в едно действие, четири сцени.

Автори на либретото: Игор Стравински и А. Бенуа.

Първо представление: Париж (Франция), театър „Шатле“, 13 юни 1911 г.

История на създаването
Слава

Историята на създаването на балета „Петрушка“ започва с балета „Жар-птица“, премиерата на който преминава с огромен успех на 25 юни 1910 г. в Парижкия театър „Гранд опера“ и след който младият композитор Игор Стравински, както се казва, „се събуджда знаменит“. Критиката буквално се задавя от възторг, прославяйки всички автори и изпълнители на балета „Жар-птица“. За Игор Стравински това е първата гръмка слава (при него такава слава ще има още много).

Разбира се, след такъв блестящ триумф и композиторът И. Стравински, и С. Дягилев, организирал като импресарио и създаването, и постановката на този балет, не мислят да се разделят, а решават да продължат съвместната си работа. Тази следваща голяма съвместна работа трябва да се превърне в нов балет – „Пролетно тайнство“, работата над който започва веднага. Но…

Композиторски „почивки“
…едновременно композиторът работи и над други, по-малки по форма произведения: той създава сюитата „Жар-птица“ (въз основа на балета), пише музика по стихове на Пол Верлен (в превод на руски език от С. Митусов) за баритон и пиано и, както се полага на композитора, прекарва много време с музикалните инструменти. Наистина, след блестящия успех на балета „Жар-птица“ композиторът заминава със семейството си на кратък отдих, но и дейността на композитора не изисква географска определеност и следване на определено местожителство – работата продължава и по време на отдиха. Така, намирайки се за известно време в Швейцария, той не захвърля музикалните занимания, като съчинява някои скици за нови произведения. А това е лесно – за почивка си изсвирва идващите в главата му мелодии. Така, при една такава почивка се ражда музика.

По-късно сам И. Стравински пише: „…Прииска ми се да се развлека със съчиняването на оркестрово произведение, в което роялът да играе преобладаващата роля <…> Когато съчинявах тази музика, пред очите ми беше образът на танцьора-играчка, внезапно откъсвайки се от синджира, който с каскадите си от дяволски арпежи изважда от търпение оркестъра, който на свой ред му отговаря със заплашителни фанфари. Завързва се схватка, която в края на краищата завършва с протяжна жалба на изнемогващия от умора танцувач. Приключвайки този странен откъс, цели часове се разхождах по брега на Леманското езеро, стараейки се да намеря заглавие, което да изрази с една дума характера на моята музика, а следователно – и образа на моя персонаж. И ето че изведнъж подскочих от радост. „Петрушка“! Вечният и нещастен герой на всички панаири, във всички страни! Това беше именно нещото, което е нужно – аз му намерих име, намерих заглавие!“

При следващата си среща с Дягилев композиторът му показва своето съчинение. С. Дягилев, долавяйки моментално главната философска линия в мелодията на композитора: самотата на таланта, ненавижданите и преследващи съвместни колективистки обединения, изпада във възторг и предлага на тази тема да се създаде нов балет, отсрочвайки другата започната работа – балета „Пролетно тайнство“. При това като предприемач той иска незабавно да продължи да се работи по-нататък по тази тема.

Работа над либретото
И по-нататък… започва историята на създаването на балета „Петрушка“. Заглавието оправдава себе си: работата би могла смело да се нарече „абсолютния клоун“.

Ако в нормалното, уважаващо себе си музикално-сценично произведение първо се създава литературното либрето, въз основа на което сериозният композитор, намиращ се дълго време в творческо търсене, съчинява музика, тук всичко е обърнато с краката нагоре: композиторът съчинява някакви музикални откъси, а после след прослушване на всички тях, се измисля какво биха означавали те. При всичко това, имащите отношение към произведението, самото то и работата се местят географски: през зимата работата се мести в Больо-сюр-мер, а последните акорди се дописват в Рим, където по това време излиза трупата на С. Дягилев.

Либретото се измисля в процеса на работа – и от самия И. Стравински, и от включилия се веднага С. Дягилев, и от привлечения в качеството на художник на новия, още във фаза на създаване балет, А. Бенуа.

Дягилев постепенно се оттегля от създаването на сюжета, оставяйки тази работа изцяло по усмотрение на композитора И. Стравински и художника А. Бенуа, но и те – очевидно за пълно изумление на импресариото Дягилев, оказали се не професионални драматурзи, но кой би могъл и да си го помисли! – не знаят какво да правят по-нататък със сюжета. Но започнатата работа трябва да продължи.

Когато не успяват да се видят на живо поради преместванията си, те общуват помежду си с помощта на епистоларния жанр. Така И. Ф. Стравински пише от Кларанс, Швейцария до Санкт Петербург (Руската империя) на своя съавтор А. Н. Бенуа на 21 октомври/3 ноември 1910 г.: „…Вие сте свързан с мен с обещанието с Вас да напишем балет и никак не мога да се откажа от тази мисъл. <…> Ако и обсъждането на „Петрушка“ вече да е минало, аз, макар и писмено, ще взема участие в него. Именно моето желание „Петрушка“ да свършва с Фокусника, който след като Арапът убива Петрушка, идва на сцената и, забравяйки всичките трима, т.е. Петрушка, Арапа и Балерината, си отива с елегантен и престорен поклон, точно така, както е излязъл за първи път. <…> По моему, за заглавието „Петрушка“ в представлението има или твърде малко от Петрушка, или пък неговата роля по количество и по качество е равностойна на останалите действащи лица, като Арапа и Балерината. Тогава май трябва повече да се съсредоточим върху него. Съгласни ли сте с мен? Засега това е всичко за „Петрушка“. Нисък поклон пред Анна Карловна, която моля да ми прости, че Ви въвличам в работата, от която се отказахте в Лугано“.

Очевидно съавторът не е напълно съгласен с всички преработки, сигурно е бил зъл, тъй като е имал всички основания да се счита за художник, а не за сценарист, и явно е искал да се измъкне от колизията на драматургичното построение на сюжетната интрига, и на 27 октомври/9 ноември 1910 г. композиторът в своето писмо до майка си (Анна Кириловна Стравинска) се оплаква от постигналата го съдба на драматург: Моят „Петрушка“ всеки ден проявява все нови и нови несимпатични качества на своя характер, но това, което ме радва, е че той абсолютно не е лицемерен. Надявам се, че ще го заобичате, ако свикнете с неговите странности. Твой син Игор“.

На 9 [22] декември 1910 г. А. Бенуа отговаря от Петербург с най-вежливия тон, на който е способен: „Скъпи Игор Фьодорович, намирате ме във Вашите нозе, умолявайки Ви да ми простите моето дълго, неприлично и нетактично мълчание на Вашето мило, интересно и трогващо ме във всички отношения писмо. <…> Директорът дойде, даде ключ към Вашия загадъчен (досега) разказ за балета, аз съм отново завербуван (и в най-значителна степен благодарение на съблазънта да работя с Вас) и така съм готов да се съчетая с Вас в законен брак, за да се появи на бял свят нашата рожба на сцената на Монтекарловския театър.  Всичко, което Вие ѝ обещавате, изцяло ми се нрави (а Дягилев дори изпадна в упоение от музикалните номера), но има някои неща, които остават неизяснени и това е причината за моето писмо. Разбира се, то няма да замени необходимото събеседване, но се налага да се подчиняваме на обстоятелствата.“ По-нататък следва съавторското му виждане за случващото се с Петрушка нещастие: как всички го презират, бият и обиждат, но и той не се дава и много коварно отвръща на удара, а Арапът решава въобще да го презира заради мерзките му хитрости. Но съавтора Стравински подобен ход на нещата не го устройва съвсем, за което той бърза да съобщи на съавтора си Бенуа, на което получава от Бенуа неизменно уважително писмо с роптанието „Ох, скъпи, трудно е да се сътрудничи от разстояние“, със сърдечни поздрави, изброяване на нови похождения на Петрушка и задължителни най-добри пожелания за съавтора Стравински и цялото му семейство. На 12 [25] декември 1910 г. съавторът Бенуа изразява пълно неразбиране защо не Петрушка убива дотегналия му и пречкащ му се зъл Арап, а Арапът – Петрушка: Дягилев вече му е обяснил – явно не намирайки други аргументи, – че така, видите ли, по вече създадената музика! Но завършва писмото си по най-мил начин, явно контрастиращ с предшестващото съдържание: „Моля да предадете моя почтителен и горещ поздрав на Вашата съпруга, а Вас още веднъж Ви прегръщам. Ваш напълно предан Александър Бенуа.“

Съдейки по всичко, сюжетната интрига отчаяно буксува, и съавторите, явно пребивавайки в творчески мъки и не винаги намирайки консенсус веднага, дълго не могат да измислят какво изобщо да правят с всичко това. Докато накрая композитора не осенява идеята, че умиращият Петрушка все пак трябва да се появи като неумиращата душа на народа. На това се и решават. Дягилев, на когото положително му се е налагало постоянно да се „кипри“ пред всеки един от съавторите поотделно, за да не се скарат и да продължат съвместната си работа, също е напълно доволен.

В резултат от хронологически първата написана музика – тази, която се харесва на Дягилев и с която започва раждането на новия балет, – преминава във втора картина, музиката към първа картина Стравински започва бързо да съчинява, а бъдещият балет все пак придобива някакви черти на сюжетно действие.

Трупата на Дягилев
Към това време се отнася и създаването на постоянната балетна трупа на С. Дягилев – Руски балет на Дягилев, родила се от неговите Руски сезони в Париж.

В своите мемоари Бронислава Нижинская пише, че някаква роля в това решение на С. Дягилев изиграва уволнението от Петербургската императорска трупа на брат ѝ Вацлав Нижински, който започва да си търси постоянна работа и за когото веднага се появява търсене, но и Дягилев не желае да изпусне талантливия танцьор. При това при Дягилев в този период работата над балетите се стича много удачно. За Европа руският балет се оказва „новото, добре забравено старо“: в Европа класическият балет в своето развитие преминава в модернистични направления, а руският балет – поради недопустимостта в Русия на никакви нови европейски течения – се съхранява в канонически форми, и Париж бляскаво приема оказалия се за него неочакваност руски балет. А в резултат на това към Дягилев се забързват руските балетни дейци. В резултат новата балетна трупа още в началото си включва немалък щат – 85 човека.

Трупата е гастролираща, няма своя собствена театрална сграда, но по това време Дягилев вече е заявил себе си достатъчно ярко като импресарио и няма недостиг на покани.

Първият спектакъл на новата трупа се изнася на 6 април 1911 г. в Монте Карло, после следва турне в други страни, където едновременно се доработва и репетира балетът „Петрушка“ (балетмайстор М. Фокин, заедно с прославилия се балет „Жар-птица“ на Стравински), в резултат на което той бива подготвян по такъв – да го кажем направо: малко неочакван – начин. В такава форма – то не са съвмести премествания, то не са писма – се решават и други въпроси: по повод на декорите, костюмите, хореографията, изпълнителския състав, оркестъра и т.н. Всичко преминава просто забележително.

Музика
Абсолютният слух. Балетът „Петрушка“

Музиката към балета, както е известно (вж. по-горе) започва с това, че Стравински съчинява неголяма концертна пиеса за оркестър със соло роял: при това оркестърът и роялът, в ожесточен спор, усъвършенствайки се един пред друг в техническо майсторство, не просто се борят за първенство – те се борят по различен начин. И виртуозният роял се оказва безпомощен пред примитивния, но целенасочено съкращаващ силата колектив от изпълнители. Оркестърът заглушава рояла със своята „маса“, с чудовищната сила на „низините“, и в това се проявява философската символика на обществените строеве. Тълпата и Художникът. В колектива от единомишленици не са нужни таланти, те са обречени и се унищожават – целенасочено, обичайно мерзко и подло, с лъжливи и лицемерни самооправдания.

Всъщност за тази идея, въплътена в музиката, се улавя моментално С. Дягилев, на часа отлагайки за по-късно всички други планове и заемайки се с разработката на балета по този сюжет. Символ на самотния талант става народният герой Петрушка – отначало гонен, а след смъртта — или убийството му – възнасян от същия този народ.

Такава е основната идея на произведението.
Но към нея се изисква и съответстващото музикално въплъщение.

Композиторът го намира – както и в предишния си балет „Жар-птица“, – в използването на народната фолклористика.

Голямо значение Стравински придава на масовите сцени, те веднага заемат първостепенно място (народ, оркестър, колектив, съвместна гонитба, където всеки един сякаш за нищо не е отговорен). Техните въплъщения стават вплетени в музиката привични напеви на руските народни песни и градската, и селската фолклористика: „А снег тает“, „Под вечер осенью ненастной“, „Чудный месяц“, „Вдоль по Питерской“, „Ах, вы сени“, „Далалынь, далалынь“, „Ай, во поле липонька“ и др. И всичко това е смесено с масови празненства на открито по Сирни заговезни (Масленица), хороводи, танци, въртележки, разюзданост, пиене, жанрови битови сценки – народът гуляе.

И на този фон – леки и чисти звуци – мотивите на любовта и страданието; любовта и страданието на куклата Петрушка, толкова подобен на беззащитния преследван човек. Този образ също е формиран от фолклористиката, но със съвсем различни музикални символи.

Това решение на музиката в народни тонове и напеви определя и общия характер на сюжета.

Trois mouvements de Petrouchka
Избързвайки напред, ще кажем, че през 1921 г., т.е. след десет години, Игор Стравински аранжира за пиано музиката от балета „Петрушка“ и посвещава получилата се сюита, със заглавие „Trois mouvements de Petrouchka“ („Три движения на Петрушка“), на своя добър познат, видния музикант пианист Артур Рубинщайн.

Втора редакция (1947/1948 г.)
И още веднъж ще избързаме напред: през 1947 г., т.е. 36 години след създаването на балета, композиторът започва да прави втора редакция на музиката.

От самото начало идеята за създаване на балета принадлежи на С. Дягилев. Той е този, който увлича Стравински с идеята за хореографска драма, в центъра на която да е образът на смешния и трагически образ – Петрушка. И ако не е бил Дягилев, музиката на Стравински нямаше да намери балетно въплъщение, а щеше да стане оркестрова, предназначена за концертни изпълнения.

Ето към такъв вариант решава да се върне композиторът. Стравински заменя четворния състав на оркестъра с по-удобния троен, уравновесява на отделни места звученето на оркестъра, въвежда допълнителен тембър пиано и почти изключва звънчетата. Въпреки това композиторът дава два варианта на финалната кода: в единия сюитата свършва със смъртта на Петрушка, а в другия – с танца на маскираните.

Оттогава музиката към „Петрушка“ на И. Стравински съществува и като балетна, и като оркестрова, при това и отделно оркестровата част също става обект на анализ от световното музиковедство. Всъщност и в постановките на балета може да се използва всеки един от вариантите по усмотрение на хореографа.

Но да припомним, че избързахме напред. А към този момент през 1911 г. най-накрая, макар и по малко екзотичен начин е съчинен балета „Петрушка“, на който е било съдено да влезе в редицата на водещите световни шедьоври. Именно музиката – в нарушение на всички правила за писане на музикално-сценични произведения – послужва за отправна точка за написването на балета, а после уж на нея започва да се нанизва сюжетът.

Премиера
Първото представление става с трупата на Дягилев, но вече с нов статус – Руски балет на Дягилев. Събитието се случва на 13 юни 1911 г. в Парижкия театър „Шатле“.

Балетмайстор е Михаил Фокин, диригент – Пиер Монтьо, художник (той е и един от съавторите на либретото, съвместно с композитора) – Александър Бенуа. Изпълнители на главните партии: Петрушка – В. Ф. Нижински, Балерина — Т. П. Карсавина, Арап – А. А. Орлов, Фокусник – Е. Чекети, Улична танцьорка – Б. Нижинская.

И отново, както и след премиерата на балета „Жар-птица“, Парижпак е покорен от новия руски балет. Макар че този път не толкова безусловно.

Жан Кокто, виден френски деятел на културата, пише в мемоарите си (от книгата на Жан Кокто „Петел и Арлекин“): „Представиха „Петрушка“ в Париж на 13 юни 1911 г. Помня закритата репетиция в театър „Шатле“. Днес това произведение е в пълната си красота, а тогава целият му букет беше обидно смачкан. Дилетантите с техния навик за опростяване изобщо не могат да обхванат цялостността на руската народна душа. Тя не хленчи от изтерзаност, а целеустремено се издига, постигайки своето с един порив, като полета на барабанен дроб.

Композитора признаваха засега само отделни познавачи, но „Петрушка“ постепенно се прие и от широката публика. „Петрушка“ зае, най-накрая, подобаващо достойно място: първо, благодарение на фолклорното му съдържание, и второ – като аргумент против по-нататъшни иновации. В това и се заключава обикновената публика – едва се мъкне от едно произведение към друго с вечното закъснение от един шедьовър, усвоявайки предишните заради свалянето на следващия. Както се казва, вечно не на време и неуместно“.

Сред първите постановки:
През сезона 1918-1919 г., в Ню Йорк, Метрополитън опера, възстановка по хореография на М. Фокин, балетмайстор А. Р. Болм;
20 ноември 1920 г. – Петроградски театър за опера и балет (бивш и днешен Мариински театър), балетмайстор Л. С. Леонтиев (по хореография на М. М. Фокин и с декори на художника А. Бенуа), диригент Е. А. Купер; Петрушка – самият постановчик Л. С. Леонтиев, Балерина – Е. М. Люком, Арап – В. И. Вайнонен;
6 февруари 1921 г. – московския Болшой театър; възстановка на постановката на Фокин; Балерина – Е. В. Гелцер, Петрушка – В. В. Смолцов, Арап – В. А. Рябцев;
1925 г. – театъра в Копенхаген;
1926 г. – Оперен театър, Хановер, балетмайстор И. Георги; Петрушка – X. Кройцберг;
1930 г. – Оперен театър в Есен, балетмайстор К. Иос;
1932 г. – театър Колон, Буенос Айрес, балетмайстор Б. Ф. Нижинская;
1933 г. – в Рим;
1936 г. – в Лондон;
1936 г. – трупа „Балет Монте Карло“, балетмайстор М. М. Фокин, възстановка на собствената му редакция;
1940 г. – трупа „Орижинал бале рюс“, Ню Йорк и гастролно турне в Австралия (поради началото на Втората световна война европейското турне е отменено); Петрушка – Ю. Лазовски, Балерина – Т. Туманова, Арап – А. Алонсо, Фокусник – М. Ладре;
1942 г. – „Американ балет тиътър“, Ню Йорк; Петрушка – Ю. Лазовски, Балерина – И. Баронова;
1946 г. – Щатсопера, Западен Берлин, балетмайстор Т. Гзовская;
1948 г. – Парижка опера, постановчик Н. М. Зверев, възстановка по хореографията на М. М. Фокин;
1954 г. – във френската трупа на Балета на маркиз дьо Куеваса, балетмайстор Бронислава Нижинская по хореографията на М. Фокин;
1955 г. – в Кейптаун;
1957 г. – Л. П. Чернишьова и С. Л. Григориев правят възстановка на постановката на М. Фокин за театрите „Ла Скала“ (Италия) и „Седлърс Уелс“ (Великобритания);
26 март 1961 г. – Ленинградски Малък театър, балетмайстор К. Ф. Боярски (по постановката на М. М. Фокин), художници В. М. Купер, Е. Я. Лещински (по скици на А. Н. Бенуа), диригент С. А. Прохоров; Петрушка — В. М. Панов, Балерина – М. П. Мазун, Арап – А. Г. Мирецки;
30 юни 1964 г. – Болшой театър, балетмайстор Боярски (по постановката на Фокин), художници В. К. Клементиев, M. H. Прокудина (по скици на А. Бенуа), диригент Е. Ф. Светланов; Петрушка – В. В. Василиев, Балерина – Е. С. Максимова, Арап – Е. X. Кашани, Фокусник – Е. Г. Володин.

Балетът „Петрушка“ обхожда едва ли не всички театри по света, а после още не веднъж се връща на същите тези сцени както в първоначалната му хореография, така и в нови форми. В партията на Петрушка се прославят мнозина балетисти, сред които Леон Войциховски, Владимир Докудовски, Николя Орлов, В. В. Василиев, Александър Грант, В. М. Панов, М. Л. Цивин, Рудолф Нуреев, А. М. Лиепа, С. Г. Вихарев и др.

Един от изпълнителите на ролята на Петрушка, балетистът от московския Болшой театър Иван Василиев определя изпълнението на своята партия като: „Този персонаж е сламена кукла, Петрушка, цялата е обърната наопаки, но това е единствената кукла, в която има душа, и той страда от това. Той може да обича, но изпитва болка.“

„Жар птица“ е балет в едно действие, създаден през 1910 г. по инициатива на С. П. Дягилев за неговото начинание „Руски сезони”.

Композитор: Игор Фьодорович Стравински
Балетмайстор: Михаил Михайлович Фокин
Премиера: 25 юни 1910 г. в Гранд опера (Париж).

История на създаването
Замисълът за балета „Жар птица“ по народна руска фолклорна тематика се ражда колективно – в горещи спорове между художници, театрални и литературни дейци, съпричастни към един от най-влиятелните естетически кръжоци в Русия в началото на ХХ век – „Свят на изкуството“. Мнозина от тях са свързани със Сергей Дягилев, тъй като работят при него в „Руски сезони“ и в неговото списание „Свят на изкуството“. Затова няма нищо чудно, че последният научава за тези разговори и не само че откликва бързо, но и взема инициативата по създаването на балетния спектакъл в свои ръце.

Композиторски търсения
През 1909 г. С. Дягилев кани балетмайстора М. Фокин да създаде либретото и хореографията, а сам се обръща към композитора А. К. Лядов с молба да напише музиката. Анатолий Лядов по това време е известен като композитор по руски фолклорни теми: автор е на повече от 200 обработки на народни песни, композирал е редица миниатюрни музикални произведения-картини към руски народни приказки. Така че темата „Жар птица“ – също персонаж от руските приказки, – с която С. Дягилев се обръща към композитора, би трябвало да му е близка. И композиторът действително се хваща за работа, но тя върви доста бавно, така че Дягилев решава да поръча написването на музиката на друг композитор.

Започва се търсене на този друг композитор. Дягилев се обръща към Н. Черепнин, но той в края на краищата сам се отказва от тази работа. А времето, между другото, тече – музиката не е всичко.

Веднъж Дягилев попада на концерт, на който се изпълнява произведението „Фойерверк“ на младия композитор Игор Стравински. Това произведение няма успех пред публиката. Но Дягилев затова е виден предприемач, защото умее да вижда и разбира това, което не виждат и не разбират другите. М. Фокин пише за това в спомените си: „Фейерверк“ <…> нямаше успех пред публиката. Но и Дягилев, и мен тази музика ме хвана, в нея сякаш бе това, което чаках за „Жар птица“. Тази музика гори, пламти, хвърля искри. Това беше, което ми трябваше за огнения образ в балета. Замяна на А. Лядов се намира – този друг композитор става Игор Стравински.

Тези неща се случват през есента на 1909 г. в Петербург, където Игор Фьодорович Стравински току-що се е върнал след лятната си почивка в имението на жена му в Устилуг. Той иска да продължи да композира операта „Славей“ по едноименната приказка  на Г. Х. Андерсен (да завърши това произведение му се удава едва към 1914 г.), когато получава предложение от Дягилев за работа над балета „Жар птица“ – доставили му сценария и го предупредили, че постановката е определена за есента на 1910 г.

„Въпреки че ме плашеше самият факт за поръчка за определен срок – още не си знаех силите и се страхувах да не закъснея, аз дадох съгласие  пише Стравински в мемоарната си книга „Хроника на моя живот“.  Това предложение беше съблазнително за мен. Сред музикантите от моето поколение изборът падна именно върху мен и ме канеха да сътруднича в крупно художествено предприятие рамо до рамо с хора, които сме свикнали да считаме за майстори в своята област.

Започва работа над музиката.

Либретото
Обаче при това постоянно се преработва и литературната част.

Макар че основната част в съчинението на либретото е дело на балетмайстора на бъдещия балет М. Фокин, авторът на либретото на балета не е само един. Към работата са привлечени едва ли не всички наоколо: художниците Леон Бакст, А. Бенуа, А. Головин и Н. Стелецки (в източниците – по правило, преписващи един от друг, – така е и написано: Н. Ф. Стелецки, но най-вече се има предвид художникът Дмитри Семьонович Стелецки (1875–1947), който в творчеството си развива мотиви от древноруското изкуство, – което се потвърждава от кореспонденцията – вече по-късно, на 14/27 юни 1910 г., преди премиерата на балета „Жар птица“, Д. С. Стелецки, намиращ се в Париж, пише на А. Я. Головин, че специално оства в Париж за още няколко дни, за да бъде на премиерата на балета: „Ще остана до неделя, искам да видя „Жар-птицу“. Видях Вашите поразителни рисунки към костюмите. Страшно ми харесва музиката на Стравински (оркестъра) и танците“), литераторът П. Потемкин и писателят, познавач на древнеруската словесност А. Ремизов. Използовани са приказките за Царския син Иван, Жар птица и Сивия вълк, за Кашчей Безсмъртни и Царкиня Ненагледна красота. Въпреки това Фокин въвежда в либретото нощни игри и хороводи на омагьосаната царкиня от приказката „Нощни танци“ на Ф. Сологуб.

В своите спомени Бронислава Нижинская пише за  създането на този балет – доколкото и тя самата, и по-големият ѝ брат, видният балетист Вацлав Нижински, в този период работят много със С. Дягилев, – тя се оказва в течение на историята на създаването на балета „Жар птица“. Сред използваните за либретото приказки е и народната приказка „Кашчей Безсмъртни“, която по своето време вече е предизвиквала недоволството на цензурния комитет – когато през 1902 г. композиторът Н. А. Римски-Корсаков пише за частна сцена опера върху този сюжет, цензурата я забранява. А по време на революцията от 1905 г. студенти консерватори решават да изпълнят тази опера със свои собствени сили, но спектакълът „е прекъснат и забранен от полицията като пораждащ революционни идеи и призоваващ към отмяна на самодържавието (очевидно, от гледна точка на цензурата, Кашчей въплъщава идеята за самодържавния владетел, а яйцето символизира неговата власт). Б. Ф. Нижинская привежда общото мнение на всички участници в създаването на балета или просто оказали се редом, че заради тази приказка надали новият балет ще се постави някога в Руската империя.

И се оказва права: балетът „Жар птица“ идва на руските сцени едва след Октомврийската революция.

Музика
Над партитурата Стравински работи на вилата на Римски-Корсакови, където живее заедно с Андрей, син на учителя му Николай Андреевич Римски-Корсаков, затова и посвещава партитурата на него.

В своите мемоари „Против течението“ М. Фокин си спомня: „Аз не чаках, докато композиторът ми даде готовата музика. Стравински идваше при мен с първите си скици, с първоначалните си мисли. Той ми ги изсвирваше. Аз пък му изигравах сцените като мим. Изобразявах царския син. Служеше ни моето пиано. Лазех под пианото, скачах в такт с него, лутах се, оглеждайки се изплашено, из моя кабинет… Стравински ме следеше и ми пригласяше с откъси от мелодиите на царския син на фона на тайнствения трепет, изобразяващ градината на злия цар Кашчей. После бях царкинята, вземах боязливо от ръцете на въображаемия царски син златната ябълка. След това бях злия Кашчей, неговата мерзска свита и т.н. Всичко това намираше най-живописно отражение в звуците на рояла, носещи се изпод пръстите на Стравински, също увлечен в тази интересна работа“.

В средата на април следващата година оркестровата партитура на балета е готова и изпратена на Дягилев в Париж.

Забележително е, че музиката на балета започва с необичайно тихо звучене. По повод на този прийом се изказва любопитно Рихард Щраус: той смята, че да започнеш произведението с такава тиха звучност е необмислено – никой няма да слуша; трябва да се започне гръмко, за да се завладее веднага вниманието на слушателите, а после с публиката може да се прави каквото е угодно. Стравински, както и следва да се очаква, не променя своя замисъл. Този ефект после остава и в оркестровата сюита, която той написва по музиката на балета, използвайки най-добрите му епизоди и снабдявайки ги с концертни заключителни части.

„Спящата красавица“ като „Жар птица“
Трябва да се каже, че колкото и да бързат с постановката на балета, все едно не успяват в обявения срок и тогава Дягилев прибягва към хитрост: въпреки че на афиша е заявено „Жар птица“, на сцената се изпълнява па дьо дьо на принцеса Флорина и Синята птица от балета „Спящата красавица“, неизвестен на парижаните, при това в новите ориенталски костюми на Леон Бакст. Изпълнители са тези, които трябвало да изпълняват главните партии и в настоящия балет „Жар птица“: Тамара Карсавина и Михаил Фокин. Съдейки по всичко, парижаните остават напълно доволни. За подмяната знаят само в тесния кръг на „своите“ – тоест непосредствено работещите с Дягилев.

Премиера
Премиерата се състои в Париж на сцената на Гранд опера на 25 юни 1910 г. На френски спектакълът се нарича „L’Oiseau de feu“. В главните партии: Жар птица – Тамара Карсавина, Царевич – самият балетмайстор Михаил Фокин, Царкиня Ненагледна красота – В. П. Фокина, Кашчей Безсмъртни – А. Д. Булгаков; диригент – Габриел Пиерне; художници Леон Бакст (костюмите на Жар птица и Царкиня Ненагледна красота) и Александър Головин (декори и останалите костюми).

По повод участието си в балета изпълнителката на главната партия Тамара Карсавина пише в своите мемоари: „Провървя ми, тъй като Матилда [Кшесинская], която готвеше ролята на Жар птица, промени решението си и се отказа да пътува за Париж. Тогава тази роля ми поръчаха на мен“.

За Т. Карсавина тази роля става огромно стъпало към славата. Фокин като балетмайстор използва високия скок на Карсавина – Жар птица разрязва сцената като мълния и, по думите на А. Бенуа, „прилича на огнен феникс“. А когато птицата „се превръща в чудна девойка, в нейната пластика се появява източна премала, поривът ѝ сякаш се таи в извивките на тялото и ръцете.“

Това е времето, когато руският балет в Европа се оказва „добре забравеното старо“. Развивайки се, европейският балет излиза от рамката на класическото, поемайки в нови модернистични направления. В Русия традициите на класическия балет, някога донесени там от французите, свято пазят от революционни нововъведения и радикално усъвършенстване. Виждайки как изглежда „стария френски балет“ в новите руски трупи (на първо място в „Руски сезони“ на С. П. Дягилев), французите биват поразени и възхитени, руският балет предизвиква техния най-жив интерес.

В резултат от премиерата, да види новото представление на Дягилев „Жар птица“ се събира най-изтънченото парижко общество. Сред зрителите са Марсел Пруст, Жан Жироду, Пиер Клодел, Морис Равел, Клод Дебюси, Флоран Шмит, Мануел де Файя, поетът П. Лодел, актрисата Сара Бернар и още много други знаменити френски имена.

И ето че при такава публика се получава една конфузна ситуация. По замисъла на Дягилев през сцената трябва да премине процесия от коне. Стравински си спомня: „Бедните животни излязоха, както се предполагаше, в редица, но започнаха да цвилят и да подскачат, а едно от тях се прояви по-скоро като критик, отколкото като актьор, оставяйки лъхаща на лошо визитна картичка. В публиката се разнесе смях и Дягилев реши да не рискува на следващите спектакли.“

Но и този инцидент не попречва на огромния успех на новия балет. Критиката се възнася от възторг: „Танцът се върна при нас от Север.“

В своите спомени Бронислава Нижинская пише възхитено за хореографията на М. Фокин, се спира особено на „Танца на вълшебните царкини“, в който участват 12 девойки, които, танцувайки, си играят със златни ябълки: „След този номер Фокин премина към работа над масовата сцена в замъка на Кашчей Безсмъртни. Музиката ставаше яростна и на сцената под бесните, неистови звуци се втурваха чудовища и страшилища, а след тях и самият страшен Кашчей, въплъщение на злото, същество без душа. В този дяволски танц участваше целият кордебалет; цялата сцена се приведе в движение, по нея кръжеше маса от ужасни, безобразни същества. Царският син Иван намери яйцето, в което бе заключена душата на Кашчей безсмъртни, разби го, и дяволската сила изчезна.“

Слава
Огромният успех на балета „Жар птица“ става определен важен етап в развитието на всички, участващи в него. Той заздравява положението на С. Дягилев като великолепен импресарио, М. Фокин е обявен за изтъкнат хореограф, френската преса не се скъпи на похвали по адрес на младия композитор И. Стравински и, разбира се, го възхвалява.

Игор Стравински, по това време начинаещ композитор, за първи път познава такъв успех и, несъмнено, не може да не се радва. От гордост той съобщава в кореспонденцията си: „През този сезон „Жар птица“ имаше най-голям успех от всички балети.“

Разбира се, на И. Стравински му провървява от това, че С. Дягилев не е намерил в този момент по-опитен композитор и се обръща към него. Но провървява на този, на когото е трябвало. Талантът на Игор Стравински все е щял да го отведе до мястото на водещ музикант на ХХ век, но без Дягилев съдбата му навярно щеше да се стече по друг начин. Именно балетът „Жар птица“ дава път на младия композитор право към славата.

По повод на едно такова щастливо състояние, обхванало И. Стравински, неговият приятел Андрей Римски-Корсаков даже с ирония съобщава на майка си от Париж: „Игор, изглежда, плува в блаженство от успеха на балета, от тези похвали, с които тук го засипаха и засипват. Той е във възторг от французите, казва, че само тук имало истински вкус към изкуството и т.н. Той, изглежда, даже разправя, че ще се пренесе изцяло зад граница. Всичко това заставя разумния човек да поклати силно глава.“

Обаче музиката се оказва достатъчно сложна, така че на първите етапи това води до трудности по пренасянето на постановката на други сцени. Ето какво пише сам И. Стравински по този повод на Н. К. Рьорих веднага след премиерата: „Скъпи Николай Константинович! Тъкмо се върнах в Устилуг от Париж и ето че утре вече тръгвам обратно с жената и децата. Тази изключителна прибързаност е предизвикана от желанието на жена ми да види и чуе поне веднъж „Жар-птица“ <…> Сега ето какво. Моята „Жар птица“ имаше голям успех в Париж, но се оказа доста трудна и със сигурност е невъзможно да се играе тази година някъде другаде (оркестровите репетиции бяха девет – достатъчно е да спомена това, за да стане ясно, че този сезон е немислимо да бъде разучена с нов оркестър).

При все това постановки на този сложен в музикално отношение балет има още съвсвм не малко.

Постановки
Следващият изпълнител на партията на царския син Иван в същата постановка става Вацлав Нижински, а на Кашчей – Енрико Чекети.

Оттогава балетът „Жар птица“ нееднократно се поставя на различни сцени в различни редакции.

Сред първите постановки:
1918 г., Ню Йорк, Метрополитън опера, възстановка по хореографията на М. Фокин, балетмайстор А. Р. Болм;
2 октомври 1921 г., Петроградски оперен и балетен театър (бивш Мариински), балетмайстор Ф. В. Лопухов, художник А. Я. Головин, диригент Е. А. Купър; Жар птица – Е. М. Люком, Царският син Иван – Б. В. Шавров;
1926 г., Парижка Опера, възстановка, нови декори и костюми – Н. С. Гончаров; Жар птица – А. Д. Данилова, Царският син Иван – С. Лифар, Царкиня Ненагледна красота – Л. П. Чернъйшьова;
1934 г., трупа на Руски балет на Монте Карло под ръководството на полковник Базил (възстановка на постановката на Дягилев със същите костюми и декори; Премиерата става в Лондон, а после с този балет трупата пътешества в Европа и Австралия);
През 1940 г. Адолф Болм, още през 1918 г. повторил постановката на М. Фокин,  този път за Холивудския театър, САЩ, създава своя собствена хореографска версия на балета „Жар птица“; художник е Николай Ремизов. А през 1945 г. той повтаря същата постановка в Нюйоркския балетен театър, но с декори на Марк Шагал;
1949 г., САЩ, Ню Йорк сити балет, постановка с нова хореография на Д. Баланчин със същите декори на Марк Шагал, в партията на Жар птица – Мария Толчиф (през 1970 г. тази редакция на балета възсъздава Джеръм Робинс с костюми на Барбара Каринска, създандени въз основа на предишната постановка на Марк Шагал. Този спектакъл участва и на Фестивала на Стравински, проведен през 1972 г. в САЩ);
1954 г. – Л. П. Чернъйшьова и С. Л. Григориев възобновяват постановката на М. Фокин за театрите Ла Скала (Италия) и Седлърс Уелс (Великобритания);
22 март 1962 г. Ленинградски Малък театър, балетмайстор – К. Ф. Боярски (по Фокин), художници – С. А. Соломко (декори), Т. Г. Бруни (костюми), диригент – С. А. Прохоров; Жар птица – Л. Н. Сафронова, Царският син Иван – А. С. Хамзин, Маря Моревна – Н. С. Янанис, Кашчей Безсмъртни – Н. Н. Филипповски;
30 юни 1964 г., Болшой театър (Москва), балетмайстор – С. К. Власов, Н. Р. Симачьов (по Фокин), художник – М. Н. Прокудина (по скици на Головин), диригент – М. Ф. Ермлер; Жар птица – М. М. Плисецкая, Царският син Иван – Н. Б. Фадеечев, Царкиня Ненагледна красота – Н. М. Таборко, Кашчей Безсмъртни – В. А. Левашов.

Синопсис

Кратко съдържание
Действащи лица:
Петрушка
Балерина
Арап
Фокусник
Грубоват дядо
Две улични танцьорки
Латернаджия
Търговец
Трима цигани
Кочияши
Колари
Кърмачки
Маскирани: Баба, Дявол, Коза
Хусар
Чирак на готвача
Занаятчии
Разхождащи се

Цялото действие на балета се развива на панаирното масово празненство в Петербург.

Сюжет
Сюжетът, продиктуван от музиката (да припомним, че либретото в това произведение е съчинено към музиката, а съвсем не обратното), изисква въплъщение на балетното представление в същите тонове, а именно – отвежда до руската народна тематика.

Гуляе Масленица – гуляе нашироко: с блини-пирожки, пиене и махмурлук, игри и хороводи, въртележки и танци… Тук е и Фокусника със своите кукли с навиващ се механизъм, танцуващи по негова прищявка…

Но ето че куклите оживяват, те вече не са просто кукли, преобразяват се, те са като хора, живеят и обичат, стават жертва на измами и подигравки. И като хората не издържат на натиска и присмеха на самозабравилата се тълпа. Те са различни: едни са благополучно-нагли, други – духовно изтънчени и самотни, невписващи се в тълпата и подлежащи на унищожение от нея. Но именно тези, подлежащи на унищожение, остават завинаги със своята одухотвореност и талант.

Действието на балета се дели на три части — четири картини-сцени:

  1. Първа картина. 1 сцена. Фокус: Сирни заговезни (Масленица). Поява на Фокусника. 2 сцена. Руска: куклата Петрушка, Балерината и Арап танцуват под свирката на Фокусника. Петрушка, влюбен в Балерината, иска да танцува с нея, но тя предпочита Арап.

  2. Втора картина. 3 сцена. Нещастие при Петрушка: Фокусника, виждайки непослушанието на Петрушка, го рита; той се опитва да се обясни с Балерината, но на нея са ѝ непонятни неговите чувства, той – толкова несъразмерен, та нали е Петрушка! – предизвиква у нея само смях, тя бърза към всеобщото веселие, към Масленица, панаира и уверения равнодушен и винаги съразмерен красавец Арап.

  3. Трета картина. 4 сцена. Народното празненство по Сирни заговезни. Петрушка се спасява от силния Арап, който го догонва. Ето, че Арап се приближава и с пълен замах удря Петрушка и той разпръсва на стърготини. Това е всичко, от което се е състояла тази смешна и никому неинтересна кукла петрушка. Сега тя е мъртва и вече никого не няма да успее да разсмее със своята нелепост и невзрачност. Но неочаквано над панаира се появява познатата му фигура – нелепа, смешна… Но как е възможно? Че нали той е тук, лежаща парцалена петрушка, а горе в такова изстъпление и нахалство като по-рано, се издига пак той, Петрушка, недосегаем и жив. И отново – смеещ се над тях.

„Жар птица“

Действащи лица
Жар птица
Царският син Иван
Царкиня Ненагледна красота
Кашчей безсмъртни
Черен конник, Нощ
Бял конник, Ден
Витязи, омагьосани царкини, таласъми (рожи-оборотни), магьосници, свидетели (понятые), слуги на Кашчей

Действието се развива в приказното царство на Кашчей в приказни времена.

Сюжет
В замъка на Кашчей се измъчват откраднатите от него красавици-царкини. А сред тях е и царкиня Ненагледна красота, невестата на царския син Иван. Царският син Иван безстрашно прониква в замъка на Кашчей, за да спаси любимата си, и там среща и заключената от него в замъка му приказна Жар птица, озаряваща всичко наоколо с ярка светлина. Вълшебната Жар птица помога на царския син Иван да победи злия Кашчей и да освободи всички пленници.

Действието се състои от шест картини-части: 1. Встъпление. Омагьосаната градина на Кашчей и танцът на Жар птица; 2. Играта на царкините със златните ябълки; 3. Хоровод на царкините; 4. Езически танц на Кашчеевото царство; 5. Приспивна песен (Жар птица); 6. Изчезване на Кашчеевото царство. Съживяване на вкаменените воини. Всеобщо ликуване.

Виж всичко

Авторски състав:

АЛЕКСАНДЪР БЕНУА
"ПЕТРУШКА" - Сценография и костюми по оригиналните скици на

АЛЕКСАНДЪР БЕНУА

Александър Головин
"ЖАР ПТИЦА" - Сценография и костюми по оригиналните скици на

Александър Головин

Леон Бакст
"ЖАР ПТИЦА" - Сценография и костюми по оригиналните скици на

Леон Бакст

Михаил Фокин
Хореография

Михаил Фокин

18.03.2022 / 19:00 ПЕТРУШКА

Боряна Петрова
БАЛЕРИНА

Боряна Петрова

18.03.2022 / 19:00 ЖАР ПТИЦА

20.03.2022 / 19:00 ПЕТРУШКА

Вяра Иванчева
БАЛЕРИНА

Вяра Иванчева

20.03.2022 / 19:00 ЖАР ПТИЦА

Постановъчен екип:

Андрей Галанов
Диригент

Андрей Галанов

Андрис Лиепа
Постановка

Андрис Лиепа

Анатолий Нежный
Художник - постановчик, костюми

Анатолий Нежный

Елена Нецветаева-Долгалева
Асистент художник на костюми

Елена Нецветаева-Долгалева

Игор Пиворович
Асистент хореограф

Игор Пиворович

Асистент хореограф

Светлана Романова

Александър Александров
Художествен ръководител на балета

Александър Александров

Мария Илиева
Репетитор

Мария Илиева

Ясен Вълчанов
Репетитор

Ясен Вълчанов

Иванка Касабова
Репетитор

Иванка Касабова

Владимир Горчаков
Помощник-режисьор

Владимир Горчаков

Елина Цолова
Инспектор балет

Елина Цолова