Роден в Карлсруе, Константин Тринкс е считан за един от най-известните съвременни диригенти на опери на Вагнер.
Едно от най-добрите му постижения през сезон 2024/25 е дебютът му като диригент на “Жената без сянка” с режисьор Клаус Гут.
Тринкс се завръща в операта в Лайпциг, където дирижира „Зигфрид“, в Дойче Опер за „Лоенгрин“ и в Софийската Опера за „Танхойзер“. Също така, поради интерес към симфоничните му интерпретации, Тринкс дирижира националния оркестър в Тулуза, камерния оркестър в Мюнхен, симфоничния радио оркестър в Лайпциг, с който дирижира и запис на проект на Вилхелм Петерсен и оркестър „Брукнър“ в Линц. В допълнение към оперната му работа, дирижира симфонични концерти с оркестъра на опера Готенбург (“Майка ми гъска” на Равел, „Tил Ойленшпигел” на Щраус) и на театър „Сан Карло“.
През сезон 25/26, Константин Тринкс ще дебютира в театър „Карло Феличе“ в Генуа с „Дон Жуан“ и в държавната опера в Унгария с „Парсифал“. Ще дирижира отново симфоничния оркестър във Ванкувър и филхармонията „Джордже Енеску“. Начело е на нова продукция на “Imperial Ball” в Гранд Театър в Женева и във Виенския театър (фестивал „Йохан Щраус“), както и на нова продукция на „Регина“ на Лорцинг в операта в Лайпциг.
През януари 2026 г. Тринкс се завръща в Баварската опера, за да дирижира „Дон Жуан“, продължавайки топлите си взаимоотношения с театъра, в който е дирижирал „Фиделио“, „Прилепът“, „Лоенгрин“, „Парсифал“, „Хофманови разкази“, „Отвличане от сарая” и „Така правят всички жени“. Дирижира и тяхната продукция на „Арабела“ с участието на Аня Хартерос, поставена по време на турне в театър Шан З’Елизе в Париж. През 2024 г., Тринкс има успешен и дългоочакван дебют по време на фестивала в Глайндборн“ – дирижира продукцията на „Вълшебната флейта“ на Андре Барбе и Рено Дусет с „Оркестър от епохата на Просвещението“.
Дирижира и в Кралската опера в Лондон (множество нови продукции на „Дон Жуан“) в операта в Кьолн („Бохеми“, „Русалка“), в операта в Хановер („Тристан и Изолда“, „Еврейката”, в операта в Лайпциг („Лоенгрин“, „Травиата“), във Виенския театър („Огненият ангел“, „Еврианта”), в Кралската опера в Швеция („Валкюра“, „Мадам Бътерфлай“), в Норвежката опера („Травиата“), в операта в Сиатъл („Въртенето на винта“), в операта в Рим („Веселата вдовица“), в театър Сан Карло („Тристан и Изолда“, „Дон Жуан“) в Саксонската държавна опера в Дрезден („Летящият холандец“), в новия национален театър в Токио („Сватбата на Фигаро“, „Саломе“), в операта в Цюрих („Въртенето на винта“), в операта в Страсбург („Саломе“) в националната опера в Париж („Вълшебната флейта“).
Награди за записи на Константин Тринкс: 2023 – световната премиера на Петерсен 3 със симфоничния оркестър на радио Франкфурт, част от лейбъла „Ханслер“, за който получава награда “OPUS Klassik” за симфоничен запис на годината. 2017 – записът му на живо на Рот 1 с оркестъра на Моцартеум, част от същия лейбъл, получава награда „ECHO Klassik”; Тринкс е записвал и пиано концерти на Бетовен, Брамс, Пфицнер и Браунфелс, симфонии №32 и №29 на Моцарт, оперите “Еврианта” на Вебер и „Шванда гайдарят“ на Вайнбергер“ с различни ансамбли, измежду които симфоничния оркестър на радио Виена, симфоничния оркестър на радио Берлин и Берлинския симфоничен оркестър.
Константин Тринкс изучава дирижиране в консерваторията в родния си град с ментори Волф-Дитер Хаушилд и Казуши Оно. Изучава пиано при Гюнтер Райнолд. Присъединява се към ансамбъла на театъра в Саарбрюкен като капелмайстор. За няколко години се издига до позицията на временен музикален директор в театъра в Дармщат – там продукциите му включват не само признатата от критиците „Пръстена на Нибелунгите“, но и „Нюрнбергските майстори певци”, „Парсифал“, „Фиделио“, „Аида“ и световната премиера на „Гисей“ на Орф (на DVD), в комбинация с “De temporum fine comoedia”.
