Асмик Григорян

Асмик Григорян

Биография

„Един от най-ярките драматични таланти в областта на операта“ (The New York Times), литовското сопрано Асмик Григорян „е изумителна с многостранността си“ (The Times) с „див глас, богат и мрачен“ (Le Monde). Редовно ангажирана във водещите оперни театри по света, тя наскоро тя имаше ангажименти във Виенската държавна опера, Метрополитън Опера, Залцбургския фестивал и театър „Ла Скала“.

 

Тя е един от основателите на Градската опера във Вилнюс, два пъти е награждавана със Златен сценичен кръст (най-високото отличие за певци в Литва); обявена е за Най-добра изпълнителка на главна женска роля през 2019 г. на Австрийските награди за музикален театър; за Оперна певица на годината през 2022 г. от Асоциацията Ópera XXI и за Певица на годината на наградите Opus Klassik през 2023 г. През 2024 г. получава престижната награда Австрийските награди за музикален театър в категорията „Специална награда на журито“, награда, отбелязваща изключителен принос към австрийската оперна и театрална сцена

 

Сезон 2024/25 за нея започва с изпълнение на фестивала „Master of Classic“ в Букурещ, Румъния, заедно с баритона Андрей Жилиховски. Последва дебют в ролята на Елизабет в „Дон Карлос“ във Виенската държавна опера. След това Асмик се завърна три пъти в една от своите емблематични главни роли, „Русалка“. Първият път е дебютът ѝ в Театро „Сан Карло“, Неапол в нова продукция на Дмитрий Черняков през есента, след това в театър „Лисео“, Барселона през лятото, както и в Баварската държавна опера, където изпълни и Сента в „Летящият холандец“ през март 2025 г

 

Този сезон включва и дебюта ѝ като Норма в едноименната опера на Белини в нова продукция в Театър ан дер Вийн.

 

Г-жа Григорян направи своя дебют на сцената в Националната опера в Париж, където отново изпълни трите сопранови роли в „Триптих“ на Пучини. През лятото тя повтори ролята на Саломе в концертно изпълнение с Лондонския симфоничен оркестър под диригентството на Антонио Папано. Концертните ѝ изяви включват рецитали с Лукас Генюшас във Валенсия, във Виена, с Люксембургската филхармония, Карнеги Хол и университета Бъркли в Калифорния. Тя участва в концерти в театър „Реал“, Мадрид под диригентството на Хенрик Нанаси, както и „Четири последни песни“ от Рихард Щраус, както с Виенския симфоничен оркестър в Музикферайн, така и с Кливландския оркестър в Карнеги Хол, дирижиран от Франц Велзер-Мьост.

 

Асмик е издала няколко диска с „Alpha Classics“, включително дебютния си албум, в сътрудничество с пианиста Лукас Генюшас - „Дисонанс“, включващ романси от Рахманинов; Симфония № 14 от Шостакович, записана с Филхармоничния оркестър на Френското радио, дирижиран от Мико Франк и „Закони на самотата“ – запис на „Четири последни песни“ от Щраус, записани както с оркестър, така и с пиано. Тя участва и в множество DVD-та на оперни продукции, включително „Електра“ и „Макбет“ от Залцбургския фестивал и „Русалка“ от Кралската опера.

 

Асмик си е изградила име както на концертни, така и на оперни сцени, откакто международната ѝ кариера започва с триумфалното изпълнение в „Мадам Бътерфлай“ в Шведската Кралска опера. След това тя продължава изявите си, овладявайки роля след роля, включително: Саломе на Залцбургския фестивал (описана като „Саломе, която слага край на всички предишни Саломе“ (Financial Times), вече достъпна на DVD), Русалка в „Ковънт Гардън“ и Мадрид, Йенуфа в „Ковънт Гардън“ и Виенската държавна опера, както и Татяна („Евгений Онегин“) в Баварската държавна опера и Миланската Скала.

 

След получилото международно признание нейно изпълнение като Саломе на Залцбургския фестивал, тя редовно се завръща, изпълнявайки роли като Хризотемис („Електра“), трите водещи сопранови роли в „Триптих“ на Пучини, Лейди Макбет в „Макбет“, Мари във „Воцек“ (всички записани на DVD) и Полина в „Играчът“. Като редовно ангажирана певица във Виенската държавна опера, тя изпълнява главната роля в „Манон Леско“, главната роля в „Турандот“, „Неда“ („Палячи“), Йенуфа и „Татяна“ („Евгений Онегин“).

 

Освен това тя е Мариета в „Мъртвият град“ от Корнголд и Лиза („Дама Пика“) в театър „Ла Скала“, Настася в „Чародейка“ във Франкфуртската опера, Чо-Чо сан на Арена ди Верона, в Кралската опера, Метрополитън опера и Дойче Опер Берлин, г-жа Ловет от „Суини Тод“ във Вилнюската градска опера и Сента в „Летящият холандец“ на Байройтския фестивал (налична на DVD).

 

На концертна сцена тя изпълнява Симфония № 14 на Шостакович с Оркестъра на Роменска Швейцария, IX симфония на Бетовен под диригентството на Рикардо Мути на Залцбургския фестивал, Реквием от Верди в Концертната зала „Цесис Видземе“ в Латвия и с Гевандхаус оркестър в Лайпциг под диригентството на Велзер-Мьост, Мари в трите фрагмента от „Воцек“ в театъра на Майските музикални тържества във Флоренция и Филхармонията на Елба под диригентството на Зубин Мета, Йоланта с Берлинската филхармония под диригентството на Кирил Петренко и „Четири последни песни“ от Рихард Щраус с Оркестъра на Римската академия „Санта Чечилия“, Виенската филхармония под диригентството на маестро Густаво Дудамел и в Театро „Масимо“ в Палермо.

 

Асмик работи с много от водещите световни диригенти, включително Джанандреа Нозеда, Василий Петренко, Франц Велзер-Мьост, Ив Абел, Владимир Юровски, Маркус Стенц, Михаил Татарников, Алън Гилбърт и Майкъл Тилсън Томас. Асмик често си сътрудничи с водещи режисьори, сред които Дмитрий Черняков, Ромео Кастелучи, Клаус Гут, Далия Ибелхауптайте, Кристоф Лой, Бари Коски, Алекс Оле, Питър Конвични, Робърт Уилсън и Василий Бархатов.

Виж всичко