ЖИЗЕЛ

Балет по музика на Адолф Адам /Посвещава се на 90-годишнината на проф. Петър Луканов/

Времетраене 2:10 Антракти 1
ЖИЗЕЛ

Преглед

Балет по музика на Адолф Адам

Либрето
Т. Готие и Ж. Сен-Жорж
Хореография
Ж. Корали, Ж. Перо, М. Петипа
Редакция
Л. Лавровски

Постановка и режисура
Петър Луканов
Художник на декора
Радостин Чомаков
Художник на костюмите
Цветанка Петкова-Стойнова
Репетитори
Мария Илиева, Ясен Вълчанов
Помощник режисьор
Риолина Топалова

С участието на солисти, орекстър и балетен ансамбъл на Софийската опера

„Жизел”- ярък представител на романтичния балет

Историците на балета наричат  „Жизел” -  апотеоз на романтичния балет и с право.

Идеята за балета „Жизел” (Giselle) идва от френския писател Теофил Готие, който предлага на Адолф Адам да напише музиката. В началото на 1841 година композиторът вече е готов, не закъснява и премиерата на 28 юни 1841 г. в Парижката опера. Успехът е толкова голям, че превръща веднъж завинаги „Жизел“ в апотеоз на романтичния балет. След Париж „Жизел” се играе в Лондон, Виена, Санкт Петербург, Милано, Ню Йорк, в цял свят, непрекъснато…

Синопсис

Първо действие

Село в Лотарингия. Гроздобер е. Жизел е влюбена в Алберт, който скоро се е появил в селцето. Напразно лесничеят Ханс я предупреждава, че младежът е неискрен към нея. Много скоро той намира и доказателства за това – графската шапка на Алберт в наетата от него ловна хижа. Към селцето приближават знатни ловци. Всички гостоприемно посрещат херцога, дъщеря му Батилда и тяхната свита. Влюбеният в Жизел лесничей разкрива измамата на Алберт – той е граф и скоро ще се жени за годеницата си Батилда. Жизел не може да понесе това, полудява и умира.

Второ действие

Нощ е. Ханс идва на гроба на Жизел. Неговата скръб е неутешима. От лунните лъчи изплува сянката на Мирта, която зове на танц вилисите – девойки, починали преди сватбата си. Те увличат в своя танц Ханс. Той не може да се откъсне от хоровода и загива. Алберт, който също дълбоко тъгува за Жизел, идва на гроба й. Участта на Ханс очаква и него, но Жизел го спасява. Обичта й му вдъхва сила и той танцува с вилисите до зазоряване. Сенките на вилисите, Мирта и Жизел се стопяват. Алберт остава да живее с болката по загубената обич, по-силна от смъртта.

Виж всичко