„Посвещение“ (Zuegnung)
Да, ти знаеш, скъпа душа,
че далеч от теб се измъчвам -
любовта разболява сърцата.
Благодаря ти!
Някога празнувах свободата си с наздравици,
чашата от аметист високо вдигах
и ти благослови еликсира.
Благодаря ти!
И ти прогони злите духове,
докато аз, както никога преди,
свят, не се слях свещено в сърцето ти.
Благодаря ти!
„Търпение“ (Geduld)
Търпение, ти казваш,
и на бъдещето ми затворена врата
със пръста си показваш.
Дали минутата, която там живее,
по-кратка е от неродените?
Кажи ми можеш ли със любовта
да отложиш пролетта?
Ще ти я заема вечно,
така че с пролетта
да приключи любовта...
И времето не плаща дълговете на сърцето.
Търпение, казваш ти,
и спускаш черната къдрица.
Всеки час падат листата на цветята
и на всеки час една мъртва камбана бие.
Сълзите са последната тарифа за гроба.
Виж само как дните бързо отлитат.
Чуй как увещаващо туптят в гърдите.
Отвори, отвори това, което днес не можем да спечелим.
Утре загубата е незаменима.
Търпение, казваш ти, и затваряш клепачите.
Не питам аз за щастието.
Така че сбогом, няма да те видя никога повече.
Така иска моята безмилостна съдба.
Ти повярва, че щом другите трябва и могат да чакат,
ще мога и аз, но аз имам да обичам и целувам
само една пролет, както розовият храст.
„Задушница“ (Allerseelen)
Остави на масата ухаещите цветя,
последните червени астри донеси.
И нека отново да говорим за любовта,
както тогава през май.
Подай ми ръката си, за да я стисна тайно
и ако ни видят, вече ми е все едно.
Дай ми само още един от твоите сладки погледи,
както тогава през май.
Цъфтят и ухаят цветя днес на всеки гроб -
един ден в годината е свободен за мъртвите.
Ела до сърцето ми, за да те имам отново,
както някога през май, както някога през май.
„Сън в здрача“ (Traum durch die Dämmerung)
Просторни ливади в здрачна мъгла;
Слънцето угасна, звездите пътуват;
А аз вървя към най-прекрасната жена,
През ливади далеч в здрачната мъгла,
Дълбоко сред храст жасминов.
През здрача — към земята на любовта;
Не вървя бързо, не бързам
Мека, кадифена нишка ме води
През здрача — към земята на любовта,
Към синя, тиха светлина.
„Синьо лято“ (Blauen Sommer)
Синьо лято – в блясък и жарава натежало–
над ниви, градини и ливади минава.
Слънчева корона в къдриците му пари,
дъхът му топъл цветни камбани разлюлява.
Златен венец обгръща синьото му чело,
узрелият плод от клоните тежко пада,
коса и сърп проблясват над поля и ниви,
а светът цъфти – от рози целият ален.
Виж всичко
