Седмица преди представянето на монодрамата „Алма“ на Камерна сцена в Софийската опера, композиторът Любомир Денев даде специално интервю по повод премиерата.

Монодрамата „Алма“ идва в Софийската опера. Как се стигна до тази идея и с кого работихте?

Отдавна имам интерес към музикално-сценичните жанрове. Написал съм няколко мюзикъла, две големи опери, но досега нямах моно опера. Обърнах се към моя приятел Герган Ценов с предложението да ми напише либретото. Герган е диригент, пианист, театрал, драматург, автор на театрални пиеси и новели. Смятам, че е изключително подготвен и подходящ за тази работа. Той живее в Ню Йорк и се радвам че прие с радост. Сподели, че не е писал либрето за опера. Има пиеси. Тук се играе негова пиеса „Обещанието". Каза, че ще помисли какво да бъде. След това ми се обади да ми каже, че има решение – Алма Малер. Чел е нейните дневници и писма. Има много материали. Аз много се зарадвах, защото вече знаех нейната съдба и нейната история. Казах му, че ми харесва идеята, защото операта обича екстремни ситуации, екстремни житейски съдби. Алма Малер е преживяла две световни войни, нацизма, бягство в Америка, в личен план загуба на деца, загуба на творческа индивидуалност, тъй като когато се жени за Малер, той ѝ казва, че не иска да е съпруг на колега и че в това семейство ще има един творец и това ще бъде той. Тя е била много талантлива пианистка и композиторка и трябвало да спре да се изявява творчески. Така че тази съдба е много интересна и любопитна за претворяване на оперната сцена.

Герган направи първо едно пространно либрето под формата на голям разказ, новела. С моя помощ, с някои корекции се оформи с много съкращения така, че текстът да стане подходящ за пеене. Аз започнах веднага работа. 

Това, което получихте от Герган е било в проза, а за пеене е необходим друг текст.

Да, беше написано в проза. Помолих го да бъде по-мерена реч, по-подредена, дори да не е стихотворна форма, но да е по-подредена ритмически. Герган го направи. Ние непрекъснато си пишехме, правехме корекции и беше дълга работа. Аз с моя опит веднага прецених, че текстът, който имахме не може да се вмести в един спектакъл в рамките на не повече от час и половина. Така си го представях. Той много отзивчиво, с голямо желание коригира всичко и мисля, че се получи добре. Неслучайно след премиерата в Русе много колеги похвалиха и либретото. Казаха, че е изключително силно. Започнахме да работим някъде през май, юни 2024 г. и през септември, октомври бях готов с клавира. Първоначалното ми намерение беше да се изпълнява само с акомпанимент на пиано, но след това се свързах с режисьорката Вера Немирова. Аз ѝ свирих, пях и тя много хареса произведението, но предложи да направя оркестрация. „Това ще бъде експортно, на английски език. Да го предложим и в чужбина, да има един камерен ансамбъл.“ Веднага седнах и за месец, месец и половина направих оркестрацията. Сега с помощта на компютърните програми вече става по-бързо. Към пианото добавих ударни инструменти и струнен квинтет. И се получи един септет и с певицата станаха осем изпълнители. Тогава вече изникна необходимостта от диригент. Тя го предложи на Пламен Бейков, директор на Русенската опера, и на Ива Чавдарова, директор на Мартенски музикална дни. Те се отзоваха. Моята тайна идея беше за шестдесетгодишнината от смъртта на героинята Алма Малер да го представим. Тя прекарва последните двадесет години от живота си в Америка и умира през декември 1964 г. в Ню Йорк. Е, не можахме да го направим през 2024 г., но стана няколко месеца по-късно в Русе в рамките на Мартенски музикални дни. Имаше два спектакъла.

Вера ли предложи Мария Хелгат?

Това беше основният проблем – да намерим подходяща изпълнителка. Първо ми предложиха изпълнителка от Русенска опера, която се отказа, тъй като ролята теситурно не ѝ подхождаше. Имахме и други идеи. Прослушвахме различни певици, за които Вера казваше, че физически или гласово не подхождат, или пък емоционално. И тогава предложи да потърсим в чужбина. Обади се в Рощок на главния драматург той да ѝ подскаже. Преди да се спрем на Мария Хелгат, Вера ми предложи няколко певици, които живеят в Германия, две скандинавки, една шведка. Аз не можех да ги приема, защото музиката, която съм написал, се оказа полижанрова. Трябва певица, която да умее да пее класически и с малко джазов нюанс, и мюзикълно, и шпрехщиме, и да е добра театрална актриса, защото има много речитативи. И тогава, когато попаднахме на Мария Хелгат от Мюнхен, направо се влюбих в нея. Казах, че това е нашата певица, защото тя пее и оперета, пее джаз, пее мюзикъл по фантастичен начин, театрална актриса, филмова актриса, играе в шпионски филми, пее Лучано Берио, пее Игор Стравински. Точно такъв човек ми трябваше. Героинята ми е обявена за най-красивата дама на Виена, преминава през няколко епохи от началото на двайсети век, после ерата на джаза, после отива в Америка. И тези жарове си дават среща и разгръщат нейния потенциал по един многообразен начин.

Тъй като и двамата с Вера сте много активни в социалните мрежи и винаги отразявате различни събития, ходихте и във Виена. По стъпките на Алма Малер ли?

Имаше нещо такова. Вера се подготви изключително добре. Тя намери книги за Алма, дневници, писма с Малер, с Кокошка, с Гропиус. Тя се подготви изключително добре, по-добре и от мен. Аз съм работил главно върху либретото. За мен обратната точка е бил текста на Герган, който също беше много добре подготвен. Имаше един любопитен факт, че ни изпревариха. Случайно попаднахме на информация, че във Виена се готви премиера на опера „Алма“ от израелска композиторка Ела Милк Шериф. Беше през октомври 2024 г. Ние отидохме във Фолксопер във Виена на премиера. За наша радост беше коренно различно решение – като музика, режисура и самото либрето. Това е голяма опера, с голям оркестър, много тимпани, тромбони и тръби, с голям хор, с много участници. Вътре са всичките мъже – съпрузи и любовници на Алма, децата, включително и нероденото. Ембриона се явява с пъпната връв. На мен естетически не ми допадна. Изглежда, че там имат увлечение по някои така да кажа екстремни елементи. Отидохме и видяхме, че е съвсем различна от нашата. Ние продължихме да работим. През януари 2025 г. се обадихме на Мария Хелгат, изпратихме й материалите. След три дни тя се обади и каза, че много й харесва, че е влюбена в героинята и че иска да я направи.

Трябва да призная, че имах голям късмет. Човек трябва да има късмет, трябва да има приятно стечение на благоприятни обстоятелства. Звездите да се подредят. И те се подредиха. Имахме хубаво либрето, имахме музиката, световна режисьорка, световна артистка-певица, имахме театър и международен фестивал. Поръчах и видеозапис на премиерата, който свърши също много добра работа. След премиерата в Русе, която мина при много голям успех, пред пълни зали, получихме покана от Софийски музикални седмици и я представихме в София,  в театър „Сфумато“, също при пълен салон, имаше хора и по стълбите. И ето сега Софийска опера проява интерес. Много съм благодарен на академик Карталов и на ръководството на Софийска опера за поканата. Това е инициатива на Софийска опера да се получи още една реализация на произведението на сцената на Софийска опера. За мен това е голяма чест.

 Интервю на Светлана Димитрова