31 октомври 1833 г., Санкт Петербург – 15 февруари 1887г., Санкт Петербург

Музикалната си дарба  Бородин проявява рано. Деветгодишен пише полка за пиано, а на 14 години – концерт за флейта и пиано. От ранно детство проя­вява наклонности към естествените науки и особено към химията. Седемнайсетгодишен е приет за редовен студент в Медико-хирургическата академия в Петербург. До края на живота си е щатен професор в нея.

Решаващо значение за музикалната му кариера изиграва срещата с Милий Балакирев, водач на прочутата „Могъща петорка“ ­ кръг от руски композитори, които утвърждават някои демократични идеи в музиката. Бородин следва и доразвива реалистичните традиции на Глинка и Даргомижски.

През 1867 г. написва първата си симфония и редица прекрасни романси по стихове на руски поети класици (Пушкин, Лермонтов, Фет). През 1876 г. завършва най-значителната си симфонична творба – „Богатирска симфония“, и поемата за оркестър „Из степите на Средна Азия“.

Бородин влиза в историята на руската музикална култура като истински исполин. Неговото изключително и своеобразно дарование се развива през 60-те и 70-те години на 19 век, време когато се заражда голямото руско изкуство. Това е период на обновление и подем – обществен и духовен, който дава на тази  страна плеяда велики творци като художниците Репин и Суриков, композитори като Мусоргски, Римски Корсаков, Балакирев, чийто основен източник на вдъхновение е руското народно изкуство.

Над единствената си опера- шедьовър „Княз Игор“ Бородин работи близо две десетилетия – до края на живота си. За съжаление, той не я довършва, тъй като умира внезапно от разрив на сърцето. За изпълнението `и на сцена я подготвят Римски-Корсаков и Александър Глазунов. Римски- Корсаков оркестрира пролога, първото, второто и четвъртото действие и прочутите Половецки танци. Глазунов довършва и оркестрира третото действие, а увертюрата, която е готова само като клавир, оркестрира Глазунов.

Първото изпълнение е концертно, само с откъси, но се превръща в събитие в музикалния живот в руската столица, тогава Санкт Петербург. Предсказанието на Ференц Лист, който по време на гастролите си в Русия, се среща и запознава с Бородин, че този „професор, който между другото пише музика, ще бъде признат един ден за световен автор”, наистина се сбъдва.

Музикалният език на тази мащабна историко-героична опера е необикновено разнообразен и богат. Тук органично се сливат епичната ши­рота и нежната лирика, простата задушевна напевност на руската народна песен и сложният колорит на ориенталската мелодика, високата лирика и искрящият хумор. Заедно с „Евгений Онегин“ от Чайковски и „Борис Годунов“ от Мусоргски, „Княз Игор“ е сред най-поставяните и обичани от публиката руски класически опери не само в родината си, но и по света.

Голямата си популярност операта дължи и на великия руски певец Фьодор Шаляпин, един от първите изпълнители на ролите на Кончак и Галицки. Неговите интерпретации се превръща в еталон за следващите застъпници на двете партии.