В момента Вагнерови ентусиасти от целия свят предпочитат да посещават София, където, за разлика от немските театри виждат Вагнеровите опери верни на изначалната композиторска идея. В Германия модернизираните интерпретации, предпочитани от театрите и фестивалите, продължават да са на мода. Това пише критичката Яна Халуза в днешния брой на хърватския вестник „Ютарни лист" по повод гостуването на Софийската опера и балет в Загреб с „Валкюра" в рамките на третия загребски оперен фестивал. Представлението бе на 15 септември. (виж оригинала на публикацията тук)

За първи път в самостоятелна Хърватия култовата опера от тетралогията на Вагнер „Пръстенът на Нибелунга" — „Валкюра", беше изпълнена в Загребския Хърватски национален театър (HNK) в рамките на третия Загребски оперен фестивал.
В този регион на Европа няма традиция редовно да се изпълняват Вагнерови опери, нито София имаше такава. Преди 15 години обаче директорът на Софийската опера и балет Пламен Карталов решава да промени това. Името му се появява от време на време в хърватските оперни сцени – през 2006 г. поставя „Селска чест" в Загреб, през 2010 г. – „Севилският бръснар" в Сплит, а година по-късно „Палячи" в Риека. Карталов вече 23 сезона ръководи водещата българска опера, превръщайки я в „Балкански Байройт". Той създава и Вагнеров оперен фестивал до езеро, където представя Вагнерови опери на открита сцена през лятото, а веднъж дори е показвал откъси в девет подземни зали на 2,5-километровата пещера Магура, известна със своите 7000-годишни каменни рисунки. През последните 10 години два пъти е поставял цялата тетралогия „Пръстенът на Нибелунга" (2013 и 2023), доказвайки, че има достатъчно силен оркестър и мощни гласове в състава, пише в публикацията.

За нас, които сме традиционалисти и нямаме опит с цялата тетралогия, сцените от Валхала и светът на германските легенди с мотиви, напомнящи филмовата поредица „Властелинът на пръстените", както и костюмите на Християна Михалева, имитиращи викингски бойни одежди, се оказаха напълно подходящи.

Карталов успешно предава динамиката на „събитията в несъбитията", показвайки на заден план чрез пантомима и многобройни статисти предишната история от първата епизода на тетралогията.
Сценографията е футуристична: железният триъгълник като дом на Хундинг в първи акт, или дървена неправилна конструкция във формата на половин очила, символизираща дома на върховния бог Вотан.
На зрителите, непознати с дългите оперни форми (например дует, продължаващ един час), им се наложи да издържат първи и втори акт, за да се насладят на хитовите моменти в третия, започнал около 22,00 ч.

https://www.24chasa.bg/ozhivlenie/article/21318062