Вагнеровият фестивал в София е сред най-разпознаваемите оперни събития в Източна Европа и рядък пример за това как една културна инициатива може постепенно да се превърне в международна визитна картичка на цял град.
Организиран от Софийската опера и балет, фестивалът е неразривно свързан с името на нейния дългогодишен директор Пламен Карталов — режисьорът, който превърна Вагнер в една от емблемите на българския оперен театър.
Днес проектът вече не може да бъде описан само като фестивал. Той е цялостна Вагнерова линия в репертоара на Софийската опера, изграждана повече от десетилетие. Девет заглавия са реализирани, а десетото „Нюрнбергските майстори певци“ предстои.
Програма 2027:
28, 30 май и 3 юли премиера на „Нюрнбергските майстори певци“ във версия за Миланската Скала от 1889 г. подготвена от Джакомо Пучини.
26 юни – 1 юли „Пръстенът на нибелунга“: 26 юни „Рейнско злато“, 27 юни „Валкюра“, 29 юни „Зигфрид“, 1 юли „Залезът на боговете“.
Историята:
За 200-годишнината от рождението на Рихард Вагнер през 2013 г. Карталов избира да я отбележи по най-амбициозния възможен начин — с поставянето на цялата тетралогия „Пръстенът на нибелунга“. Проектът е замислен не като еднократна продукция, а като четиригодишен процес:
2010 г. — „Рейнско злато“
2011 г. — „Валкюра“
2012 г. — „Зигфрид“
2013 г. — „Залезът на боговете“
Първият Вагнеров фестивал на Софийската опера е от 22 до 29 юни 2013 г.
След „Пръстена на нибелунга“ Софийската опера постепенно разширява Вагнеровия си репертоар. Към четирите части на „Пръстена“ се добавят:
„Тристан и Изолда“ – 26.02.2015
„Парсифал“ – 4.07.2017
„Летящият холандец“ – 8.07.2022
Следващата голяма годишнина на Рихард Вагнер през 2023 г. беше отбелязана с изцяло нова продукция на тетралогията „Пръстенът на нибелунга“, както и с грандиозен Вагнеров фестивал от 8 до 30 юли, представящ всички седем заглавия от репертоара на Операта.
В Софийската опера бяха добавени още две творби:
„Лоенгрин“ – 13.06.2024
„Танхойзер“ – 26.06.2025
Така днес Вагнеровият репертоар включва девет заглавия.
Предстои голяма крачка – „Нюрнбергските майстори певци“ – едно от най-мащабните произведения на Вагнер. Подготовката изисква огромен певчески състав, сложна оркестрова партитура и значителен сценичен ресурс. Именно затова спектакълът е планиран като дългосрочен проект.
Но тази постановка има и още една необичайна особеност.
Пучини и „Майстерзингерите“ в Ла Скала
Софийската опера ще се обърне към историческата италианска версия на „Нюрнбергските майстори певци“, подготвена от младия Джакомо Пучини за премиерата на произведението в Миланската Ла Скала през 1889г.
В края на XIX век издателят Рикорди придобива правата за изпълнение на Вагнер в Италия и за първата постановка на „Майстерзингерите“ в Ла Скала възлага на младия Пучини да подготви италианското издание. Пучини прави необходимите съкращения и адаптации, включително преработки на някои арии. Оркестрацията е поверена на Франко Фачо, който е свързан с Байройтската традиция.
Премиерата в Милано се състои на 26 декември 1889 г. — исторически момент, с който Вагнер окончателно навлиза в репертоара на Ла Скала.
Така бъдещата Софийска постановка ще направи своеобразен мост между три културни столици и три различни епохи: Байройт на Вагнер, Милано на Пучини и съвременна София.
Именно тази подробност придава на десетото заглавие особена концептуална стойност. То не е просто поредната опера на Вагнер в София, а връщане към конкретна глава от историята на европейското музикално наследство.
ПУЛИКАТА:
С времето Вагнеровият фестивал започва да привлича публика отвъд България.
Сред международните посетители са почитатели на Вагнер от Германия, Австрия, Италия, Великобритания, Исландия, Австралия, Китай и САЩ.
Тук се появява един от най-важните признаци за превръщането на фестивала в бранд: хората започват да пътуват до София заради самия Вагнеров проект.
Това е качествено различно от традиционната фестивална публика. При обикновено културно събитие зрителят избира между предложенията в града. При специализирания фестивал той може да избере самия град заради събитието. София постепенно влиза именно в тази категория.
Паралелно с това Софийската опера представя Вагнеровите си спектакли и извън България. Гастролите в Германия, Русия, Словения, Хърватия, Италия, Северна Македония допринасят за международното позициониране на театъра с устойчив Вагнеров репертоар.
Така се оформя двупосочен модел: чуждестранната публика идва в София, а Софийската опера изнася своя Вагнер извън София.
Вагнеровият репертоар не може да бъде изграден за един сезон. Необходим е натрупан опит — певчески, диригентски, оркестров, режисьорски и технически. Всяка следваща постановка стъпва върху знанията, натрупани от предишната. Така се създава не просто спектакъл, а школа.
От „Пръстена на нибелунга“ до „Нюрнбергските майстори певци“ това е история не просто за Вагнер. Това е история за това как една опера изгражда школа, как една школа изгражда репертоар, как репертоарът изгражда публика, а публиката — международна репутация.