Пламен Карталов обяви, че е събрал „най-добрите гласове, които могат да се намерят в България“ за новия си спектакъл „Танхойзер“. Това е деветата опера на Рихард Вагнер, която поставя режисьорът. Премиерните дати са 26 юни и 5 юли в рамките на Вагнеровия фестивал на Софийската опера и балет.

Певците в „Танхойзер“ ще бъдат само българи – това е изключителна рядкост, изтъкна диригентът на спектакъла Константин Тринкс. По думите му, това не е възможно в друга държава, а е и повод за гордост и лукс, защото спектакълът има двоен и дори троен състав.

Днес на среща с медиите бяха представени някои от солистите, които ще излязат в „Танхойзер“. Мартин Илиев ще бъде в ролята на Танхойзер, Елеонора Джоджоска-Младенова, Силвия Тенева и Цветана Бандаловска ще бъдат Елизабет, Александър Носиков и Петър Бучков – Херман, Атанас Младенов и Венцеслав Анастасов – Волфрам фон Ешенбах… Публиката ще види три Венери – Габриела Георгиева, Лилия Кехайова и Радостина Николаева.

Пламен Карталов благодари на участниците в неговия Вагнеров маратон и отбеляза:

„Вагнер е предпочитал певците му преди всичко да бъдат актьори, но нашите артисти могат всичко… Някои ги орисваха, че ще си развалят гласовете с Вагнер, но вие видяхте – Вагнер оправя гласовете“.

На големите европейски оперни сцени се въртят едни и същи десетина имена, а ние искаме да покажем само наши артисти, това е нашата  идентичност, това ни отличава на европейската оперна сцена, посочи акад. Карталов.

„Танхойзер“ е опера в три действия на Вагнер, представена за пръв път на 19 октомври 1845 г. в Кралския театър в Дрезден. Вагнер сам пише либретото на операта, базирано на две средновековни легенди – за минезингера Танхойзер и за състезанието на певците в замъка Вартбург край Айзенах. Действието на операта се развива в началото на ХІІІ век – певецът Танхойзер се пробужда в обятията на Венера в нейната пещера. Централни за сюжета са сблъсъкът между сакрална и профанна любов и изкуплението чрез любовта, което е основна тема в зрялото творчество на композитора.

„Танхойзер“ е метафора за съвременния човек – този, който отказва да избира между душата и тялото, между порива и реда, между истината и очакванията. Постановката разказва за болката от непрекъснатото търсене, за духовното странничество на човека, който не загива, защото е съгрешил, а е прозрял – свободата изисква не само избор, но и смелост да понесеш последствията от този избор.

В операта на Рихард Вагнер може да съзрем нравствената връзка на либретото и музиката с величието и посланията на Църквата и обществото – за консолидацията на вярата, за оптимизъм и надежда в днешния свят на войни, свят, забравил човешката ценност на добродетелите, на прошката, изкуплението и спасението от грехопадение, на самоувереност и алчност, на пренасищане с удоволствие и власт. В този контекст моята постановка на „Танхойзер“ се превръща в съвременна драма – не просто за греха и прошката, а за човека, който търси цялост и свобода в свят, разкъсан от крайности“, каза Пламен Карталов.

Това е четвъртата постановка на „Танхойзер“ в България. Първата е през 1931 г. в Народния театър (когато са в една сграда заедно с операта), следващата е през 1938 г., а третата – през 1983 г. В режисьорския прочит на Пламен Карталов „Танхойзер“ не е просто опера, а въпрос:

• • Може ли съвременното общество да приеме различния?
  • Можем ли да простим не на грешника, а на онзи, който ни разкрива неудобната истина за самите нас?

Сценографът на спектакъла е хърватинът Свен Йонке, за когото също като за Тринкс това е пореден ангажимент в Софийската опера. Йонке е получил пълна свобода за идеята си за спектакъла от режисьора Пламен Карталов, след което двамата са работили заедно, разменяли са мейли и посред нощ, разказа сценографът. Той изтъкна и друг лукс, на който се радва в Софийската опера – възможността до последния момент да внася детайли в дизайна – а по света всичко трябва да е окончателно готово една година по-рано.

Хореографията на балетните сцени в спектакъла е дело на Маша Илиева.

https://www.ploshtadslaveikov.com/vagner-s-naj-dobrite-glasove-koito-mozhe-da-se-nameryat-v-balgariya/