Музиката на Пиацола не може да сбъркана с никоя друга. Сто години след рождението на големия аржентински музикант, инструменталист и композитор подредените от него ноти продължават да носят заряда на нещо любимо и близко до природата на човека, но в същото време неочаквано, неосъзнато и нечовешки влудяващо. Затова най-често след името Астор Пиацола се появяват думи като страст, порив и любов.

По неговите творби Софийската опера поставя „Танго“ през прочита на един от най-добрите български хореографи – Светлин Ивелинов. На сцената, в различни състави, излиза голяма част от солистите в балета. 

„Музиката на Пиацола – това е едно огромно богатство – въздействаща, много нехарактерна и в същото време – много характерна. Всъщност, това е танго и не е танго“, казва пред камерата на БТА Ивелинов. По думите му цялото движение и драматургия минава през сблъсъци и конфликти, които предизвикват общото действие. „В спектакъла съществуват герои, които като цяло ги има в нашето съзнание и култура – ангела, чистача, събирача на души. Иносказателни образи, които носят една съдбовност и срещата на главните герои с тях определят целия път на живота им“, разказва хореографът. Неслучайно, за сюжета на „Танго“ той е бил вдъхновен от сборника с разкази на Габриел Гарсия Маркес „Продавач на чудеса“. Затова го има и това усещане за палитра от земни характери и неземна лудост...

„Репетиционният процес беше много приятен, много спокойно работихме с хореографа. От негова страна имаме пълна свобода, което за нас като артисти е много важно. Това, по-скоро, бе една съвместна работа, която, смятам, че даде много добри резултати“, коментира Марта Петкова.

Тя влиза в образа на Черна роза, която по думите ѝ олицетворява жената с всички нейни плюсове и минуси. „Наистина не сме напълно съвършени. Много им се иска на мъжете, които се влюбват в нас, да се влюбят в съвършения образ. Но реално ние имаме и своите недостатъци“, казва с усмивка примата.

В „Танго“ тя отново е в компанията на Никола Хаджитанев, с когото танцува от години, но казва, че всеки един спектакъл е съвършено различен и липсва рутина. Хаджитанев изпълнява главната мъжка роля - на Тар, наситена с много сложни технически елементи. „Почти не излизам от сцената. Изключително тежко е физически, но спектакълът ми носи радост, защото усещам ролята близо до моята натура и се чувствам много жив и спокоен на сцената“, казва той. Категоричен е, че изключително лесно се танцува, когато музиката е хубава, когато те одухотворява, тогава емоциите излизат много искрено и честно.

„Всички дуети в този спектакъл са много приятни за танцуване. Контактът с партньора е малко по-различен, отколкото във всички други спектакли, по-свободен е. Няма я чистата класическа рамка, която ние спазваме по принцип. Имам малко повече душа и емоция“. Думите са на Кристина Чочанова- Иванова, тя е Черна роза от другия състав на този проект. 

За съжаление, нейният колега Джон Абенанти е контузен. „Имах малко по-сложната задача да вляза в ръцете на един от най-големите ни професионалисти – Никола Хаджитанев. За мен това е чест, разбира се, но и промяна на всичко, което съм изработила дотук. Физическото натоварване за него сега е много голямо и аз трябва да бъда много добра партньорка, за да не му преча, тъй като съм малко по-неопитна“, разказва Кристина. „Тя има потенциала да изиграе един много хубав образ и се надявам да имаме нужното спокойствие на стената, за да се случи“, казва за партньорката си Никола Хаджитанев.

„Танго“ е спектакъл, който ни пренася в 30-те години на 20-ти век. Моята роля е на жена, изоставена в деня на сватбата си. Тя е ужасно наранена, минава през всякакви емоции, отдава се на други мъже, страда, болезнено е... Има до себе си един ангел хранител, който през цялото време се опитва да я накара да излезе от дупката, в която е влязла. Тя обаче упорито отказва и накрая се жени за един милиардер – за да може да отмъсти на този, който я е наранил“, разказва Венера Христова за ролята си на Ленор.

Новината от Софийската опера е, че през лятото „Танго“ ще се играе и на трите летни сцени – на езерото Панчарево, на Белоградчишките скали и в Националния исторически музей. 

http://www.bta.bg/bg/video/show/id/0_jxxw2ea5