„Опера на площада“ пред Храм-паметника „Александър Невски“, 1 август 2026 г.

„Рилският пустинник“ – музикална поема в две действия и десет картини с музика на отец Кирил Попов по текстове на Тихомир Павлов по случай 1150 години от рождението и 1080 години от успението на св. Йоан Рилски Чудотворец. Адаптация и постановка академик Пламен Карталов, оркестрация Георги Стрезов, диригент Жорж Димитров, сценография Нела Стоянова, костюми Марта Мироновска, асистент-режисьор Вера Белева, диригент на хора Виолета Димитрова, 3D Mapping и дигитална сценография elektrick.me, Владимир Грънчаров и др.

През 1937 г. писателят, поет и етнограф Тихомир Павлов издава последната си поетична творба „Рилският пустинник“, по житието на всебългарския светец преподобни Йоан Рилски Чудотворец. Този отличен образец на популярната тогава поезия с религиозна тематика остава дълго в забвение, докато през 2022 г. отец Кирил Попов вдъхновено го претворява в музикално произведение, каквото е било и оригиналното намерение на текстописеца.

В присъствието на патриарх Даниил и министъра на културата Евтим Милошев вечерта започна с изпълнения на Гвардейския духов оркестър – националният ни химн и химнът на Митрополията. Постановката на Пламен Карталов и Софийската опера далеч надхвърли обичайните ни представи за олекотено площадно шоу. Разгърнатото сценично действие е впечатляващо и мащабно, изпълнено с духовни и визуални послания, представящи реалната житейска история на светеца чрез цялата палитра на сценичното изкуство – солови и хорови вокални епизоди, оркестрови интерлюдии, мултимедия с проекции върху фасадата на храм-паметника, стилни костюми, функционална сценография, дори и конна процесия начело с цар Петър – все в името на автеничността, а не на атракцията. Поемата оживява в музиката на отец Попов в молитвен възпев чрез духа на православната музикална традиция. Майсторският аранжимент на Георги Стрезов и умелото съчленяване на сложните музикални и акустични (на открито!) предизвикателства, решени от диригента Жорж Димитров, по убедителен начин допълниха музикалната картина.

За вокалното и сценично представяне на пустинника бяха ангажирани двама солисти – Атанас Младенов (като младия Йоан, търсещ отшелничество и преминаващ през множество изпитания) и Добрин Досев (вече като боговдъхновен мъдър духовник с напътствия към миряните, към властта в лицето на цар Петър и към поколенията) – и двамата с цялостно изградени вокални и сценични образи. Братът на Йоан (Бисер Георгиев) и отец Авксентий (Николай Петров) също бяха на висотата на сложните си роли в различните моменти на спектакъла. За пресъздаването на съкровената молитвеност и духовното израстване голяма роля имаха хоровите изпълнения – със спятост и прецизност в необичайно раздалечени позиции на огромната сцена. Всички участници от разнообразния кастинг (поклонници, разбойници, монаси) бяха вплетени с мярката и вкуса, присъщи на постановчика, в изразителното развитие на сценичното действо. Включването на детска вокално-театрална формация и деца от Хора на софийските момчета (диригент Александър Митов) и особено изумителното сценично присъствие на Александър Василев (като Лука – малкия племенник на Йоан) с неподправената им чистота и искреност още повече допринесоха за тази мистично-приповдигната атмосфера.

След спектакъла няколкостотин зрители си тръгнаха повече българи и повече човеци, заредени с надежда и вяра за духовно възраждане на България. С осъзнатост за актуалността на тази творба за днешното време, в което – както и тогава – „няма люде духом силни и няма вождове любвеобилни, … че нашия велик народ останал без пътища и без водачи като в пустиня опустяла – солта напълно е обезсоляла…“. Но надежда има не само в нашия „молитвен ходатай пред Бога“ – в края на вечерта, преди апотеозния финал, тропарът на свети Йоан беше вплетен органично в музикалната тъкан. Изненадващо стоящото изправено до мен младо момиче го изпя с чувство от край до край. Попитах я откъде го знае толкова добре. Оказа се, че тя работи в детски център за рехабилитация и интеграция към Кремиковския манастир. И всяка сутрин денят им започва с този тропар. Какъв пример за присъствието на закрилника ни в наши дни, едновременно жизнен филиз на идеите от неговия завет и едно от малките чудеса, чрез които той е и наш съвременник.