Сопраното Джесика Прат Jessica Pratt на финала на втория бис, от “Хофманови разкази” на Жак Офенбах, след поредния й триумфален, втори рецитал в Софийската опера.
“Душата ми пее”, с тези думи абсолютно въодушевена излезе от залата прочутото българско сопрано Дарина Такова. Нейният ентусиазъм от преживяването “Пролетта на обречената любов”, оперният концерт с оркестъра на Софийската опера и балет Sofia National Opera and Ballet с диригент Франческо Иван Чампа, споделиха заклети оперомани, любители на това изкуство и (!) много български изпълнители от различни жанрове.
Австралийското сопрано, на върха на впечатляващата си световна кариера, поднесе пореден “открит урок” по образцово белкантово пеене в репертоар от Белини, Росини, Доницети до Масне и Амброаз Тома (“Хамлет”).
Още след арията ‘Casta diva’ и кабалетата на Норма от първо действие ентусиазираната публика поиска да върне на сцената Джесика Прат за нов поклон. Това се случи още на няколко пъти, което подсказа, че залата е напълно наясно с изключителната класа на гостуващата изпълнителка.
Тя от своя страна демонстрира впечатляващ арсенал от изразни средства - възхитителна техника на пеене, безкомпромисни височини и артистизъм, който спира дъха и приковава вниманието към сцената. Красивите и изящни фрази в различните арии бяха поднесени с максимален респект към нотния текст. В редките мигове, когато оркестърът се извисяваше над гласа на изпълнителката, тя не се изкуши да демонстрира възможностите си със звукова мощ, каквато несъмнено притежава. Всичко бе подчинено на най-високите белкантови стандарти, които Джесика Прат виртуозно владее.
За отбелязване е и прецизният и точен съпровод на оркестъра под майсторската палка на гостуващия Франческо Иван Чампа. Концертмайсторът Мария Евстатиева получи много овации за соловата партия в Медитация от “Таис” на Масне.
Вечерта завърши многообещаващо - след като връчи на великолепната изпълнителка красив букет лично, директорът на Софийската опера Пламен Карталов обяви, че е постигнато съгласие за предстоящи нейни гостувания в първия ни оперен театър в някои от коронните ѝ партии.
Не бих се наел да изброя поклоните след края на концерта, нито виковете “Брави!” и “Браво!” по време на събитието. Но с убеденост мога да твърдя, че бяхме свидетели на развитието на една голяма, споделена и много искрена любов между изключителното сопрано и софийската публика. Оставаме в очакване на следващия епизод!
Димитър Сотиров