Софийска опера и балет | „Клетниците“ – постановката на Софийската Опера на открита сцена е изумителен триумф, изпълнен с прекрасни изпълнения и актьорска игра

България – летен фестивал „Опера на площада“ – Бублил и Шьонберг, „Клетниците“:

Солисти, хор и оркестър на Софийската опера и балет / Константин Тринкс (диригент). Площад „Александър Невски“, София, 02.08.2025 (GT)

„Клетниците“ на Софийската опера на площад „Св. Александър Невски“

През 1986г., Пламен Карталов се сдобива с правата да продуцира този мюзикъл в София, след като същото правят Лондон и Ню Йорк. Поради технически причини, първото изпълнение на „Клетниците“ в България се случва чак през 2019г. – оттогава насетне, шоуто се радва на огромна популярност. Сега, то е част от летния фестивал на Софийската опера (2025г.) – тази нова продукция бе изпълнена на площада пред катедралата „Св. Александър Невски“. Това място за първи път е използвано за оперна сцена през 2014г. при представление на „Борис Годунов“ от Мусоргски, по случай стогодишнината от рождението на Борис Христов.

Бях безкрайно впечатлен от „Рилския Пустинник“ на Софийската опера през 2024г. – бе използвана голяма открита сцена и бяха предоставени страхотни възможности да се разшири мащаба на оперния сюжет. Да се представи такъв проект на открита сцена е огромно предизвикателство, разбира се, що се отнася до качеството на звука и останалите проблеми при представянето на спектакъл на открита сцена.

Карталов обяснява как е разрешил гореспоменатите проблеми: „Стремя се към социален и душевен катарзис от внушенията на гениалната драматургия в този мюзикъл. В контрастиращ паралел с камерните моменти, масовките също са активна част от действието. През 2023г., Карталов договаря тази нова продукция, базирана на либретото на Ален Бублил и партитурата на Клод-Мишел Шьонберг. Оригиналната оркестрация на Джон Камерън е разгърната от тази на Кристофър Янке, Стивън Меткалф и Стивън Брукър.

Карталов допълва: „Площадът и катедралата допринасят по величествен начин за визията и концепцията ми за тази продукция – те са идеалното място да представим събитията в романа на Виктор Юго, както и идеята за обединяване на обществените идеали и личната саможертва. Площадът пред катедралата „Св. Александър Невски“ се намира в сърцето на българската столица и пази спомени за първите бунтове на нашия народ с монументални последици, както и за протестите на българите в борбата за демократични промени“.

„Клетниците“ на Софийската опера на площад „Александър Невски“

В тази продукция, внушителни структури, прилични на планински върхове, са разположени от двете страни на сцената (видяхме ги миналата година по време на „Рилския Пустинник“). Пространството в средата на сцената бе заето от други два декора, които в дадени моменти променяха формата си – осигуриха бърза и ефективна трансформация по време на сцените, състоящи се в покои, бална зала или зад барикадите. Оркестърът бе разположен под предната част на сцената, а действието често се развиваше около самите музиканти – пътека разделяше сцената от публиката и това позволяваше на въоръжените войници, музикантите, маршируващия оркестър и кавалерията да преминават оттам по впечатляващ начин.

Що се отнася до изпълнителите на главните роли, представянето на Владимир Михайлов в ролята на Жан Валжан беше великолепно, и като пеене, и като актьорско майсторство – най-вече в представянето на израстването на Валжан от младеж до мъж. Михайлов напълно се потопи в образа на този комплексен и истински трагичен герой. Отличен избор за ролята – Михайлов е известен като певец, актьор и композитор в България. Участвал е в „Иисус Христос Суперзвезда“ и „Мама Миа“. В момента е част от групата “Equinox” и представи България на конкурса „Евровизия“ през 2018г.

Най-заклетият враг на Валжан – Жавер, бе представен от Орлин Павлов и се оказа идеалният злодей за продукцията. Павлов, не буди симпатии като противника на Валжан, ала изпълнението му беше най-добрата част от представлението. В шоубизнеса, той е джаз и поп певец, актьор и също така представи България на „Евровизия“ през 2005г. От женските роли, най-впечатляваща беше тази на Фантин, изпълнена от Весела Делчева. Сопраното има красив и мек глас, сред останалите ѝ участия са „Мама Миа“ и „Звукът на музиката“. Въпреки това, великолепното изпълнение на трагичната роля на Фантин със сигурност е апогеят в тази част на кариерата на младата певица. Още една от звездите на вечерта беше Александра-Йоана Александрова в ролята на Козет – тя предостави чувствено изпълнение с божествения си лиричен сопранов глас. Тя е филмова и театрална актриса, режисьор, изпълнител и композитор.

От вторичните роли, изпълнението на Весела Янева в ролята на Мадам Тенардие бе превъзходно – само преди седмици, тя пя Ерда в „Пръстена на Нибелунгите“ на Вагнер и преобладаващо комичната ѝ роля в „Клетниците“ се нареди сред най-запомнящите се моменти от представлението, заедно с тази на съпруга ѝ, представена от Пламен Димов-Гранджан. Още отличаващи се изпълнения – тези на децата актьори и това на Максим Петров (Гаврош), който със сигурност има бъдеще като изпълнител.

Драмата на вечерта достигна своя връх по време на революционната дейност и въстанието при барикадите, посрещнато от конницата на френската армия и оръдията, предизвестени от равномерния барабанен звук на маршируващите войници – всичко това добави към спектакъла и беше доста ефектно. Последвалият парад на революционерите бе предвождан от Мариус (Вениамин Димитров) и Епонин (Деница Караславова) – двамата изпълниха изключително ролите си. Червени знамена се развяваха из цялата сцена, моментът беше вълнуващ. Не мисля, че толкова много червени знамена са се веели в тази държава от последните дни на социализма в България през 90те!

Като цяло, сюжетът се разви плавно, а декорите бързо се променяха от такива за масовки в такива за съкровени камерни пасажи, подпомагани от осветлението на Андрей Хайдиняк, което осигури пъстра картина по време на целия спектакъл. Звукът беше отличен и всички изпълнители се чуваха кристално ясно. Човек не си даваше сметка, че всички те носеха микрофони – толкова естествено бе озвучаването, осигурено от Пламен Йорданов и екипа му.

Константин Тринкс отлично водеше оркестъра (само преди няколко седмици дирижира „Танхойзер“ на Вагнер). Той поясни, че е дирижирал „Клетниците“ преди двайсетина година и че музиката много наподобява опера, по структурата и лайтмотивите си. Костюмите на Лео Кулаш впечатлиха – от сивите затворнически униформи по време на въведението до пъстрите рокли на момичетата танцьорки, военните одежди на революционерите, предвождани от Мариус, и искрящо цветните такива на аристокрацията, най-вече тези на семейство Тенардие.

Един от най-изумителните аспекти на продукцията - почти пълното отсъствие на сантименталността, насищаща театралните продукции на „Клетниците“. Тази на Карталов предостави едва ли не филмова адаптация на романа на Юго, като обедини трагичната участ на Валжан с ужасяващата картина на бедността във Франция. Тежкото положение на народа контрастираше със страстта на барикадите, революционните знамена и божествения епилог. Като цяло, новата продукция на този мюзикъл предостави оперен наратив, разгърнат от великолепното пеене и актьорска игра и със сигурност може да се добави към множеството постижения на Софийската опера и Пламен Карталов, нейният директор.

Грегор Таси

Продукция:

Режисьор – Пламен Карталов

Вокална подготовка – Светослав Лазаров

Декори – Ханс Кудлих

Костюми – Лео Кулаш

Осветление – Андрей Хайдиняк

Озвучаване – Пламен Йорданов

Диригент на хора – Виолета Димитрова

Хореография – Риолина Топалова

Участват:

Жан Валжан – Владимир Михайлов