Носителка е на награди от няколко престижни певчески конкурси: от конкурса „Чайковски“ в Москва (1974); от конкурса на Белгийското радио и телевизия „Белканто“ и от конкурса за Млади оперни певци в София, на който печели Голямата награда и Златния пръстен на София (1979). През 2018 г. е удостоена с орден „Св. св. Кирил и Методий“ с огърлие.
Стефка Евстатиева е родена на 7 май 1947 г. в Русе. Родителите й са от Силистра. Там пеят в хор „Седянка“. Тя взема уроци по цигулка и солфеж, но не харесва нито едното, нито другото. Учи в Русенското музикално училище. Свири на контрабас и заедно с баща си, който е виолист, участва в състава на градския оркестър. Приета е в Българската държавна консерватория. Нейна преподавателка е Елена Киселова.
От 1971 до 1978 г. пее в Русенската опера. За първото ѝ сценично явяване ѝ поверяват ролята на Флора от „Травиата“. След това изпълнява Клара от „Годеж в манастира“. Но твърди, че голяма й роля е Амелия от „Бал с маски“, която подготвя за осемнайсет дни. За осем сезона в Русенската опера Стефка Евстатиева пресъздава тринайсет роли – Мими от „Бохеми“, Анжелика от „Сестра Анжелика“, Леонора от „Трубадур“, Амелия от „Бал с маски“, Амелия от „Симон Боканегра“, Лиза от „Дама Пика“, както и българските опери – „Тревога“ от Александър Райчев, „Юлска нощ“ и „Лето 893″ от Парашкев Хаджиев. Изпълнява и сопрановите партии в Симфония №9 на Бетовен, в „Стабат Матер“ на Росини и т.н.
Натрупала популярност Стефка Евстатиева се присъединява към състава на Националната опера в София. Поканата идва от диригента Руслан Райчев през 1978 г.
Голямата ѝ кариера я отвежда във Виенската Щатсопер, в Миланската Скала, „Ковънт Гардън“ в Лондон, Метрополитън Опера в Ню Йорк, както и в повечето европейски театри, в Северна и Южна Америка. „Само в Австалия не съм пяла“, обичаше да се шегува певицата“.
Репертоарът ѝ включва предимно опери на Джузепе Верди и веристите – „Аида“, „Дон Карлос“, „Силата на съдбата“, „Трубадур“, „Симон Боканегра“, „Отело“, „Сестра Анжелика“, „Тоска“, „Андре Шение“, „Селска чест“, „Адриана Лекуврьор“, „Ла Вали“, „Мефистофел“, „Пламъкът“ и др. В руския репертоар тя направи незабравими превъплъщения като Ярославна от „Княз Игор“, Лиза от „Дама Пика“, Татяна от „Евгений Онегин“, Клара от „Годеж в манастира“ и др. Не изоставя и българския репертоар, като пее в „Хан Аспарух“ на Александър Райчев.
Забележително е участието й в записите на диригента Емил Чакъров на оперите „Дама Пика“ от Чайковски и „Княз Игор“ от Бородин, а след това в „Снежанка“ и „Болярката Вера Шелога“ от Римски-Корсаков дирижирани от Стоян Ангелов. Има запис на „Пламъкът“ от Респиги, „Фиделио“ от Бетовен и „Катерина Измайлова“ от Шостакович.
Ролята, която никога не успя да изпълни е Манон от „Манон Леско“ на Пучини, а любимата й опера е „Дон Карлос“. „Имам най-красивите спомени от Софийската постановка – Пламен Карталов, Иван Маринов, Никола Гюзелев, Калуди Калудов. Дори питах приятели дали не е дразнещо това, че Калуди е по-нисък от мен. „Вие като запеете и никой не ви гледа как изглеждате. Омагьосвахте ни. Пяла съм я и на френски в Ковънт Гардън.“ На сцената на Софийската опера тя представи Маргарита в „Мефистофел“ от Бойто на българската премиера на операта.
След 1989 г. заминава със семейството си за САЩ и се установява в Ню Йорк. Повече от две десетилетия Стефка Евстатиева преподава, активно се включва в живота на българската общност в Ню Йорк, изнася концерти с пианистката Павлина Доковски. Тя е един от създателите на българския детски хор и училище „Гергана“ в Ню Йорк. Прави майсторски класове при всяко завръщане у нас – в София, в Русе, на „Аполония“.
Софийската опера изказва най-дълбоки съболезнования на семейството на Стефка Евстатиева.
Поклон пред паметта ѝ!
