С много възхищение публиката в залата на Софийската опера посрещаше всяка поява на сцената на една от най-големите белкантови интерпретаторки – Джесика Прат – и дълго аплодираше всяко нейно изпълнение. Тя беше величествена Норма, нежна Елвира („Пуритани“), невинна Амина („Сомнамбула“), жертвоготовна Жулиета („Монтеки и Капулети“), мечтателна Лучия („Лучия ди Ламермур“), прелестно отчаяна Офелия („Хамлет“).
Но това сякаш не беше достатъчно, защото и бисовете бяха изключителни. Колко възторжено очакване имаше в арията на Линда („Линда ди Шамуни“)! А за финал Прат запази зашеметяващата сцена на Олимпия („Хофманови разкази“).
Диригентът Франческо Иван Чампа беше подбрал с голяма вещина инструменталните фрагменти. Концертът откри драматичната увертюра на „Норма“. Бяха изпълнени жизнерадостното встъпление към „Италианката в Алжир“ (Росини), величественият прелюд към „Анна Болейн“ (Доницети), както и едно от най-ярките интермеци – „Медитация“ от „Таис“ (Масне), в която блестящо се открои със солото си концертмайсторът Мария Евстатиева. Оркестърът на Софийската опера майсторски партнираше на прочутата певица.
На финала директорът на Софийската опера и балет Пламен Карталов обяви, че е проведен разговор с Джесика Прат тя да се представи и в оперен спектакъл след тази грандиозна гала вечер. Той покани маестро Чампа да застане на диригентския пулт.