Класически сюжет за неутолимата жажда за власт се връща на сцената на Софийската опера и балет във време, в което новините преливат от политически войни и хорър сюжети. „Макбет“, деветата опера на Джузепе Верди, ще се играе премиерно на 25 февруари, за да напомни, че човекът на власт винаги има избор между доброто и злото… но обикновено прави грешния избор.

Операта ще бъде поставена от Вера Петрова, решена да запази духа на Верди, но да покаже и уважение към драматургичната основа от Шекспир. Сюжетът е широко познат – действието се развива в Шотландия от XI век. Макбет, лоялен, но честолюбив подчинен на шотландския крал, се оказва изкушен да посегне към короната на властелина си. Трона той предвкусва първо от видението на вещици, но в крайна сметка пророчеството става реалност, когато съпругата му Лейди Макбет окуражава убийството на краля. А след това още едно и още едно, до пълната самозабрава на тираните на власт.

„Силуетите и декорите на сцената са в стилистиката на мрачното Средновековие – такова, каквото, за съжаление и в нашето светло ежедневие виждаме – убийства, амбиции, власт, кръв… – обясни пред журналисти режисьорката Вера Петрова. – Целият свят е потопен в зловеща кръв. Нищо ново не се случва под небето, но ние разказваме познатата история под формата на един фантазен трилър с интересна естетика на готически врати-остриета, които през цялото време дават усещането за опасността, която ни грози.“

Петрова определя „Макбет“ като „психологически трилър, който не дава отговори, а поставя най-тежките въпроси – кои сме, защо сме се родили, има ли смисъл човешкият живот и ако има, какъв е той“. Макар и изкушението да се включат препратки към съвременни събития да е голямо, Петрова се е въздържала. А няма и нужда, вярва тя:

„За наше съжаление, от 1600-те, когато е написана пиесата на Шекспир, през 1800-те, когато е написана операта на Верди, до днес – човешкото поведение не е претърпяло промяна. На сцената веднага ще усетите, без да го натрапваме на зрителите със съвременни костюми, че всъщност нищо не се е променило във въртележката на т. нар. велик механизъм, който Ян Кот обяснява в шекспироведските си изследвания: убий, за да не бъдеш убит; унищожавай, за да не бъдеш унищожен; качи се на трона, за да не бъдеш в подножието му. Една въртележка на нашето битие, в което докато бързаме за утре и се мъчим да си спомним вчера, забравяме кога е сега.“

Диригент на спектакъла ще бъде италианецът Алесандро Д’Агостино, който също вижда „Макбет“ не като „музейна опера, а революционна – дори за нашето време“:

„Това е опера за усещането за власт и за човека, изправен пред властта, и съответно много актуална. Верди сам си задава въпроса как може човек да се преобрази, когато получи власт. Може да избира между доброто или злото… и много често избира злото. Проблемът за властта ще остане в много опери на Верди по-натам, например в „Дон Карлос“, в „Аида“. Това е проблем и на нашето ежедневие“.

За Д’Агостино това е дебют със Софийската опера. Въпреки че работи с българската трупа за пръв път, той заяви пред медиите, че е добре запознат с историята на институцията и заяви, че тя служи за „отправна точка“ за всички балкански оперни театри.

„Макбет“ се завръща на сцената на Софийската опера след 23 години отсъствие – последно операта на Верди е поставяна през 2003 г . във версията на режисьора проф. Пламен Марков и сценографа Салваторе Русо. Не само българските оперни театри посягат рядко към това заглавие и една от вероятните причина за това е, че „Макбет“ е „вокално екстремна“ опера, която изисква от състава целия им възможен диапазон, обясниха от екипа на Операта. Само Лейди Макбет например има четири арии. Освен това певците трябва и да са актьори, тъй като са не само герои на Верди, но и на Шекспир.

Сега заглавието ще се играе на 25, 26, 27, 28 февруари и на 1 март. Публиката ще види тази история, представена с размах – над 70 души хор ще вземат участие, включени са и балетни елементи.

Почти всички певци от актьорския състав имат лично отношение към „Макбет“. Венцеслав Анастасов например, който ще бъде един от двамата Макбет, сподели, че за пръв път гледа спектакъла, когато е 3-годишен – защото родителите му са играли в главните роли в Операта в Русе през 70-те. Лилия Кехайова, една от четирите Лейди Макбет, дължи кариерата си в Софийската опера на ролята, тъй като с нея се явява на прослушване преди 11 години, Алесандра ди Джорджо, друга Лейди Макбет, казва, че образът е белязал целия ú кариерен път и ú е помогнал да се развие от мецоспрано в драматично сопрано с международна кариера. Росен Ненчев, който ще бъде Макдъф, разработва ролята по време на майсторския клас на Хосе Карерас и тъкмо той го окуражава да я развие в цялост. Днес Макдъф за Ненчев е единственият символ на надежда в целия оперен сюжет:

„Макдъф е добрият човек в един ужасен свят на войни и намира сили да се пребори със злото, въпреки личната си загуба. Надявам се да има повече макдъфовци в света“, пожела си Ненчев.

Общо шест са гласовете, които ще влязат в образите на Макбет и Лейди Макбет – останалите са на Бисер Георгиев, Габриела Георгиева и Радостина Николаева. В спектакъла ще участват още Светозар Рангелов, Петър Бучков и Николай Войнов като Банко; Даниел Дамянов, Емил Павлов и Георги Султанов като Макдъф; Иванка Нинова и Даниела Панчевска като придворната дама на Лейди Макбет и много други.

Алесандра ди Джорджо ще пее на 25 и 27 февруари, певците в останалите дати тепърва предстои да бъдат обявени.

https://www.ploshtadslaveikov.com/prastara-istoriya-koyato-predpochitame-da-si-ostane-v-operata/