Филхармония „Поморска” в Бидгошч заема особено място в разпространението на познания за нашия общ културен генезис като славянски народи. Тази музикална институция е единственият в света организатор на цикъл конгреси, който се съпровожда от изпълнения на византийска музика, музика от славянското средновековие, както и църковна музика от източния и западен обред. Представят се и произведения, създадени в наше време и вдъхновени от общите ни начинания в исторически аспект.

Поради това Бидгошч посрещна с голямо удоволствие вестта за започналите приготовления за световната предпремиера на операта „Св. Св. Кирил и Методий” от Живка Клинкова. Композиторката е създала редица опери, балети, мюзикъли, симфонични сюити, камерна музика и песни, а също така и филмова музика. Носителка е на множество награди и отличия, което убедително свидетелства за връзката на нейното творчество с историята на нейния народ.

Операта ще бъде представена в концертна версия от симфоничния оркестър на филхармония „Поморска” под цялостното художествено ръководство на директора Мечислав Новаковски, благодарение на чиято инициатива полската публика ще се запознае с достойнствата на музиката на Живка Клинкова и нейния артистичен подход към историческата мисия на Кирил и Методий.

Инициативата на бидгошките филхармонисти е стимул за културната интеграция между нашите народи, тъй като се обсъжда представяне на подготвяното в Полша представление в София, както и в побратимения с Бидгошч български град Сливен.

Диригентът и музиковед М. Юровски за операта „Светите Кирил и Методий” от Живка Клинкова

Операта „Св. Св. Кирил и Методий” представлява широкообхватна картина на епопеята на най-важния период в историята на славянския свят – създаването на славянската писменост.

Същността на музикалната стойност на операта се проявява в нейната хорална сфера. Използвайки познанието за някогашното пеене (както славянското, така и грегорианското), композиторката създава един необикновено звучащ суров, а същевременно и много изразителен музикален колорит. Хоралните партии удивляват със своите мащаби, със своите рядко срещани специфични мелодии, със своята рядко срещана музикална изразителност.

Главните действащи лица в музикалната сфера се характеризират с един певческо-декламаторски запис (от широките солови „запявания” до хоровата рецитация, т.н. Sprechstimme – говорящ хор, като нямаме предвид, естествено, рецитаторските партии.

Най-интересни са следните сцени: диспутът на Кирил и Методий с папа Адриан ІІ и триезичниците, изповедта на Методий в Рим, сънят (халюцинация) на Константин, в който с помощта на една инструментално-музикална форма – сюита – се характеризират седемте основни добродетели на човешкия живот: красотата, богатството, силата, страстта, плодовитостта, славата и мъдростта. Тези епизоди изглежда са взети от ръкописите на Кирил и Методий.

Много изразителни са също така и характеристиките на женските образи – майката на Кирил и Методий, Мария и символът на Мъдростта – София.

Много силно впечатление прави и финалът на операта – епилогът, в който Кирил и Методий се обръщат към Хора на съвременния свят: „Към вас, които ще живеете в далечното бъдеще”.

Хенрик Мартенка

„Илустровани куриер полски”, Бр. 39, 15/16.02.1986 г.

Превел: Божко Божков