"Петрушка" и "Жар птица" танцуват в Софийска опера в памет на Игор Стравински
01 мар 2022lupa.bg

"Петрушка" и "Жар птица" танцуват в Софийска опера в памет на Игор Стравински

„В  моя живот на композитор аз се учех главно от собствените си грешки, а не от източници на мъдрост и знания.” Тази година се навършват 140 години от рождението на руския композитор Игор Стравински. Определян като една от най-значимите личности на XX век, композиторът твори в множество музикални жанрове, като непрекъснато експериментира, търсейки нови изразни форми и стилове.

В памет на Стравински Софийската опера и балет ще представи на своята публика в две дати едноактовите балети „Петрушка“ и „Жар птица“ - на 18-ти от 19:00ч. и на 20-ти март от 16:00 ч.

В активните си творчески години Стравински живее във Франция, Швейцария, САЩ  и това допълнително обогатява неговия музикален изказ. Композиторът практически твори във всички музикални стилове, познати през този период, а всяко негово ново произведение се е превръщало в значимо културно събитие и е предизвиквало полемики и крайни разнопосочни мнения и оценки.

Игор Стравински получава световна известност с три балета, написани по поръчка на импресариото Сергей Дягилев за неговата балетна трупа - „Жар-птица“ (1910), „Петрушка“ (1911) и „Пролетно тайнство“ (1913). Тези три музикални произведния попадат в т.нар. руски период на композитора. Те провокират публиката и критиката по невиждан до тогава начин и се стига до създаването на нов музикален стил, станал известен по-късно като „неокласицизъм“. Така започва неокласичсекият период на композитора, когато в творческите си търсения той преосмисля музикалните традиции на XVIII век и отдава почит на класици като Чайковски и Бах.

След Втората световна война се появява нов авангарден стил в музиката, който внася различни и нестандартни изразни средства. Тогава Стравински навлиза в третия си - „сериен“ период, използвайки като основен композиционен елемент в произведенията си серия неповтарящи се звуци.

Нито един друг композитор на XX век не е толкова разнообразен в творчеството си, с толкова индивидуален и отличителен музикален изказ. Неговото творчество оказва влияние върху цели поколения млади композитори от различните краища на света. През целия си творчески живот Игор Стравински е смятал, че усещането е водещо, както за твореца, така и за публиката, а не разбирането или знанието:

„Работата на композитора е процес на възприятие, а не на осмисляне. Той прихваща, подбира, комбинира, но до самия край не си дава сметка кога смислите от различен вид и значение възникват в произведението му.“

„Петрушка“ и „Жар птица“ са същинско музикално и танцово новаторство, революционен за времето си творчески акт, претворен от една група „титанични“ артисти в лицето на композитора Игор Стравински, хореографа Михаил Фокин, балетния импресарио Сергей Дягилев и великолепните балетни танцьори от неговата трупа, споделят от Софийска опера.

В резултат на идеята на Дягилев да се създаде балет по музиката на Стравински, композиторът вижда възможност да разкаже прастарите фолклорни текстове на нов авангарден музикален език и затова се обръща към приказките от сборника на Афанасиев - в „Жар-птица“ и персонажите от уличния куклен театър – в „Петрушка“. Така се ражда рядка комбинация от гениални музика, хореография и танцово изпълнение.

Музиката на Игор Стравински и хореографията на Михаил Фокин меко казано скандализират тогавашната балетна гилдия и публика. Неслучайно съвремениците на Стравински го наричат „музикален Прометей“, „композитор-хамелеон“, „диктатор на музикална мода“... Около неговите произведения често възникват страстни спорове.

Балетите „Жар-птица“ и „Петрушка“ сякаш изпреварват времето си и намират своя противоречив, но триумфален успех още на премиерите си на сцените на парижките театри „Шатле“ („Петрушка“ - 1911 г) и „Гранд Опера“ („Жар-птица“ -1910 г). Танцуват балетните величия от знаменитата трупа на Сергей Дягилев – Вацлав Нижински и Тамара Карсавина, а на премиерата на „Жар-птица“ ролята на Иван Церевич изпълнява самият Михаил Фокин.

Сред публиката на премиерите на двата балета е елитът на Париж – Марсел Пруст, Морис Равел, Сара Бернар, Клод Дебюси, Жан Кокто... Когато „Жар-птица“ излиза на сцена, за един ден никому неизвестният до този момент руски композитор се превръща в знаменитост.