1. Премиерата на „Танхойзер“ е на 1845 г. в Дрезден в Кралския придворен театър с диригент авторът. Първата Елизабет е Йохана Вагнер, племенница на Вагнер, а Венера прочутата Вилхелмина Шрьодер Девриент, която изпълнява Адриано в „Риенци“ и Сента в „Летящият холандец“, а Танхойзер е Йохан Тихачек, който е и първият Риенци.

2. Сюжетът обединява средновековни легенди – за минезингера Танхойзер, за състезанието на певците във Вартбург край Айзенах и мита за царството на Венера Венерумберг. Вагнер използва и съвременни литературни източници от Е. Т. А. Хофман „Състезанието на минезингерите“, разказ от Лудвиг Тик, народна балада от сборника на Арним и Брентано „Вълшебният рог на момчето“. Има и реално съществуващи личности катко минезунгерите Волфрам фон Ешенбан и Валтер фон дер Фогелвайде.

3. Танхойзер (роден около 1200 г. - починал около 1270 г.) е немски лиричен поет, превърнал се в герой на популярна легенда. Като професионален минезингер, той е служил на редица благородни покровители, което определя кариерата му от 1230 до 1270 г. Пътувал е много и вероятно е участвал в Кръстоносния поход от 1228-29 г. Съществуват шест запазени Leiche (лирически поеми) от Танхойзер, няколко танцови и любовни песни, както и група Sprüche (нравоучителни стихотворения).

4. Първата продукция на операта в Байройтския фестивален театър е осъществена под ръководството на Козима Вагнер през 1891 г. По-късните представления в Байройт включват едно, дирижирано от Рихард Щраус (1894 г.), и едно, в което хореографията на „Вакханалията“ е на Айседора Дънкан (1904).

5. В България „Танхойзер“ има четири премиери - 1931 г., 1939 г., 1983 г., 2025 г.