Танхойзер е немски рицар и пътуващ поет-минезингер от XIII век. Най-разпространената легенда го определя като потомък на семейство Танхузен от имперските министериали и това е документирано в различни източници от 13-ти век. Илюстрираният ръкопис Codex Manesse (около 1300–1340 г.) го изобразява облечен в расото на Тевтонския орден, което предполага, че може да се е сражавал в Шестия кръстоносен поход, воден от император Фридрих II през 1228/29 г.

Въз основа на неговата „Песен за изкуплението“, Танхойзер става обект на легендарен разказ, в който той е рицар и поет, открил Пещерата на Венера и е прекарал там една година в поклонение на богинята. След като напуска пещерата, Танхойзер е изпълнен с разкаяние и пътува до Рим, за да измоли папа Урбан IV (управлявал 1261–1264) да опрости греховете му. Урбан отговаря, че прошката е толкова възможна, колкото папският му жезъл да разцъфне. Три дни след заминаването на Танхойзер, жезълът на Урбан IV разцъфтява; пратеници тръгват да търсят рицаря, но той никога повече не е видян.

Рихард Вагнер замисля създаването на опера върху легендата за Танхойзер още през 1841 г. В основата на сюжета са преданието за Танхойзер и действителното състезание на певците в замъка Вартбург край Айзенах. Освен това Вагнер използва и съвременни литературни източници като творби на Е. Т. А. Хофман и Лудвиг Тик.

Премиерата на операта „Танхойзер“ от Рихард Вагнер е на 19 октомври 1845 г. в Дрезден. Творбата има още две редакции – Парижка от 1861 г. и Виенска от 1875 г. Първото изпълнение на операта в България е през 1931 г., а в ролята на Танхойзер е Стефан Македонски.

Това е четвъртата постановка на „Танхойзер“ в Софийската опера след дълга пауза от 42 години. Диригент е Константин Тринкс, режисьор Пламен Карталов, сценография – Свен Йонке, костюми – Християна Михалева-Зорбалиева, художествено осветление – Андрей Хайдиняк, пластика – Маша Илиева.

https://www.operasofia.bg/repertoire/WAGNER_FESTIVAL