И понеже гостувам в този театър като режисьор, много се вълнувах нивото на Софийската опера да бъде световно. Дано да изпълнихме задачите си. Ето цитати от италианската преса:

„Дълбоко горди сме да открием тържествено оперния сезон на оперния театър „Джузепе Верди“ в Салерно с изключителната постановка на „Валкюра“ на Софийската опера. Това е един спектакъл с голяма и силна визия, който емоционално развълнува нашата публика и даде старт на нашия сезон с епичната мощ на истински Вагнеров театър, с един спектакъл на толкова високо ниво.“

„Първата ни среща със Софийската опера се превърна в събитие отвъд „обикновеното“ откриване на сезон 2025… За успеха говорят бурните аплодисменти и дългата поредица от излизания за поклони на артистите.“

„Тази постановка на „Валкюра“ бележи исторически крайъгълен камък, смел избор, дързък и нещо повече, много успешен, новост и виртуозно сътрудничество със Софийската опера.“

Предстоят ли ви бъдещи контакти с публиката на този театър?

Планираме съвсем скоро, разбира се, нови съвместни проекти. Направих така, че и балетът на Софийската опера да гостува с най-доброто от репертоара ни и с най-елитните ни артисти.

Това лято на колко сцени ще играе Софийската опера и балет?

Летния сезон откриваме с традиционния Вагнеров фестивал на Софийската опера на 26 юни. Играем вече второ десетилетие на открито в историческия парк на Военната академия. Сцените ни, построени на езерното огледало в Панчарево и на площада пред патриаршеската катедрала „Св. Ал. Невски“, привличат хиляди страстни почитатели на Софийската опера.

За сцената ни на езерото в Панчарево ще представим любимите балетни постановки „Лебедово езеро“ и „Ромео и Жулиета“, както и задължително очаквания през лятото мюзикъл Mamma mia!.

Разкажете ни повече за тазгодишната „Опера на площада?“.

В програмата представяме три жанрово различни перли от музикално-сценичната драматургия. Поради огромния интерес ще представим за втори път „Рилският пустинник“ по музика на отец Кирил Попов. Това е творба без аналог – портрет за духовния живот на свети Йоан Рилски, поставена на открито и на специално място. На него на живо се разиграват събития от чутовните подвизи на покровителя на българския народ, чудотвореца свети Йоан – текстът на Тихомир Павлов следва житието му. 

Второто заглавие е „Клетниците“, една друга революционна творба по романа на Виктор Юго, с посланията си за свобода и справедливост, любов и героизъм и трагизъм от една неспокойна епоха от френската история по време на Реставрацията през 1830 г.

Третата творба в летния ни афиш на площада е Симфония №9 от Лудвиг ван Бетховен, един от най-значимите композитори в историята. Поемата на Фридрих Шилер „Ода на радостта“ е грандиозният финал от четвъртата част на композицията с хор и солисти. Написана преди 200 години, симфонията е пример за посланията на човечеството за мир, обединение и братство между народите, най-чист идеал за хуманизъм и свят без войни. Поканих диригента Даниел Орен и едни от най-добрите солисти – Джесика Прат, Волета Радомирска, Грегъри Кунде и Александър Виноградов – за изпълнението на симфонията на Бетховен. За да бъде представена за първи път в България на открито и на площада пред катедралния храм, за да звучи тази музика с посланията си от най-свято място.

Вагнеровият фестивал ще започне с премиера на операта „Танхойзер“. Защо добавихте именно тази постановка във вашето пътуване към творчеството на големия германски композитор? Какво целите с нея?

И друг път съм споделял, че за нас е щастливо съвпадение премиерата на „Танхойзер“ да е в юбилейната свещена 2025 г. за християнския латински свят с мотото „Поклонници на надеждата“.

В операта на Рихард Вагнер можем да съзрем нравствена връзка на либретото и музиката с величието на посланията на Църквата и обществото за консолидация на вярата, за оптимизъм и надежда в днешния свят на войни, свят, забравил човешката ценност на добродетелите, на прошката, изкуплението и спасението от грехопадение, на самоувереност и алчност, от пренасищане с удоволствия и власт, от липсата на визия към по-щастливо бъдеще и духовен стремеж, за мир между народите. Светът днес се нуждае най-много от изкупление, за да бъде спасен. А нашите зрители в оперната зала ще се докоснат до силата и необходимостта на облагородяване с величието на музиката.

От 2010 г. пресъздавате творчеството на Вагнер за българската и световната публика, превърнахте Софийският оперен Вагнеров фестивал в част от културния пейзаж на Европа. Каква е целта на тази мисия? Кои са най-специалните за вас диригенти и български артисти за тези опери?

С четирима диригенти работихме през целия ни Вагнеров маратон. А певците в него през годините са около седемдесет. Всички те даваха най-доброто от себе си. И затова без изключение всички са ми скъпи и любими, защото ако работата не се върши с необходимото лично и дълбоко осъзнаване на отговорността, с пълна отдаденост и безмерно посвещение, резултатите нямаше да са вярата във величието на постижението и международното признание. Нарекох международните гастроли на Софийската опера с оперите на Рихард Вагнер в шест държави „опера и дипломация“. Импулс за това послание са думите на митичния певец Орфей: „Светът може да бъде завладян с лира, не с меч“.

https://manager.bg/%D1%81%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5/life-art/oda-na-radostta-pod-sofiisko-nebe