От четири сезона примабалерината Марта Петкова е художествен ръководител на балетната трупа на Софийската опера. Родена в София, деветгодишна тя е приета в Националното хореографско училище. Само четири години по-късно вече е финалистка на международни балетни конкурси в Естония и Люксембург. Когато е на 14 получава предложение да учи в реномираното балетно училище "Киров Академия" във Вашингтон. През 2002-ра Марта печели голямата награда на Международния балетен фестивал в италианския град Фивицано, след което постъпва в трупата на Софийската опера и балет. Ангажирана в репертоара от 16-годишна, през 2007-а тя става примабалерина и представя водещи партии от "Лешникотрошачката", "Жизел", "Дон Кихот", "Козият рог", "Лебедово езеро", "Баядерка", "Спящата Красавица", "Силфида", "Корсар", "Пахита", "Жар птица"...

В последните две десетилетия Марта Петкова е чест и желан гост на европейските сцени. Аплодирана е в Москва и Владивосток, Палермо и Неапол, Осло, Хелзинки и Магдебург, Абу Даби и Дубай. Танцувала е със световни звезди като Вадим Мунтагиров, Денис Родкин и Светлана Захарова. Носителка е на две престижни български отличия "Кристална Лира" – за ролите ѝ в "Лебедово езеро" и за цялостен принос в балетното изкуство.

Разговорът с Марта започва с поздравления – седмица по-рано тя стана лауреат на първите "Тракийски награди за класическа музика", учредени от голямата ни оперна звезда Соня Йончева: "Много е приятно, когато трудът ти бъде оценен и то именно от такъв човек като Соня Йончева. За мен беше огромна привилегия да бъда с нея на една сцена и цялото събитие беше прекрасно и много стойностно".

Родена е през януари – зодия Козирог, стихия "земя". Коя енергия усеща най-силна в себе си и истински Козирог ли е?

"Ако питате близките ми, съм повече от истински Козирог – усмихва се крехката, въздушна Марта. "Абсолютно "земя" – много земен човек съм, много здраво стъпил на земята и изключителен работохолик, което има своите плюсове и своите минуси. Нагласата и целта ми винаги е била работата. И то работата не за да правя някого щастлив, не за да се гордее семейството ми с мен, а за това, че тя трябва да се изпълни по най-перфектния начин. Често казвам, че балетът е много егоистично изкуство – поне за мен. Излизайки на сцената борбата е само с мен и с никой друг. И удоволствието е толкова голямо, когато истински се измъчиш, истински си бил на предела на силите си и си го превъзмогнал… това е изкуство, което аз правя за себе си".

Примабалерината дори е споделяла в интервюта, че по време на турне например, потопена изцяло в спектаклите, забравя да се обади на детето си…

"Още щом се кача в самолета аз вече абсолютно съм превключила на работна тема… Детето винаги е било в сигурни ръце, заобиколено от толкова много хора, които го обичат, че съм знаела – всичко ще бъде наред... Може би това не звучи добре, но реално детето ми израсна изключително дисциплинирано, отговорно и самостоятелно. Често не съм била вкъщи, градейки кариера. По празниците, когато са най-семейните моменти, съм отсъствала, но това дете никога не е всявало тежест в мене – че ме няма. По-скоро аз съм изпитвала угризения заради това".

Тя става майка едва на 22 – стъпка, на която много малко балерини се решават.

"Да, бях много млада тогава и точно започваше моята кариера, започвах да играя солови партии … Така е трябвало да стане, защото съм срещнала човек, когото съм обичала истински и не само не съжалявам, но и съм истински благодарна, защото аз се чувствам млад човек, а дъщеря ми направи 18 преди броени дни. На онзи ранен етап със замах взимах всички решения и някак много организирано и лесно, с помощта и на близките ми, отгледахме това дете – така, че да стане стойностен човек. Ако сега, или наистина в сериозния ми пик трябваше да взема това решение, щеше да ми е много трудно. А на 20 години едно тяло се възстановява изключително бързо. След като родих, на втория месец бях в балетната зала и всъщност по никакъв начин това не попречи на кариерата ми, даже напротив".

Израснала в коридорите на Операта, дъщеря ѝ пожелава да стане балерина, но Марта преценява, че ѝ липсват необходимите физически качества и деликатно измества фокуса ѝ – "защото тя е много будна, енергична, чаровна и сметнах, че ще е истински добра в нещо друго". Кариерата на балерина определено не е за всеки. Балетът, освен огромни усилия, е непрестанна болка. През целия си живот грациозните създания на сцената са съпроводени от болката. Как се живее с нея?

"С това се свиква. Даже ще чуете много често от нашата гилдия коментари: ако се събудиш и нищо не те боли, значи нещо не е наред, не си жив най-вероятно. Но тази болка, тя е част от мен, част от ежедневието ми, така че – ставаш и я преодоляваш. Аз съм имала моменти – доста неприятни, с тежки контузии, в които наистина съм ставала сутрин и съм си мислила, че няма да мога да танцувам вечерта… Но трябва да ги преодолееш. Понякога започваш да губиш удоволствие от танца, защото болката е толкова силна, че трябва да преодоляваш всяка стъпка. Слава богу, аз съм здрав човек и рядко съм имала тежки травми. Има момичета, които от малки са с много тежки контузии, но просто обичат балета и продължават да се подлагат на това. Болката понякога е нетърпима… няма как. Това са уроци – житейски. Колко силен си всъщност. И аз съм се изненадвала от себе си, наистина. Това е да преодолееш себе си отвъд границите".

Според стандартите Марта е доста висока за балерина – 1,72 м. Харесва ли тялото си?

"Чувствам се много комфортно в моето тяло. Това е моят инструмент, който аз съм изваяла по такъв начин, по който искам да изглежда. Височината става проблем, когато нямаш достоен партньор. Слава богу, през моята кариера и тримата колеги, с които постоянно танцувам – Цецо Иванов, Никола Хаджитанев, Емил Йорданов, сме работили блестящо и те абсолютно отговарят на моя ръст. Но имаме много талантливи и хубави момичета, които са по-високи от мен и трудно намират партньори. Ако ме питате кое предпочитам – предпочитам висока балерина, въпреки че има прекрасни малки балерини, които пък блестят с това, че са безкрайно бързи, брилянтни технически. Тъй че, ръстът си има своите плюсове и минуси".

Марта Петкова внимателно следи световната балетна сцена и големите солисти: "Доста впечатляваща е Марианела Нуньес, която успях да гледам и на живо миналата година в лондонския Кралски балет. Аз ценя не само сухата техника и това, че можеш да завъртиш пет пируета, или да направиш изключителен скок, изобщо няма да ме трогне, ако не можеш да ме развълнуваш. Не е само до физика, качества и техника, изисква се интелигентност и емоционална дълбочина… Смея да твърдя, че балетните артисти са интелигентни хора и без интелект балет не може да се танцува изобщо. Не знам без интелект въобще дали нещо може да се прави… Естествено, това се вижда на сцена. Този интелект се вижда, ти боравиш по друг начин с тялото си, дори и когато изпаднеш в кризисна или неочаквана ситуация, с интелект можеш да излезеш от нея по най-майсторския начин. Така че това е качество, което трябва да присъства".

Кризисни ситуации на сцената не липсват: "Аз съм от хората, които всичко искат да предвидят и да планират. И дали ще се закачи костюм, дали ще се подхлъзнеш, каквото и да било отвъд границите на моя контрол, просто ме агресира, защото нищо не мога да направя. Но там е умението вече да се измъкнеш по най-ловкия начин, така че никой да не забележи". 

Последният фрапиращ случай е спирането на електричеството в сградата на Софийската опера по време на спектакъл. "Никога не ми се беше случвало такова нещо. Просто сцената загасна – да! "Баядерка", трето действие, ужасно трудна картина за целия кордебалет и солисти – над 30 момичета са на сцената. Това веднага те вади от концентрация. Абсолютен респект към всичките ми колеги, които чакаха да дойде токът, да се зареди отново всичко. Продължиха спектакъла, все едно не е спирал. Това е групова свръхконцентрация на десетки в един момент, много трудно нещо. Бях изненадана всъщност как се справиха. Случи се на 29 април – Деня на балета, който чествахме с "Баядерка" – имало да става! Но в такива моменти публиката още по-силно започва да те подкрепя. Явно виждат, че ти си човек, земен, че може да се случи всичко. И вместо да донесе негатив, тази ситуация извади такъв позитив, толкова радушна публика, толкова подкрепяща – всъщност беше чудесно".

В много изказвания пред медиите Марта Петкова повтаря, че балетът е изкуство, неглижирано у нас и "трябва да се гърми, да се пише за него, да се говори, защото е изключително сложен и е на високо ниво". За състоянието на българския балет в момента тя е категорична: "Аз пътувам и танцувам и в България, и в чужбина, и абсолютно заявявам, че трупата на Софийската опера и балет е впечатляваща! Наистина, яд ме е, че не се говори за нея, не се гърми, а те заслужават! Ние сме толкова скромни и дискретни… може би сте ни виждали. Момичетата са толкова дисциплинирани. Не сме от хората, които казват: "ние сме страхотни, ние сме велики". Вечно имаме предразсъдъци, притеснения, че не сме добри. Липсата на самочувствие у българина много ме ядосва, защото имаме талантливи хора, които не си вярват. Смятам, че тази страна трябва да се гордее с тази трупа, а не ние да се борим ежедневно с какво ли не. Аз лично като човек, вече и като ръководител… чувствам се толкова сама! Трябва да се подкрепи това изкуство, защото си струва. Когато поканиш 20 души от парламента и видиш, че седалките им са празни… Ами да, става ми обидно, защото за нашите спектакли няма билети – никакви, седмици преди спектакъла… Ако не дойдеш да си купиш билета… когато е подарък, хората не го ценят".

Защо една изключително успешна примабалерина се съгласява да поеме неприятната административна длъжност директор на трупа?

"Приех с идеята да мога да създам стабилен екип зад гърба си. Знаех, че ако се нагърбя с това сама, трябва да спра да танцувам. Аз не съм готова да спра да танцувам, тъй като се чувствам добре на сцената и смятам, че все още съм в добри години. Това беше едно от условията ми – да направим стабилен гръб, който да може да ме облекчава от повечето административни задачи. Естествено, всичко минава и през мен, но работя с прекрасни хора – Людмила Илиева, Радул Роглев, изключителни са и много ми помагат. Да, за мен също беше изневиделица това предложение, но основната причина, заради която се съгласих, е, че уважавам хората, с които работя и смятам, че мога да направя нещо за тях. Осъществихме три прекрасни премиери, които хората оценяват. Имам много връзки, много контакти, но… много бавно стават нещата в нашата страна, много трудно. Влизаш с огромен заряд, след което виждаш, че всъщност не е толкова лесно. Но машината върви добре и ние се борим". 

На фестивала "Музи на водата"на езерото Панчарево тази година Марта Петкова танцува главните партии в първите два спектакъла на "Лебедово езеро" и в две представления на "Зорба гъркът". "Това е основното, което не оставям на заден план. Танцувам, да, танцувам и то с удоволствие. Сцената там ни е много любима, защото е спокойно, близо до водата е, има простор … хубаво е, там е прекрасно… Ние танцуваме на много различни фестивали, открити сцени, така че по никакъв начин не ни е притеснило езерото. Естествено, дискомфортът на откритата сцена е доста по-голям от закритата: метеорологични условия, вятър, влага, дъжд, насекоми… нормално е да ги има, но в крайна сметка за публиката е прекрасно преживяване под открито небе".

•  

Бляскава Одета-Одилия в "Лебедово езеро", в момента Марта Петкова признава, че най-голямо удоволствие ѝ носи участието в последната премиера на трупата – "Гордост и предразсъдъци" по едноименния роман на Джейн Остин, превърнат в балет по музика на прочути британски композитори от именития хореограф Лео Муич.

Репертоарът ѝ е впечатляващ: "Жизел беше първата роля. Преминах през нея с любов, недоверие, различни емоции имах през годините в нея. Аз обичам всички героини, които танцувам. Често съм казвала, че Ана Каренина на този етап от живота ми беше много, много интересна задача, много актьорска и драматична, което за мен беше сериозна провокация и може би сега тя седи начело".

 

 

СНИМКА: Личен архив на Марта Петкова

"Ана Каренина" по романа на Лев Толстой – още една постановка на Лео Муич в София, е с музика на Чайковски, а на талант като Марта можем да пожелаем участие в едноименния балет на Родион Шчедрин, създаден специално за гениалната му съпруга Мая Плисецкая. Примата на българския балет приема идеята възторжено. На финала, в кратък блиц тя с охота разкрива някои от личните си качества и предпочитания.

Като любима добродетел определя добрината и честността. Главната черта на характера ѝ е работохолизъм. Щастието за нея е мир, а нещастието – буря и хаос. Любимият ѝ цвят е зелено, любимото цвете – лале. И ако не е балерина, със сигурност би искала да бъде… спортист или актриса. Не би искала да живее никъде, освен в България. Любимите ѝ герои в реалния живот са нейните родители. Любимата книга – "Вечната Амбър", която и днес я вълнува. Отначало заявява, че няма девиз, който следва, но после възкликва: "Аз мога! "Аз мога" – да, трябва човек да си вярва. Преди да изляза на спектакъл винаги се настройвам по този начин: "Марта, можеш всичко. Просто излез и се забавлявай".