„Усетих мюзикъла като мисия – да се развива този жанр и аз да съм част от това развитие.“ Разговор с Весела Делчева, солистка на Софийската опера
Весела Делчева е родена през 1986 г. в София. Занимава се с музика от 6-годишна във вокално-театралната група „Таласъмче“ с ръководител Димитър Костанцалиев. Заедно със свои приятелки създава момичешката група „Инстинкт“. Има бакалавърска степен и две магистърски по поп и джаз пеене и музикално-сценична режисура в Музикалната академия. Нейна е заслугата за вокалната подготовка на актьорите от Младежкия, Сатиричния и Старозагорския театър в редица спектакли. От 2011 г. е в трупата на Музикалния театър, а от 2020 г. е солистка на Софийската опера и балет. Била е вокален педагог в „Х фактор“ и „Звездите в нас“. Носителка на наградите Златно перо за принос към българската култура и изкуство (2019) и Музикант на годината в категорията „Класика в другите жанрове“ (2019). Сред ролите ѝ в мюзикъли са Луиза в „Зоро“, Дороти в „Магьосникът от Оз“, Сатин в „Мулен Руж“, Бети Шифър в „Булевардът на залеза“, Шийла в „Коса“, Кристин във „Фантомът на операта“; Кристин в „Любовта никога не умира“, Фантин в „Клетниците“; Г-жа Андреева в „Баща ми бояджията“; Софи в „Мама миа!“; Фиона в „Шрек“; Мария в „Звукът на музиката“; Мис Хъни в „Матилда“.
„Клетниците“, „Мама миа!“, „Шрек“, „Матилда“, „Звукът на музиката“, „Баща ми бояджията“ – това са мюзикълите в Софийската опера, в които играеш. Със сигурност не можеш да ми кажеш кой ти е любим. Но мъчно ли ти е за „Шрек“?
Всички мюзикъли в Софийската опера за мен са любими и съм много щастлива, че ми се случиха през последните години. Да, „Шрек“ наистина ми липсва. Тази комедия, която се сътвори на сцената, беше великолепна. Но всеки един от тези мюзикъли е твърде различен в своята интерпретация, драматургия и като провокация за мен, много съм благодарна за това.
Участваш и в един концерт – „Изгубената принцеса“, за най-малката публика. Там усещанията са съвсем различни, нали?
Различни са, защото досегът с децата и чистата енергия, която те предават на нас, артистите, е незаменим. Първо, те са огледало за всеки един от нас, защото по никакъв начин не могат да ни излъжат с емоциите си, дали са ни харесали, или не, дали са ни разбрали. Но и самият спектакъл е много симпатичен, защото е комбинация от два мюзикъла. Песните са от „Анастасия“ и „Звукът на музиката“, събрани драматургично в малка история от режисьорката Юлия Кръстева. Мисля, че носят много топло, човешко послание. Радвам се, че децата го гледат и им харесва.
Какво ти казват децата след спектакъл?
Когато видят една принцеса в края на спектакъла, искат да я докоснат, да се снимат с нея. Винаги ме питат как се чувствам като принцеса. А аз се стремя да не ги разочаровам, да си остана принцеса и да запазя вярата им в чудото.
Тези деца виждаш ли ги, вече пораснали, на другите спектакли?
Да, голяма радост е за мен, защото някои от децата, които са идвали на спектакъла за най-малките, вече са ме гледали и в „Мама миа!“. Тази публика ме разпознава, за което съм безкрайно щастлива и благодарна.
Гледах как репетираше с децата „Звукът на музиката“ и „Матилда“, как контактуваш с тях и с каква обич те обграждат. Имаш харизмата да ги привлечеш.
Много обичам децата и се радвам, че и те изпитват същите емоции към мен. Особено в „Звукът на музиката“ и „Матилда“. Може би защото имаме обща история в годините като участници в една и съща вокално-театрална формация. Те вървят по моите стъпки. Децата много ми дават като емоции и като енергия, те ме учат на много чист израз на сцената. А аз мога да им помогна с актьорското майсторство, с пеенето, танците, но най-вече с дисциплина. Винаги е трудно в началото на репетициите, има малко напрежение, но след това те се запленяват от магията на изкуството, от навлизането в постановката и сами започват да спазват тази дисциплина, виждат, че тя наистина е необходима на сцената. Разбират, че не могат да правят каквото си искат.
Спомена, че по един път вървите. Ти си „таласъмче“. Оттам ли започна всичко, или ти и преди това си пееше и танцуваше, както всяко дете?
Това, което съм чувала от майка ми, е, че от много малка, още на две годинки, съм започнала да пея. След това в детската градина моите възпитателки са ме включвали във всички концерти. Една от тях обърнала внимание на майка ми, че съм много музикална, и я посъветвала да ме запише някъде.
А как учеше песните? От касети, по слух.
По слух. Още не бях започнала със солфежа и пианото. И от касети – аудио и видео. Дисковете дойдоха по-късно. Родителите ми ме записаха в детската вокално-театрална формация „Таласъмче“, а Димитър Костанцалиев много ме запали по жанра, тъй като там се правеха всяка година мюзикъли. А щом е посято това зрънце у детето, то покълва и така продължих да работя в тази посока и до ден днешен. Обикнах жанра, много се информирах за него, гледах непрекъснато да уча. Освен това в Академията с моите преподаватели правехме всяка година мюзикъли. Това, че стигнах до Ню Йорк и бях на уъркшоп за мюзикъл, и се запознах с много хора от гилдията, беше изключителен шанс и ми помогна още повече да се развия. Гледах да работя в тази насока, да се профилирам.
Мюзикълът е много актуално изкуство. Хитове са всички поставяни у нас творби. Но то е комплексно изкуство. Трябва да си актриса, танцьорка, певица. Танците как ги усвояваш?
Човек трябва да има някаква вродена пластика, но в случая от дете се занимавам с танци. В детската формация имахме часове по балет с Роберта. След това започнах да уча джаз танци. В Академията също работехме с хореографи в различни стилове. В Ню Йорк учих степ танци. Да, в мюзикъла е задължително артистът да бъде комплексен. Дори да нямаш танц за изпълнение, ти пак трябва да си пластичен на сцената, за да изразиш всички емоции и чрез движението на тялото. Посещавала съм уроци по различни стилове танци. Това е много важно. Както трябва да владееш различни техники на пеене – класическо, джаз, рок, поп, така е и с танците.
Кои са твоите преподаватели?
Започнах с Димитър Костанцалиев. В Академията продължих с Алис Боварян. След това в Щатите, когато се подготвях за „Фантомът на операта“, ходех на уроци при преподавателка, която подготвя специално за „Фантомът на операта“. Отидох при нея, защото исках да проверя дали наистина съм готова да пея опера. Тя ме прослуша и каза, че съм абсолютно подходяща. Тя е италианка, казва се Кристине Падуа, занимава се с белкантова техника. След като емигрира в Щатите, работи за подготовката на артисти в мюзикъли. За актьорското майсторство много ми помогна драматичният режисьор Андрей Аврамов. След това му станах асистентка в Музикалната академия. Продължих да работя с него и като вокален педагог за музикалната подготовка на актьорите в Младежкия и Сатиричния театър, когато той поставяше мюзикъли и пиеси с песни.
Слушаха ли те актьорите?
Доста ме слушаха. Те са като попивателни и имат желание да се научат да пеят. Не познават нотите, но като им покажеш и обясниш как да изпълнят дадената песен, се справят много добре.
Но все пак най-важно и огромно място в професионалното ми израстване има маестро Пламен Карталов. Той е най-големият ми учител. Запознахме се в Музикалния театър, когато постави там „Булевардът на залеза“. Даде ми шанс да покажа неподозирани от мен качества. Толкова много ми помогна през всички тези години като преподавател и ментор. И съм му безкрайно благодарна за всичко! С него направих „Булевардът на залеза“, „Фантомът на операта“, „Любовта никога не умира“ в Музикалния театър и разбира се, „Мама миа!“ и „Клетниците“ в Софийската опера.
За танците в Академията работехме с Радослав Радев по джаз танци и с Маша Илиева по балет. В Щатите бях на степ танци при Боб Борос, който е хореограф и преподавател в различни университети, а тук, в Операта, разбира се, с Риолина Топалова. Когато бях в Музикалния театър, работих с Антоанета Алексиева, Боряна Сечанова, Татяна Янева, Йоанна Стоянова.
Тук съм си записала имената на някои от героините ти, защото списъкът е дълъг. Софи, Кристин, Фантин, Дороти, Фиона, Мария и Мис Хъни, твърде различни и много популярни. Но има ли някоя, с която би се идентифицирала?
Може би най-много се оприличавам на Софи от „Мама миа!“. И до ден днешен ми въздейства енергията, която тя носи, вярата в мечтата, мисълта ѝ за бъдещето и че всичко ще се оправи, независимо каква каша е забъркала или какво ще причини на майка си. Тя вярва, че е направила най-доброто и в мечтата, която я отвежда до финалния акорд, това е нейният лайтмотив – „В ангелите вярвам“ и „Мечтая аз за песента…“ – да, това е Софи и това е най-любимата ми роля. Но след това „Фантомът на операта“ беше друга провокация. Трябваше да се сблъскам с класическото пеене, с актьорското представяне на двойствения живот на героинята. Влюбих се в Кристин като образ. А като личност се припокривам може би с Мария от „Звукът на музиката“ с вярата ѝ в доброто, в Бог, да се влюбиш по най-чистия начин без никакъв фалш, да отгледаш, възпиташ и обичаш децата и да създадеш дом и щастливо семейство. Всичко това ми е много близко и ме вълнува.
Когато подготвяхте мюзикъла „Звукът на музиката“, искаше ли да отидеш в Австрия, откъдето започва цялата история?
Да, замислих се, защото страшно много харесвам природата в Австрия. Била съм преди време на преходи в Алпите. Наистина е приказно място, а и героинята в мюзикъла е свързана с планината, както съм и аз самата. Всеки свободен ден съм на Витоша или някъде на въздух. Но много ми се иска да отида в Австрия, там, където е била къщата на семейство Трап.
Имаше ли певица, която да е символ за теб?
Първата ми любов беше Идина Менцел. Когато я чух за първи път в мюзикъла „Шах“ от Бени и Бьорн, бях омагьосана. Във „Фантомът на операта“ моя любима певица, която изпълнява Кристин, е Сиера Богес. Много я харесах на честването на 25-годишнината на „Фантомът на операта“ в Роял Албърт Хол. Има много други талантливи изпълнители, които също харесвам. Имам възможността да пътувам често до Щатите и да гледам мюзикъли. Впечатли ме Ева Ноблесада, която играе в момента „Великият Гетсби“ на Бродуей. От мъжете – Рамин Каримлу от „Фантомът на операта“ и „Анастасия“, както и Джош Гробан от „Шах“.
Разговаряме след спектаклите на „Клетниците“ през юли в София. В „Клетниците“ има три прекрасни образа – Фантин, Епонин и Козет. И те са корено различни. Маестро Карталов ли ти предложи Фантин?
В началото се колебаех между Козет и Фантин. Маестро Карталов по-скоро ме насочваше към Козет. Тъкмо бяхме направили „Фантомът на операта“ и той казваше, че имам хубави височини, а също и актьорски много ще ми подхожда. Но ролята на Фантин ме предизвиква повече. Трите героини са много интересни и имат своите провокации. Козет е изключително чиста, за мен тя е като сълза, непорочна, неподправена, вярва в доброто. Епонин е мечтателката, която вярва в невъзможната любов. И ето я Фантин и нейната голяма драма. Тя вече е разочарована, вярвала е в любовта, но е изоставена от своя любим, изоставена с дете, за което трябва да се грижи, и няма как да му осигури живота, за който тя самата мечтае. Тя жертва себе си, гордостта си за своето дете. Много хубава роля и се радвам, че екипът на Камерън Макинтош ме одобри за ролята на Фантин.
Каза, че следиш постановките по света. Иска ли ти се още някой хитов мюзикъл да бъде поставен у нас?
Имам огромни мечти, естествено. Много подходящи за България са мюзикълите на „Дисни“. В момента много нашумял и търсен е „Замръзналото кралство“. Друг такъв е „Мери Попинз“. Мечтая си за „Мис Сайгон“ – мюзикъл, който много обичам, той е „Мадам Бътерфлай“ в жанра. Споменах по-рано и „Шах“ – много го харесвам като история, музика и сценография.
Една от най-дълго изпълняваните от теб роли е тази на Софи в „Мама миа!“. Вече колко станаха спектаклите? Не са само песните на ABBA, които водят публиката, когато заглавието е в афиша на Софийската опера.
Обичам ролята, музиката, режисурата, сценографията, невероятният екип на Софийската опера и балет, моите изключителни колеги на сцената, всичко в тази постановка! Колкото до броя на спектаклите, вече сигурно са над 135. Успехът му се дължи не само на песните на ABBA, които са тотален хит. Успехът е заради самата постановка на маестро Карталов, заради певците и музикантите, които участват. Но все пак заглавието е ключът. Всички познават музиката на ABBA. Много поколения са израснали с нея. Продължават да я слушат, обичат я, водят и децата си. Песните са на български, което е най-хубавото, а преводът им е невероятен и публиката пее с нас. Много е важен текстът. И самата драматургия на постановката, как хубаво е вплетена и е направена така, че да бъдат изведени задачите на всеки един актьор. Съставът непрекъснато се обновява. Заглавието е популярно. Играхме го в много градове – Пловдив, Варна, Разград, Благоевград, Белоградчик, Албена, Велинград…
От дълги години си свързана с мюзикъла и имаш наблюдения върху подготовката на певците у нас. Промениха ли се нещата от времето, когато ти започваше?
Основният проблем е, че ние нямаме установена школа и образование по мюзикъл. Просто трябва да се адаптират външни програми. Иначе имаме хореографи, имаме преподаватели по пеене, по актьорско майсторство, имаме сценографи, режисьори. Имаме и опита от това, което Софийската опера направи в последните години, а то е на световно ниво. И други културни институции развиват жанра. Виждам, че вече се създават и детски школи. За мен това е посоката.
Била си вокален консултант за определени спектакли. Търсят ли те да преподаваш?
Да, доста често. В Академията бях хоноруван асистент и преподавател за известно време, но се отказах, когато приех да бъда артист на сцената. Вече за трети път ме канят в НАТФИЗ да преподавам пеене, но аз все правя стъпка назад, защото още играя. А самото посвещение на преподавателската дейност е много ангажиращо. Знам, че погълне ли ме, спектаклите ще останат малко назад. Според мен, преподаването ще дойде по естествен път. От време на време консултирам хора, давам уроци, когато имам възможност. Работила съм, както казах, за отделни продукции и конкретно в Младежкия театър, където се направиха много мюзикъли. В Стара Загора също бях поканена. Но то е за определен период от време. Влезеш ли в институция като преподавател, поемаш отговорност за млади хора, на които трябва да покажеш пътя. Много се радвам, че в Операта се отвори възможност за мюзикъла. Чувствам се изключително щастлива, че съм част от този колектив, чувствам се на мястото си. Питаха ме защо съм решила да остана в България. Защото вярвам, че където си се родил, е твоето място. Камъкът си тежи на мястото, тук е моята среда, тук е семейството ми, тук се усещам жива. Усетих мюзикъла като мисия – да се развива този жанр и аз да съм част от това развитие. Много е сладко, когато участваш в развиването на жанра и виждаш, че има плодове.
