Роден е на 14 октомври 1925, под знака на артистичните и хармоничните везни в Бургас. Има щастливи детство, пее от малък, като ученик в самодейността.
Наследил е певческия талант на майка си Недялка Бяндова. На двайсет и четири години заминава за София твърдо решен да стане професионален певец. Постъпва в хор „Гусла”.
През 1950 година се явява на конкурс в наскоро открития Държавен музикален театър – с директор Стефан Македонски. Приемат го веднага заради красивия глас и чудесната сценична фигура. На 13 април той вече прави големия си дебют с голяма роля – Адам в „Птицепродавецът” от Карл Целер. С един студиен радиозапис на арията на този герой става много популярен, макар и още дебютант. В Оперетата работи от 1950 до 1957. Веднага се утвърждава в амплоато на първи тенор.
Започва да работи вокално с прочутата примадона и педагожка, мецосопраното Констанца Кирова от Софийската опера и Консерваторията. Получава солидна школовка, която му позволява с лекота да преодолее проблемите на трудните оперетни партии: Баринкай в „Цигански барон”, Парис в „Хубавата Елена”, Айзенщайн в „Прилепът”, Шобер в „Къщата на трите девойки”. Играе и в немалко български и руски оперети, сред които и в „Младостта на маестрото” от Виктор Райчев, посветена на бащата на българската опера Маестро Георги Атанасов.
След като през 1954 и 1955 става последователно лауреат на международния конкурс „Ема Дестинова и Карел Буриан“ и на Петия световен младежки фестивал във Варшава младият и талантлив певец е изпратен на специализация в Москва в Болшой театър. Там се променя и съдбата му. След като работи с диригенти като Александър Мелик-Пашаев и Кирил Кондрашин, и режисьори като Борис Покровски той дебютира в оперни роли.
На 1 април 1956 успешно представя на тази велика сцена ролята на Дон Хозе в „Кармен” от Бизе. След това изпълнява и Герман от „Дама Пика“. На следващата година вече е поканен за щатен солист на Софийската народна опера. На националната ни сцена излиза за първи път отново с ролите на Дон Хозе и Герман, които ще се окажат жалони в голямата му кариера на първи тенор.
В следващите години той триумфира и в още много централни тенорови партии – Дон Карлос, Макдъф, Рикардо, Лоенгрин, Каварадоси, Де Грийо, княз Голицин. Заедно с първите роли и премиери идват и първите покани за гастроли в различни театри в страната, а също и в чужбина. Идват и първите лауреатски звания от различни певчески конкурси.
Популярността му е толкова голяма, че е поканен да участва във филма "Любимец 13". Изпълнява ролята на галантния ухажор на Елена (Гинка Станчева).
За тези 36 сезона той изпълни много роли от централния теноров репертоар от творчество на Верди, Пучини, Маскани, Доницети, Бизе, Гуно, Чайковски, Прокофиев. През годините много български композитори работят с него. Той пее в „Майстори“ от Парашкев Хаджиев, „Ивайло“ от Марин Големинов, „A votre santé“ от Красимир Кюркчийски, „Саламбо“ от Веселин Стоянов, „Хан Крум-Ювиги“ от Александър Йосифов и др. Сред тях бих споменал преди всичко: Дон Карлос, Дон Хозе, Герман, Лоенгрин, Садко, Каварадоси, Де Грийо. Това бяха най- силните му роли.
Забележителни бяха неговият Дон Карлос – темпераментен, поривист, а също Герман – ярко драматичен, трагичен образ. Внушителни бяха Лоенгрин и Садко, лиричен и вълнуващ – Де Грийо от „Манон” в дует с незабравимата Катя Попова.
Бодуров, заедно със своите най-чести партьори на сцената: Юлия Винер, Надя Афеян, Асен Селимски, Георги Генов, беше от стълбовете на Софийската опера цели три десетилетия.
Като Дон Карлос и Лоенгрин беше просто недостижим – един истински принц на сцената! А като изпълнител – несменяем. Тук красивият му лирико-драматичен тенор, с много специфичен, завладяващ тембър, изключително богат откъм обертонове, плътен, пълноценен във всички регистри, звучеше пределно изразително и благородно. Глас, който беше неповторим, неприличащ на никой друг. Гласът на един голям, роден певец!