“Крадецът на праскови“ на сцената на Софийската опера
Снимка: Софийска национална опера и балет
01 апр 2024Софийска опера и балет

“Крадецът на праскови“ на сцената на Софийската опера

На световния ден на театъра Софийската национална опера покани своята публика на световната премиера на операта “Крадецът на праскови“ от Благовеста Константинова по едноименната повест на Емилиян Станев.

“Написах операта „Крадецът на праскови“ през 2009 г., а оркестровата партитура завърших през 2011 г. Повестта на Емилиян Станев „Крадецът на праскови“ ме привличаше отдавна. Предложих на моята колежка и приятелка проф. д. н. Цонка Великова да ми напише либрето…

Наблегнах на личните преживявания на героите, на техните чувства, мисли, на личната им драма. Особено развит е образът на Лиза. В операта ми има няколко лайтмотива, които оформят и движат музикалната драматургия. Още във въведението се появяват водещите теми на „войната“, „съдбата“ и „любовта“… Стремяла съм се към естественост, мелодичност и певчески убедителни и вокално удобни за певците партии… Надявам се моите съкровени чувства и емоции, звучащи в музиката ми, да достигнат и до сърцата на публиката“ разказва проф. Благовеста Константинова преди премиерата на своята творба.

“Търсенето ми за решение на сценичното действие тръгна от повестта на Емилиян Станев. Това беше изключително емоционално пътешествие, което ме потопи в дълбоката драма на главната героиня Лиза. След това гледах великия филм на Въло Радев с невероятните актьори Невена Коканова, Раде Маркович, Михаил Михайлов и Васил Вачев… Чувствайки ужаса, през който минава най-вече Лиза, реших да използвам похвата театър на сенките. Сенките са нейните най-големи страхове и желания. Сънят е единственото място, където подсъзнанието работи. Идеята дойде от мотивацията да илюстрирам съня на Лиза от увертюрата. Водеха ме идеите на веризма, като картините са вдъхновени от реализма и пресъздаване на действителността.

Мястото и времето са спазени спрямо генезиса на либретото в картините. Единствената сюрреалистична намеса е в театъра на сенките“ споделя режисьорът Теодор Георгиев.

Спектакълът на младия режисьор Теодор Георгиев под диригентството на Стефан Недялков беше на камерната сцена на театъра, с участието хор и камерен оркестър и солистите: сопрана Силвия Тенева в ролята на Лиза, тенора Хрисимир Дамянов в ролята на Иво Обретенович, баритона Александър Георгиев в ролята на Полковника и балетистите Джорджа Марки и Лукас де Кьонинг като Сенките. Автор на хореографията е Людмила Илиева.

Големият български цигулар проф. Йосиф Радионов беше сред публиката на световната премиера на операта “Крадецът на праскови“. Чуйте в звуковия файл неговите впечатления.

https://bnr.bg/horizont/post/101974148