Академик Пламен Карталов – оперен режисьор, дългогодишен директор на Софийската опера и балет, пазител на оперното дело у нас и вдъхновител на нови оперни формати – описа своя 40-годишен творчески опит и търсения в книга – трилогия.

Озаглавил я е „Опера и природа“.
Въпреки че за мен по – вярното заглавие би било: „Опера извън театъра“ или „Опера под звездите“, а защо не: „Опера на открито“?!

Но, волята и правото са си на автора.

Та така. От моя верен приятел през годините Мирослав Андреев, който е отличен тенор, имаше години практика на сцената в хора на първия ни оперен театър и изпълняваше малки роли, а сега се грижи за перфектната визия на интернет сайта на националния ни културен институт разбрах, че Маестрото – както той обича да го нарича – е на посещение в старата столица Велико Търново. „Защо?“ – попитах, а той отговори с горди нотки в гласа – „За да представи и тук трите тома на неговата книга!“.

Тогава се чества 800-годишнината от въстанието на братята – боляри Петър и Асен. Началото на летния оперен фестивал поставя младия тогава Карталов, който е поканен, за да реализира операта „Ивайло“ на Марин Големинов.

Успехът и пробивът са тотални и неочаквано големи. Сред оперните меломани, сред публиката, сред местната власт въодушевлението е огромно.

Това окрилява оперния ни режисьор не само да не спира, а да търси нови и нови пространства – понякога дори съвсем провокативни и неочаквани, за да извая оперен зрелищен спектакъл точно там, където публиката въобще не си е представяла, че може да се срещне с оперното изкуство.

Дълъг път, десетки постановки, десетки сезони, десетки открити форуми и формати. Безгранична страст и въображение, но винаги в служение на оперното дело у нас.

И да, приносът му е точно в това – че успя да посее семената, които покълнаха. И така се роди ОПЕРА ПОД ЗВЕЗДИТЕ. А както и самият той обича да казва под сурдинка: „Ами да, аз проправих пътя и научих другите – театри и колегите, да следват пътя и да създават, научих ги да тичат в благородно състезание, научих ги да работят и да не спират творчеството през лятото!“.

Всъщност, когато говорим за началото, за избухването на идеята, трябва да кажем, че поканата идва от великотърновката Мария Манева. По-късно Карталов прави и операта „Цар Калоян“ от Панчо Владигеров. Така започва тази програмна линия, отпочната от амбициозния и озарен Карталов.

Сега тази идея вече развиват и другите колеги от страната, другите оперни театри, които сякаш догонват мащаба, скоростта и традицията, създадени от първия – Пламен Карталов и Софийската национална опера и балет. Факт, който ще остане в хрониките и историята на съвременното ни оперно дело.

Опера звучи на Царевец в продължение на 10 години. Процесът по създаването на монументалните спектакли са не само празник, но и неповторим оперен процес. Заради мащаба, заради устрема, заради усещането, че все пак тези мегапродукции са лимитирани във времето – само сега. Проправят се пътища, строи се, набират се стотици хора за масовки, които да работят успоредно с творческите и техническите състави на Операта. Духовен и културен градеж, съизмерим със създаването на НДК. И най-важното – увенчан със силата на успеха.

После форматът „Опера на открито“ се появява на най-различни места из България: на площад „Батенберг“ в София, пред катедралния храм „Свети Александър Невски“,  Белоградчишките скали – това място става вид подвиг и рекорд на знаково място, което посреща оперното изкуство, ловешката крепост „Хисаря“ …

С тези стъпки Карталов израства като режисьор, но и допринася за развитието на българския оперен театър и дело у нас в най-ново време. Какви усилия му е коствало, какво осигуряване – техническо, логистично, финансово, инфраструктурно, здравословно дори – само той си знае. И целият екип, който участваше в сътворението на тези чутовни безпримерни успехи, които ще останат еталон във времето.

За да бъдеш Първи архитект на българското съвременно оперно изкуство, да бъдеш първи в това, което правиш – трябва доза лудост, вдъхновение, да гориш с онова, на което си се обрекъл, да летиш на крилете на картините на въображението, да не се съизмерваш с никого, да не правиш нищо с очакването какво ще кажат хората, да имаш знания и мащаб, да съзидаваш.

И Карталов го прави! И го постига!

Със сигурност в днешния труден свят не е лесно да реализираш такива вдъхновяващи проекти. Въпреки предизвикателствата, въпреки препятствията, въпреки препречванията, въпреки конкуренцията, въпреки конюнктурата, въпреки спортната злоба на тоз или на онзи, въпреки …

Но, това е мисията и удоволствието от работата.
Кармата и кръста на мениджъра и на ръководителя.
На първия днес, който не само управлява, но и вае нови измерения и форми на изкуството.

И добре е, че Карталов е седнал, и е описал всичко това в трите тома на своята книга „Опера и природа“.
За да има във времето и буквен архив на случващото се в продължение на неговия над 40-годишен отдаден на Операта път. Разказ, създаден от първо лице и отразяващ музикалните събития, превърнати вече в традиция, през неговата авторска гледна точка.

А неговата нестихваща енергия и творчески дух на първооткривател ще го отведат до още и още магични места, които публиката ще преоткрие като нови сцени за ОПЕРА на ОТКРИТО.

Убеден съм!