Сред единадесетте опери на Чайковски, „Дама пика“ безспорно е най-голямото му постижение. Вдъхновен от Пушкин, композиторът представя една необикновена, многопластова творба. Произведение с екстремни настроения, „Дама пика“ изследва живота, както и най-тъмните импулси на обсебване, пристрастяване, лудост и самоунищожение. В творбата откриваме вълшебен романтизъм, фантазия, предизвикване на съдбата, предателство и смърт. Виждаме герои, потопени в балните зали и измъчвани от собствените си демони. „Дама пика“ е истинска руска опера, която Достоевски нарича „шедьовър на студената ярост“.
Каква е нейната история?
Идеята за написване на опера по разказа на Александър Пушкин „Дама пика“ принадлежи на директора на Императорските театри в Санкт Петербург Иван Всеволожски. Първоначално поръчката е за композитора Николай Кленовски, но сътрудничеството с либретистите Василий Кандауров и Иполит Шпажински не довежда до желания резултат. Две години по-късно, през 1887 г., Всеволожски все още не е забравил желанието си да се постави грандиозна картина от времето на Екатерина Велика и съветва Кленовски да се обърне към Модест Чайковски за написване на либрето. В същото време директорът разказва на Пьотър Чайковски за идеята си, но композиторът не проявява интерес. Той вече е композирал две произведения върху творби на Пушкин – „Евгений Онегин“ /1879 г./ и „Мазепа“ /1884 г./, но този път не харесва сюжета и отказва да се заеме с „Дама пика“.
В края на 1887 г. Чайковски трудно преживява провала на операта си „Чародейката“ и работи върху своята пета симфония. Той следи работата на брат си по „Дама пика“ и с изненада разбира, че Кленовски се е оттеглил. През октомври 1889 г. директорът Всеволожски отново се обръща към него и Чайковски най-после се съгласява да облече „Дама пика“ в музика. В едно от многобройните си писма до неговата покровителка баронеса Надежда фон Мек, композиторът споделя: „…Директорът на театрите Всеволожски предложи аз да напиша операта и то още за следващия сезон. Той ми каза това свое желание, и тъй като то съвпадаше с моето решение да избягам през януари от Русия и да се заема с писане, аз се съгласих…“.
Чайковски заминава за Флоренция и написва операта за 44 дни, от 31 януари до 15 март 1890 г. Структурирана като приказка, „Дама пика“ е в три действия, 7 картини. Увлечен в работата си, композиторът така дълбоко се потопява в действието, че започва да възприема образите на героите като живи хора. Той пише на брат си Модест: „Когато стигнах до смъртта на Герман и заключителния хор, толкова ми стана мъчно за Герман, че започнах силно да плача. ... Оказва се, Герман за мен не бе само предлог да пиша една или друга музика, а през цялото време е бил жив човек...“. Либретото на Модест Чайковски се различава от литературния източник – то е написано в стихотворна форма, докато разказът на Пушкин е в проза. Променено е и действието на операта – Чайковски поставя героите си във времето на Екатерина Велика, докато Пушкин ги пренася в 30-ге години на 19 век. При Пушкин Лиза е придворна на Графинята, докато в операта тя е внучка на богатата дама, силно влюбена в Герман. Граф Елецки не е пушкинов герой, но е ясен персонаж при Чайковски, докато внукът на Графинята /по Пушкин/ граф Томски е представен само като познат на Герман /при Чайковски/. Финалът на драмата също е различен при Пушкин и Чайковски. В литературния източник Герман губи ума си и се озовава в болница, а Лиза се омъжва за друг. В операта и двамата влюбени умират.
Чайковски заимства музикални теми и фрагменти от вече написани произведения от други композитори. Той обяснява, че е търсел музика с определено настроение и казва, че „… аз не бих могъл да напиша по-добра от тази, която вече е композирана. Така арията на Графинята в четвърта картина е взета от операта „Ричард Лъвското сърце“ на Андре Гретри, а в интермедията към трета картина звучат теми на Моцарт и Дмитрий Бортнянски.
Преди премиерата композиторът преработва части от партитурата специално за известния тенор Николай Фигнер и съпругата му Медея, които трябва да изпълнят ролите на Герман и Лиза на първото представление. Чайковски си представял сопраното Евгения Мравина в ролята на Лиза, но отстъпил пред настояването на Николай Фигнер ролята да бъде изпълнена от Медея. По-късно Чайковски пише: „Фигнер и оркестърът от Санкт Петербург... направиха истински чудеса“.
Вечерта на 19 декември 1890 г. е паметна за Мариинския театър – на сцената се ражда шедьовър, а успехът е изумителен.
След първото изпълнение в Санкт Петербург, „Дама пика“ е приветствана в Киев. Премиерата в Москва е на 16 ноември 1891 г. в Болшой театър. Следват представления в Харков, Саратов и Одеса.
В Европа операта е показана за първи път на 19 януари 1892 г. в Хамбург под диригентството на Густав Малер. Десет години по-късно, през 1902 г., Малер ще дирижира творбата във Виенската опера. Под неговата палка е и премиерата в Метрополитен опера, Ню Йорк през 1910 г.
Първото изпълнение на „Дама пика“ в България е през 1926 г. в Софийската опера. Диригент е Юрий Померанцев, руски музикант, работещ по това време в София и известен с различни постановки на българска сцена.