Гледаме опера само от балкона
02 окт 2020в-к. "Монитор"

Гледаме опера само от балкона

Акад. Пламен Карталов все още удря на камък за създаването на музей в сградата.

Този сезон публиката на Софийската опера и балет ще може да гледа спектакли само от първи, втори и трети балкон. Партерът на зрителната зала вече е трансформиран в огромна оркестрина, където на разумно разстояние един от друг ще свирят музикантите от оркестъра, невидими от местата за зрители.

Промените са във връзка с изискванията на извънредната епидемична обстановка за социална дистанция, в името на безопасността на артистите, тъй като за някои произведения се изисква голям оркестър – дори от 80 души. Това обясни директорът на Операта акад. Пламен Карталов пред журналисти, които вчера разгледаха променената обстановка в храма на музиката. За зрителите също е помислено: те ще запълват до 30% от местата, през стол, като на празните столове помежду им домакините ще поставят цвете или цял букет. Това означава максимум

320-350 души на представление

уточни Карталов.

Превръщането на салона в място за оркестъра по време на пандемията е идея и на други големи оперни театри по света. „Лондонският Ковънт Гардън ни изпревари в това отношение“, коментира с намигване маестрото.

Новият 130-и сезон се открива на 9 октомври с операта „Янините девет братя“. Предвидени са и две премиерни заглавия: операта „Електра“ на Рихард Щраус, която се поставя за пръв път у нас (26 ноември), и балетът „1001 нощ“ по музика на Фикрет Амиров (27 март 2021). В репертоара се връщат две любими произведения: операта на Пучини „Мадам Бътерфлай“ и мюзикълът „Клетниците“ от Шьонберг. През сезона ще има множество дебюти на млади артисти, само в балета „Дон Кихот“ те ще са 5. Операта ще произведе свои нови звезди като бас-баритона Бисер Георгиев например, разкри директорът.

По време на извънредното положение 30 продукции на Операта бяха излъчени онлайн и в ефира на БНТ2, а след падането на забраните, през лятото, са изиграни 66 представления, събрали над 17 000 зрители на 8 сцени: парка на Военна академия, Панчаревското езеро, Римския площад в Ню Бояна, Летище София, Белоградчишките скали, Цари Мали град... „Строихме сцени, наемахме съоръжения изцяло с наши приходи, без нито лев държавна субсидия“, каза Карталов.

Той с болка

призна и за един свой неуспех

– не му се е удало да осъществи отдавнашната си мечта за създаване на Музей на българския оперен театър в лявата част на сградата на ул. „Врабча“ 1. Партия „Атака“ е освободила помещенията там, но остават Комисията за защита на потребителите, Комисията по досиетата и други офиси. Карталов каза, че се е обръщал към всевъзможни инстанции за преместването им, но засега реакция няма. Експонатите са в кашони, само архивът на Борис Христов тежи 29 тона, а още много артисти искат да дарят духовното си наследство. Трябва да има обществен натиск и политическа воля за решаване на проблема, тъй като всички уважавани оперни театри в света имат такива музеи, коментираха музикални творци и меломани.

https://www.monitor.bg/


  • Снимка: БТА
  • Снимка: БТА
  • Снимка: БТА