Историята на „Танхойзер“ разказва за рицаря и минезингер Танхойзер, разкъсван между чувствения свят на богинята Венера и свещената любов на Елизабет. Операта проследява борбата между свещената и профанната любов и възможността за изкупление чрез любов.
Кои са Танхойзер, Елизабет и Волфрам? Къде се намира пещерата на Венера
Броени дни преди премиерата на „Танхойзер“ ви предлагаме да се запознаете с героите и местата, където се развива действието в операта, както и с техния исторически или легендарен произход.
Минезингери
Средновековни немски менестрели, често от рицарски или благороднически произход, които са писали и изпълнявали текстове и песни за любов. Името произлиза от средновековната немска дума Minne, която означавала „любов“, а песните се наричали Minnelied. Минезингерите са сравними с окситанските и севернофренските трубадури, но те са оригинален немски принос към дворцовата лирика.
Танхойзер
Рицар и минезингер от XIII век, известен със своята „Песен за изкуплението“. Темата за покаянието в това стихотворение вероятно вдъхновява немски народни балади от XVI век нататък, в които Танхойзер общува с богинята Венера и по-късно моли папа Урбан IV за прошка. Най-разпространената легенда определя Танхойзер като потомък на семейство Танхузен от имперските министериали, документирано в различни източници от XIII век.
Херман I Твърдия
Ландграф на Тюрингия от 1190 до 1217 г., кръстоносец и покровител на изкуствата. Син на Лудвиг II Железния и Юдит от Хоенщауфен, сестрата на император Фридрих Барбароса.
Света Елизабет Унгарска
Унгарска принцеса, дъщеря на Андрю II Унгарски и Гертруде от Мерания. Омъжила се за сина на Херман I, въпреки че в операта на Вагнер тя е племеница на ландграфа. След смъртта на съпруга си, Елизабет основава институция за грижи за бедните и болни хора. Била е член на Третия орден на Св. Франциск от Асизи. Тя е канонизирана за светица през 1235 г.
Волфрам фон Ешенбах
Рицар, поет и композитор, участник в конкурса за минезингери във Вартбург през 1207 г. Неговият рицарски романс „Парцивал“, посветен на търсенето на Светия Граал от рицар от времето на крал Артур, е адаптиран от Вагнер в последната му опера „Парсифал“. 84-те оцелели ръкописа на „Парцивал“, както пълни, така и фрагментарни, показват огромната популярност на основното произведение на Волфрам фон Ешенбах през следващите два века.
Замъкът Вартбург
Замък от XI век близо до град Айзенах в германската провинция Тюрингия. Той е бил седалище на ландграфите (или графовете) на Тюрингия до 1440 г. Това е мястото, където Мартин Лутер – немският теолог и важна фигура в Протестантската революция – превежда Новия завет на немски език. Замъкът Вартбург вдъхновява Лудвиг II при строежа на замъка Нойшванщайн.
Планината/Пещерата на Венера
Това е подземната планинска резиденция на богинята Венера, вдъхновена от немски народни приказки и средновековни балади за обитаващи хълмове феи. Някои версии от XIX век я локализират в Хьорселберг, планина в Тюрингия, близо до замъка Вартбург. Пещерата на Венера, обозначаваща отвъдния свят или приказна страна, се споменава за първи път на немски език в книгата „Формикариус“ от Йоханес Нидер (1437/38) в контекста на нарастващия интерес към магьосничеството по това време.
Състезание на певците във Вартбург
Полулегендарен конкурс за минезингери, проведен от Херман I в замъка Вартбург през 1207 г. Стихотворенията от това състезание представляват важна колекция в средновековната германска литература, отразяваща и литературния разцвет в двора на граф Херман I в началото на 13 век. Въпреки че Танхойзер всъщност не участва в този конкурс, Вагнер анахронично го записва в списъка на участниците.
Снимки: Национална библиотека на Франция
