Две италиански оперни перли на фестивала „Музи на водата“ в Панчарево
14 юли 2021Софийска опера и балет

Две италиански оперни перли на фестивала „Музи на водата“ в Панчарево

На 13 август, на езерото Панчарево, в рамките на фестивала „Музи на водата“, ще бъдат изпълнени на сцената на 80- тонния понтон две едноактни опери. Една след друга ще звучат „Селска чест“ от Пиетро Маскани и „Джани Скики“ от Джакомо Пучини. Постановките като жанр са на двата полюса - трагедия и комедия. Общото между тях, че са дело на италианския музикален гений, всепризнат по цял свят. А подходът на сливане на трагедията с комедията ще накара публиката да се замисли за важни неща от живота.

Сред изпълнителите в „Селска чест“се отличават имената на италианската оперна звезда Фиоренца Чедолинс (Сантуца), която вече е гостувала на сцената на Софийската опера, Костадин Андреев (Туриду), Румяна Петрова, Веселин Михайлов и Цвета Сарамбелиева.

В ролята на Джани Скики от едноименната опера ще се превъплъти Венцеслав Анастасов, Силвия Тенева (Лаурета  ) , Цвета Сарамбелиева, Елена Стоянова – Александрова и Красимир Динев.

Това са два различни спектакъла в един и същ белкантов  стил. В „Селска чест“ действието се развива в сицилианско селце. Младата селянка Сантуца, съблазнена и изоставена от Туриду, разказва на коларя Алфио, че жена му Лола е любовница на Туриду. Ревнивият Алфио оскърбява Туриду, ухапвайки го за ухото, което по сицилиански обичай означава предизвикване на смъртен двубой.

„Джани Скики“ е последната опера на Пучини. Изпълнена е за първи път през 1918 г. Смята се за връх на изтънчения музикален език на италианския композитор.

В основата на сюжета й са няколко реда от XXX песен на „Ад“ („Божествена комедия“ от Данте), в които се споменава как авантюристът и измамник Джани Скики е наказан за своите грехове. Действието се развива във Флоренция 1299 г. То започва със смъртта на богатия старец Буозо Донати, който умира, завещавайки цялото си състояние на манастир.

Диригент на „Селска чест“  и  „Джани Скики“ е Франческо Роза

Режисьор: Пламен Карталов