Споделяме избрани моменти и впечатления на зрителите от спектакъла на „Рилският пустинник“ състоял се на 1.08.

С тържествен звън на камбаните на храм-паметника започна спектакълът „Рилският пустинник“.  

Зрителите изпълнили до краен предел трибуните преживяха духовен триумф. Те проследиха вълнуващата музикална поема посветена на житието на Рилския Чудотворец и останаха възхитени от постановката и дълбочината на посланията и спонтанно споделиха мнението си.

 „Трудно намирам думи да изразя възхищението и радостта си, че това се случва в София, в България. Това е празник на нашата вяра.“

„Това е исторически моменти, който никога няма да се забрави.“

„Молитва за България, за целия български народ за доброта и благоденствие.“

„Едно дълбоко духовно преживяване.“

„Произведения като „Рилския пустинник“ са не само наслада за ума и душата, но и повод за задълбочен размисъл и рефлексия върху вековните духовно-нравствени устои на православния ни народ и изминатия от него исторически път, а особено върху нашето настояще. Високите образци на светост и истинско величие, каквито имаме в лицето на личности от ранга на нашия Всебългарски небесен застъпник – светия преподобен Йоан Рилски Чудотворец, са и нашите естествени критерии и ориентири във времето, в което живеем.“, написа специално за събитието патриарх Даниил.

„Рилският пустинник“ звучи като зов към съвременниците ни да почувстваме всички с дълбока гордост и съкровена близост духовната и пречистваща любов на св. Йоан, със силата на благодатната му доброта и молитви за вяра и надежда в българския род, за една истинска България“, казва режисьорът Пламен Карталов.

„Целият спектакъл всъщност е една молитва. По време на богослужение ние прославяме Бога, чрез молитви, четива, песнопения. Така и тук чрез тези текстове, чрез музиката, а и всички ние като едно голямо семейство се вдъхновяваме от това, което е преживял тук на земята преподобний Йоан и че сега, той е молитвен ходатай пред Бога за всички нас.“ представя идеята композиторът отец Кирил Попов. „В Православната църква категорично имаме „акапелно“ изпълнение на песнопенията по време на богослужение. Когато обаче сме извън храма, както е в случая, тази поема може да се облече в музика с подкрепата на оркестър. Такъв е и замисълът на автора Тихомир Павлов – либрето за музикална поема. С поставянето на тази музикална поема от Софийската опера ние изпълняваме желанието на нашите предци.“  

Премиерата на „Рилският пустинник“ от отец Кирил Попов в режисьорската концепция на Пламен Карталов е през 2023, а от следващата години редовно се представя като част от фестивала „Опера на площада“ при нестихващ интерес и разпродадени представления.

„Винаги съм казвал, че спектаклите на открито имат друга чувствителност в начина си за претворяване и изразяване на оперната партитура далеч от театралната сцена, представя идеята за превръщането на литературната поема в мащабно и завладяващо музикално-сценично произведение“, казва режисьорът Пламен Карталов. „Напълно естествена и логична среда е това място, на което вибрациите на посланията на музикалната поема посветена на подвига на чудотвореца преподобни свети Йоан Рилски могат да се слеят с внушителната богоугодна архитектура на храма, като жив участник и сцена на постановката. Достатъчно мощен и въздействащ за сетивата е погледът към катедралата и нищо не би могло да подмени величието от гледката. Божествеността на тази архитектура е щастлив шанс за превръщането ѝ във внушителен декор, с нов живот и трансформираща се функция в духовността и на произведението, чийто текст и музика сътворяват с архитектурата на сградата в пълно единство.

Пространството на площада и извисената на него красива сграда на катедралата изисква допълнителните и задължителни за режисурата и сценографията компонентни. Всички те са плод на творческата фантазия и инвенция подчинени на концепцията за реализацията на спектакъла, само и точно за това място. Сценичната обстановка, която да убеждава зрителя с аргументи на действие от страниците на либретото и епизодите от житието, пътя и подвига на светеца, е изцяло нова в съприкосновението ѝ с площадното пространство.“

В програмата на Софийската опера за най-младите зрители е осъществена и съкратена версия на „Рилският пустинник“, която също се радва на голям интерес.

На 17.10 в залата на Софийската опера отново ще бъде изпълнена музикалната поема „Рилският пустинник“, два дни преди 19 октомври – най-големият празник на светеца – възпоменание на пренасянето на нетленните мощи на небесния закрилник на българите от Рила в Средец и полагането им в църквата „Св. апостол Лука“. Това се е случило около 969 – 972 г.

Спектакълът, както и всички събития през тази година са посветени на 1150 години от рождението и 1080 години от успението на Св. Йоан Рилски Чудотворец.

Билети https://www.operasofia.bg/repertoire/1057

Снимки –

Св. Йоан Рилски,  житийна икона, Рилския манастир, България, XVII - XVIII в. 

“Успение на св. Йоан Рилски”, икона,  Рилския манастир, България, XVIII в.