През 2024 г. излезе последният диск на Джесика Прат “Delirio”, на който са записани най-известните сцени на полудяване от опери на Винченцо Белини и Гаетано Доницети. През следващите месеци тя започна турне, в различни театри в Европа, изпълнявайки програмата от диска. На 8 март 2026 г. и Софийската опера ще бъде част от тази завладяваща история.

Ето какво сподели Джесика Прат:

Включих пет сцени на полудяване, вариращи от бурна лудост до делириум и сомнамбулизъм, и изследва различни състояния на разстроения ум. Записах цялата сцена на Лучия в оригиналния фа мажор със стъклената хармоника, „Линда ди Шамуни“ на Доницети, включително рядко изпълняваната каватина, която сега е достъпна в критичното издание на „Рикорди“ (това ще бъде първият студиен запис на тази каватина). По времето, когато е написана, сцената на губещата разума си Линда е била толкова известна, колкото тази на Лучия и много популярна сред примадоните. Записах и „Емилия ди Ливърпул“: това е първият път, когато Доницети започва да изследва идеята за сцена на полудяване. Записахме още „Пуритани“ и „Соннамбула“ на Белини. Исках да се съсредоточа върху италианското белканто и да запиша произведения, които познавам много добре. Отнема ми години, за да си изградя собствено мнение за музиката, след като съм участвала в множество продукции, с различни музикални идеи, разработени в сътрудничество с други изпълнители, различни режисьори и диригенти. Ето защо, след почти двадесет години, почувствах, че съм готова да го запиша… Знам, че много музиканти не споделят мнението ми за белканто. Това е драматична музика, но в различен смисъл от този, с който сме свикнали. В днешно време всичко се случва толкова бързо… Но ми харесва фактът, че в белканто една идея се нуждае от време, за да се развие. И на сцената, когато възникват емоции, не е като при Верди, където има нова емоция на всеки пет секунди. Това е емоция, която се оформя понякога в продължение на двадесет минути, развивайки се бавно и по дълбок, дори медитативен начин. Харесвам такива неща.“

След концертите на Джесика Прат критиката написа:

„Забележителна почит към романтичното белканто.“

„…в своите дълги, продължителни пианисими в горния регистър тя докосна крайните граници на възможното в това изкуство. … изумително е да се чуе колко лесно, естествено и сякаш без усилие изпълнява арии с изключителна трудност.“

„Да изпееш пет толкова дълги и трудни сцени в един и същи концерт е изключителен подвиг. И все пак, Джесика Прат не показа никакви признаци на умора. Тя пя с пълно майсторство, сякаш без усилие, с перфектен контрол. Пеенето ѝ беше изискано, музикално, спиращо дъха. В третата октава тя се движеше с абсолютна увереност, преодолявайки най-високите тонове с лекота и оставяйки гласа си да се лее естествено. Динамиката, която постигна, беше изключителна, а нейните пианисими, с хипнотична красота, сякаш се противопоставяха на законите на физиката.“

Джесика Прат спечели сърцата на публиката в София с участието си в изпълнението на Симфония №9 от Бетовен, с която беше закрит това лято фестивалът на Софийската опера „Опера на площада“. Обеща да се завърне и го прави по един изумително красив начин – с белкантова вечер. Диригент отново ще бъде Маестро Даниел Орен. Оркестърът на Софийската опера ще съпровожда тази изключителна програма, в която са включени и увертюри от Ленард Бърнстейн и Джоакино Росини.