Софийската опера и балет отново ни зашеметява с избор на заглавие на балетна постановка по вечна литературна класика.

И отново режисьор и хореограф е Лео Муич. Билетите за първите представления са разпродадени!

Какъв ключ към романа обаче е намерил Лео Муич за да превърне романа във въздействащ визуално-пластичен разказ?

„Гордост и предразсъдъци“ и е считан от мнозина критици за едно от най-значимите произведения в английската литература на 19 век. За първи път е публикуван през 1813 г. анонимно, а Джейн Остин става известна едва след смъртта си. Вероятно не случайно. В общество, в което ролята на жената е сведена до придатък на мъжката воля, в общество, сковано от норми  и неписани закони, ограничаващи всякакъв порив за свобода що се отнася до нежния пол, Джейн Остин пише роман – възхвала на жената, на нейното право да търси и утвърждава собствения си свободен избор. И до ден днешен интересът към това литературно произведение не спада, вероятно защото някои социални теми са все още актуални, не на последно място и заради блестящия стил и диалог, а и в крайна сметка за възпяването на правото на  истинска  любов. По книгата са направени над 10 филма и телевизионни сериала. Едно е обаче да се филмира този изящен текст, наситен с психологизъм, но лишен от показен драматизъм, друго е да го преведеш на езика на тялото, на балета. Как става това?
Срещата с талантливия хореограф на пресконференията преди премиерата даде възможност да се докоснем до творческия процес.

Лео Муич:
– За мен  винаги е интересно как една класика продължава да живее толкова дълго, бях заинтригуван от това, защо досега никой хореограф не се е опитвал да се потопи, да изследва тази тема и как един режисьор и хореограф може да я накара да оживее на сцената. Което е много важно в този случай, е, че тази история е създадена от жена. Това е възхвала на жената на фона на всичките трудности, с които се е сблъсквала в живота по онова време. Тогава жените не са могли да притежават нищо, не са могли да имат своя собственост и за да могат да оцелеят, е трябвало да се омъжат.



Джейн Остин самата, никога не се е омъжвала. Умира на 40 годишна възраст сама. В романа имаме 5 сестри, които са представителки на дамите на това общество, но самият персонаж на Елизабет Бенет е една нереална за времето си фигура, която не би могла да съществува и да оцелее със своя характер, според нравите на онова време. Тя е една художествена измислица на Джейн Остин.
От всичко това да се създаде балет е наистина много, много трудно.

Не искам да казвам, че с „Ана Каренина“ и „Великият Гетсби“ е по-лесно, но там имаме много ясна фабула: любовница, дете смърт, секс. Тук няма смърт, няма секс, има етикет, което е тогавашният начин на поведение, и през този етикет ние трябва да разгърнем цялата история от началото до края и да я направим драматична и емоционална колкото се може повече. Много е трудно да се пресъздаде тази история. Много е важно да има динамика в представлението и сцените да преливат една в друга без прекъсване.

Но по принцип смятам, че театърът ще оживее и оцелее доколкото съумее да прилича на филм, както и филмите ще продължат да съществуват, ако продължат да приличат на театър.
Музиката е много важна също, тя е на базата на английски композитори от това време: Едуард Елгард,  Ралф Воуън Уйлямс, Хенри Пърсел, Хърбърт Пари, Георг Фридрих Хендел.

А на въпроса как се предават блестящите хумористични диалози между Дарси и Елизабет на езика на тялото, Лео Муич отговаря:
-Аз се гордея и  вярвам, че балетът като медия е много въздействащ и смятам, че хората могат да разберат какво той предава и вярвам, че има определени думи, който се разбират най-добре, когато не са изказани. Това е и една от причините, заради която работя с великите класически произведения. А и хората ги познават. Чели са книгите, гледали са екранизациите, непрекъснато излизат нови версии, сега Netflix прави нов сериал, това са евъргрийни. Преди да започна тук тази постановка, се заинтересувах дали е известно това произведение в България, дали се продава книгата. И смятам, че това, което привлича съвременния човек е не само една мечта извадена от миналото, не става дума само да се уважава класицизма, естетиката е много важна, а става дума за отговорността да покажеш абстракцията на същината.

Марта Петкова, художествен ръководител на балета и прима балерина сподели удволетворението си от поредната творческа среща с хореографа Лео Муич:

“

 Спектакълът е много любопитен и много пъстър, той не спира да мотивира, да предизвиква трупата да открива  нови възможности, да  доразвива уменията на младите артисти. От любопитните новости е, и че за пръв път на сцената ще има ротация, сцената ще се върти – това е огромно предизвикателство за балетистите, нали си представяте как се танцува на въртяща се сцена, това никога не се е случвало.  Но  придава кинематографично усещане на възприятията. А благодарение на Британското посолство и Британския съвет  имаме и нов балатум – тоест балетистите имат за щастие нов балетен под.

Софийската опера и балет представя премиерните спектакли на балета „Гордост и предразсъдъци“ на 21, 22, 24 и 25 март.

В главните роли ще гледаме прима балерините и премиер солистите на Софийската опера: Марта Петкова, Катерина Петрова, Боряна Петрова, Фредерико Пинто, Цецо Иванов, Никола Хаджитанев, Емил Йорданов, солисти и кордебалет на Софийската опера.

Сценография: Стефано Катунар
Художник на костюмите: Мануела Паладин Шабанович
Художествено осветление: Александър Чавлек
Музикална картина: Свебор Згурич
Драматург и асистент хореограф: Балинт Раушер

https://obache.bg/28807/da-tanczuvash-abstrakcziyata-na-sasthinata/