„Примадона със сърце“
Последната дива на Караян

„Примадона със сърце, чистосърдечна и човечна, първокласна дама без преструвки“.  Така светът на операта помни Анна Томова-Синтова, такава е тя и в своята зряла възраст. Маестро Караян, с когото Анна Томова работи почти 20 години, завещава на българското сопрано мисията да предаде техния опит на бъдещето. Нещо, което Маестра Синтова  прави и в своята житейска зрялост на различни географски ширини – от Япония до Великобритания, Германия, България, в цял свят.

Примадоната, с която Херберт фон Караян създаде исторически спектакли и записи, завещани на бъдещето като най-значими творения, родили се от двуединството на две личности, намерили своето неповторимо духовно общуване в сътворяване на шедьоврите на човешката цивилизация. Не случайно властелинът на музикалния свят от втората половина на миналия век, очертал и създал новите измерения в световната класика избира родената в древните земи на Тракия, Анна Томова-Синтова. Той е усетил душата ѝ, която носи духа на родния край, интелекта, който прави възможно общуването им и взаимното обогатяване. Защото да откриеш в другия това, което би искал да постигнеш в един общ процес на работа, какъвто е оперният занаят и да постигнеш във времето това, което искаш да предадеш на бъдещето е истинско щастие и късмет. Анна предава опит и знания на младите не само защото е обещала на Караян да прави това, но защото разбира това като своя мисия в живота. Мисия, особена важна в съвременния свят.

Изкуството отваря сърцата на хората, пробужда вярата в светлото и истината. Нещо, което Анна Томова често споделя в разговори. Както и това, че когато е на сцената усеща този магичен кръговрат – от сърце към сърце. Ще припомня, че българското сопрано е един от най-записваните гласове в грамофонната  и видео индустрия от миналия век. Може би не само защото този „меден, топъл глас“ омайва, но и защото топлото сърце и богата душа внушават емоции вълнуващи и незабравими, в опасна близост в близък план, като на кино. Анна е артистка, която внушава без какъвто и да било сценичен патос любовен екстаз, болка, гняв, радост, пълната палитра на човешките емоции, истински като в живота. Всичко това е в слънчевата ѝ усмивка, искрящите сини очи, магично приковаващи те, във всичко, което извира от сърцето.

„Примадона със сърце, гласът ѝ, толкова характерен и красив, излъчващ човешка топлота заразява публиката, партньорите и оркестъра.“ Думи на Караян за човешката топлота на великата примадона, които са отговор за магията Анна Томова, възпламеняваща и днес публиката от екрана.

В далечната 1972 година започва голямата кариера на Анна именно от Берлинската щатсопера. Ще припомня, че тогава големия Тео Адам я открива за Графинята в постановката му на Моцартовата „Сватбата на Фигаро“. Отгледана в духа на италианската опера, младата певица има свой отговор за немската оперна традиция, не само за Моцарт и Рихард Щраус, но и за Вагнер и други. Става една от големите интерпретаторки, способна да преминава от стил в стил. Критиката възхвалява нейните героини от оперите на Рихард Щраус. Родни Милнс определя Анна като „радост за нашето оперно време... медният блясък на сопраното, с разкошния нисък регистър и съоборзително пулсираща красота е истинско съкровище, тя е ненадмината интерпретаторка на Рихард Щраус...“. Тук ще припомня, че в началото Анна е била възприемана  като мецосопран. Това се дължи на красотата на гласа в неговия широк диапазон. Не случайно Херберт фон Караян записва с българското сопрано финалния монолог на Графинята от „Капричио“ /за първи път/ и „Четирите последни песни“ на Рихард Щраус, запис, отличен с много награди. „Четирите песни“ се считат за запазена марка на Анна Томова. Според Караян тя оставя на бъдещето една образцова интерпретация.

Ще припомня, че Миланската Ла Скала аплодира дебюта на българската певица през 1975 г. именно с „Четирите последни песни“ на Щраус. Поканена е да участва в 1981 г. в турнето на Ла Скала в Япония в шедьовъра на Верди, „Отело“. Партньор ѝ е Пласидо Доминго, диригент Карлос Клайбер. Японската критика оценява гласа на Анна като „съвършен музикален инструмент“.

Успехът от Япония е последван от дългогодишни събития на италианските сцени. За критиката Анна Томова е истинска „певческа аристократка“. Не случайно  критиката търси определения за гласа на българското сопрано между разбирането като за един „съвършен музикален инструмент“ и внушението на една истинска „певческа аристократка“. Това е така, защото Анна е успяла  да „опитоми“ красивия си глас до съвършенство и да внушава богатата палитра на човешки емоции като един голям майстор, който вдъхва нов живот на познати герои от различни стилове и епохи.

Да пожелаем на Анна да дарява радост и вяра в живота още дълги години!

Д-р Магдалена МАНОЛОВА

В галерията са снимки от спектакли и концерти с участието на Анна Томова-Синтова на сцената на Софийската опера и балет: „Дон Карлос“, „Травиата“, „Мадам Бътерфлай“, „Тоска“, „Саломе“.