Музикални хоризонти 7, 2023 / Musical Horizons 7, 2023

ПАНОРАМА / PANORAMA

Вагнеров фестивал на Софийската опера
Магдалена Манолова

На зеления хълм на Байройт уникалният театър на Рихард Вагнер, изграден по негов проект, всяка година е обсаждан от публика от цял свят. Тук, в столицата на мъдростта, Софийската опера съгради българския Вагнеров храм, който от 2010 година е обсаждан от Вагнерови почитатели от цял свят.

Тринадесет години след създаването на „Пръстенът на нибелунга“, аплодиран не само от българската, но и от чуждестранна публика, акад. Пламен Карталов изкова новия „Пръстен“ със своите Вагнерови артисти и ансамбъла на първия ни оперен театър, който разговаря с нашето време.

Време, в което човечеството е изправено пред нови предизвикателства в глобален мащаб. Време, което задава много въпроси към бъдещето, без намерен отговор.

Ще припомня, че събитието „Пръстенът на нибелунга“ преди тези 13 години привлече не само поклонници на Рихард Вагнер оп цял свят, но и чуждестранни критици. Те предричат, че с новаторството и жизнеността си постановката ще стане по своему култова, както това бе с тази на Гьоц Фридрих в Берлин от средата на 1980-те години.

„Този „Пръстен“ е истинско международно глобално събитие. Тази приказка-притча, сътворена от въображението и прозренията на режисьора Пламен Карталов заедно с творческия екип, завладява сетивата, предизвиква размисли за времето, в което живеем.“ Това е част само от една от критиките за първата постановка.

Вагнеровата тетралогия, „Пръстенът на нибелунга“ всъщност е приказка с извечен сюжет. Това е приказка за откраднатото злато, породило разрушаването на един свят на всемирна хармония. Сюжетът се разгръща през перипетиите в „Рейнско злато“, „Валкюра“ и „Зигфрид и завършва с изгубената надежда за обновяване на света в „Залезът на боговете“.

Новата постановка от тази година се разгръща като внушителна психологическа драма, която разплита сюжета на мита на езика на сюрреализма, с препратки към съвременността. Нашата съвременност. Режисьорският прочит на акад. Пламен Карталов, който ни води в динамиката на драматургията, залага на изключителното, разработено в детайли актьорско внушение на всеки един герой, сториборд като на филм. Сценографията на Ханс Кудлих в диалог с тази концепция ни води в един вълшебен свят, илюзорен, отвъд времето, който завладява сетивата. Художник на костюмите е Християна Михалева-Зорбалиева. Мултимедията създава усещането за триизмерното филмово внушение.

Бурни аплодисменти и възгласи „браво“ дълго не стихваха на премиерата на тази нова постановка на „Пръстенът на нибелунга“ и на последвалите спектакли на „Тристан и Изолда" и „Парсифал“ от Рихард Вагнер. Публиката, сякаш омагьосана, не искаше да напусне храма на операта. Вагнеровите почитатели и критици от цял свят отново изпълваха залата, станаха част от ритуала преди спектакъла пред сградата. Това бе внушително историческо събитие, което оставя незаличими следи в нашия технократски свят.

Акад. Карталов изкова със своите Вагнерови певци този свой нов прочит на тетралогията, която задава въпроси към сегашното време, време на бушуващи политически бури и неизвестност за настоящето и бъдещето. Той споделя, че „Това е Вагнер за всички и за всеки. Въпреки че тетралогията на Вагнер се основава на мита, тя има и социално-политически подтекст, който разказва една апокалиптична история за враждата между различните социални групи, която води до краха на човешкото общество.“ Мисъл, която се разгръща в тетралогията по един внушителен начин, разговаря с нашето време, предизвиква бурните реакции на публиката.

Искам да подчертая изключителната прецизност в работата на диригента Константин Тринкс, който сътворяваше с оркестъра и солистите всеки един детайл в трудната партитура на всяко заглавие с неговата специфика. Браво и поздравления на оркестрантите, които в кратък период от време издържаха на това гигантско изпитание.

В тази нова постановка, с нова сценография и концепция, всеки от артистите трябваше да отговори на изискванията на маестро Карталов по отношение на изграждането на образа и неговото внушение. Ето какво маестро Карталов споделя за новата си концепция:

„Моите идеи тръгнаха от въздействащата и провокативна сила и настроения на към трансформиращи се изображения. От вътрешната ѝ способност  да разкрие смисъла на сценичните функции на три трискела. От нейните енергийни полета. Ролята на тези три геометрични кръгови елемента е да композират пространството на сцената в цикъла на тетралогията. Те имат значението на своеобразна спирала на живота в четирите драми на Вагнеровата драма Те са градежът на последователните картини от действието. Те са душата на действието и Вагнеровите герои са в една спирала на живота, от раждането, от раждането на техните светове, величие и падение. Най-важното е, че те отговарят на съпреживяването на космоса на „Пръстенът“. Кръгът, квадратът, триъгълникът, вариационните форми придават, изграждат серия от последователни сцени и ситуации В музикално-сценичното развитие.

Правилното разбиране на стихомелодията при Вагнер е изключително важно при работата с артистите. Вагнеровият театър на инструментите е изразен в режисурата. Средство за психологично изразяване на характерите на героите. Дизайнът на художественото осветление също е важен фактор в тази цялостна структура.“

Това осмисляне в дълбочина на Вагнеровия „Пръстен“ държи вниманието на публиката, води я в този митологичен свят, като разговаря разбираемо с човека от нашия технологичен век, в който душата все повече има потребност от духовно пробуждане.

В „Рейнско злато“ Николай Петров създаде вокално и актьорски един убедителен, внушителен Вотан. Същото се отнася и за Мариана Цветкова в ролята на Фрика, както и за богатата палитра от внушението на различните герои – Алберих на Пламен Димитров и Логе на Даниел Острецов, Миме на Красимир Динев, Фафнер на Петър Бучков, Фазолт на Стефан Владимиров, Донер на Светозар Рангелов, Фро на Хрисимир Дамянов.

Вотан на гостуващия Томас Хол във „Валкюра“ се открои вокално и актьорски с богатата палитра от нюанси в образа, отговарящи на психологията на този герой. Запомнящи се са образите на Зигмунд на Мартин Илиев, Брюнхилде на Гергана Русекова и Зиглинде на Цветана Бандаловска.

Зигфрид на Костадин Андреев бе забележителен, богат на нюансите не само вокално, но и особено в актьорското превъплъщение. Странникът на Кристиан Чер, Алберих на Пламен Димитров, Миме на Красимир Динев, Фафнер на Петър Бучков и Брюнхилде на Радостина Николаева – всички бяха внушителни в пресъздаването на своите герои.

В „Залезът на боговете“ Алберих на Пламен Димитров, Гунтер на Атанас Младенов, Зигфрид на Мартин Илиев, Хаген на Петър Бучков, Брюнхилде на Йорданка Дерилова, Гутруне на Цветана Бандаловска предизвикаха нестихващите аплодисменти на публиката. Запомняща се е Брюнхилде на Йорданка Дерилова, забележителна с богатия на нюанси вокално и актьорски израз на своята героиня в различните ситуации.

Това историческо събитие ще остане в историята на операта като истински подвиг. Утвърждава и необходимостта оп изкуството по време на духовна криза, припомня и мисълта на Рихард Вагнер, че „операта не е забава, а храм за значими идеи на човечеството“, както и мисълта на Пикасо, че „изкуството е заредено оръжие на бъдещето“.