Диляна ДИМИТРОВА
Режисьорът Пламен Карталов след репетиция на сцената на културен център "Ататюрк". Снимка "Площад Славейков"
ИСТАНБУЛ
Най-добрите условия, при които един артист може да разгърне таланта си на сцената, предлага Културният център „Ататюрк“ в Истанбул – там тази вечер трупата на Софийската опера и балет ще представи „Тоска“ от Джакомо Пучини. Как тази постановка бе пресъздадена за класическа оперна сцена, каквато бе тази на Държавната опера в Анкара, и след 2 дни в свръхмодерния комплекс в Истанбул? Чрез трансформация на спектакъла, обяснява пред „Площад Славейков“ директорът на Софийската опера Пламен Карталов, режисьор на спектакъла.
С „Тоска“ българската държава участва в празненствата на южната ни съседка за 100-годишнината от създаването на Република Турция. Първото представление бе в Анкара на 7 ноември, второто е в Истанбул на 11 ноември. Заглавието не е случайно избрано, това е сред любимите опери на Мустафа Кемал Ататюрк, първият президент на Република Турция след края на Османската империя. По време на пребиваването му в България като военен аташе между 1913-а – 1915 г. той често посещава спектаклите на Българското оперно дружество.
Културен център „Ататюрк“ отново изцяло обновен през 2021 г. след 10 години реконструкция. Снимка: „Площад Славейков“
Софийската опера пътува за Турция с оркестър, солисти, два камиона декори и технически персонал – сложна операция, чиято организация и подготовка е започнала преди 2 години. Това е четвъртият задграничен гастрол на трупата в рамките на месец и половина. За да се пренесе „Тоска“ в Турция, са били проучени техническите възможности на двете сцени. Заради условията на традиционата опера от италиански тип в Анкара се налага Пламен Карталов да създаде нов финал на спектакъла, но в Истанбул постановката ще бъде показана с възможностите на XXI век.
Вижте още: БЪЛГАРСКА ТОСКА ЗА 100-ГОДИШНИНАТА НА РЕПУБЛИКА ТУРЦИЯ
Създадена от Джакомо Пучини преди 123 години, днес неговата Тоска страда и слага край на живота си във време на впечатляваща сценична техника, на които Софийската опера се радва в Културен център „Ататюрк“.
„Сцената на Културен център „Ататюрк“ със своята способност да поеме големи представления, за нас не е новост. Ние играем на подобни сцени и другаде, дори още по-модерни, например в Япония. Така беше и сега в Корея. Но аз се съобразих с условията в Анкара и превърнах неудобството в удобство и привилегия. Ще видите сега на финала тук, в Истанбул, този огромен кръст, който плува в пространството на сцената и на него се качва главната героиня“, разказва Пламен Карталов.
Желязна дисциплина цари зад кулисите в Културния център „Ататюрк“ два дни преди представлението. Акад. Карталов и техническият му екип от театър майстори, сценични работници, машинисти, които обслужват хидравликата на специалния подиум, са работили до ранни зори преди първата репетиция на сцената в Истанбул. Налага се българите да пренасят на ръце декорите за спектакъла, защото тирът се оказва твърде дълъг, за да вземе големия завой до рампата на гърба на комплекса. След работа цяла нощ, в 8 ч. сутринта сцената вече е построена за репетициите.
„Нашите хора са толкова тренирани, с такъв огромен опит, че са готови на всякакви изпитания – разказва Пламен Карталов. – И няма друг начин – театърът е многопластов организъм, в който работят много служби – технически, осветителни, реквизитори, тапицери, гардеробиери, перукери, гримьори… всичко това е една машина, за да може един спектакъл да се реализира като за премиера всяка вечер.“
Входът към рампата на гърба на сцената. Снимка: „Площад Славейков“
Залата разполага с най-модерната сценична техника. Снимка: „Площад Славейков“
Въпреки малкото часове за сън, асистентката на Пламен Карталов – Вера Белева, започва навреме преди обяд репетициите с турския хор, който ще се присъедини към нашата трупа. След тях Белева ще репетира и с детския хор – усмихнати и в униформи, учениците търпеливо очакват реда си заедно със своята учителка. Дори насядали на пода, децата са наредени плътно в две редици. Зад кулисите вече са поставени и националните флагове на България и Турция, които на 11 ноември ще заемат място на сцената по време на официалните речи. След двата хора пристига режисьорът, оркестрината вече е пълна, солистите са зад кулисите и зазвучават първите тонове на „Тоска“.
Асистент режисьорката Вера Белева (първата вдясно) репетира с турския хор. Снимка: „Площад Славейков“
Турските деца очакват репетицията си. Снимка: „Площад Славейков“
Снимка: „Площад Славейков“
В Истанбул в ролите на Тоска и Каварадоси ще бъдат сопраното Габриела Георгиева и тенорът Мартин Илиев. В образа на барон Скарпия отново ще се превъплъти румънският баритон Йонуц Паску. Режисьор на спектакъла е директорът на Софийската опера акад. Пламен Карталов.
Гласът на сопраното Габриела Георгиева се носи иззад тази врата. Снимка: „Площад Славейков“
Диригент на „Тоска“ и в Истанбул ще бъде Сунай Муратов от Държавната опера и балет в Анкара, възпитаник на Националната музикална академия в София. Солистите и оркестърът в представлението са от Софийска опера, а хорът – от операта домакин. В ролите на Тоска и Каварадоси в Анкара бяха Радостина Николаева и Костадин Андреев.
Събитието е под патронажа на Десислава Радева, съпруга на българския президент Румен Радев, и на Емине Ердоган, съпруга на турския президент Реджеп Тайип Ердоган. Представленията са с благотворителна цел – всички средства от продадените билети ще отидат в помощ на регионите в Турция, пострадали от земетресенията през февруари 2023 г.
Гастролът на Софийската опера в Турция се осъществява с подкрепата на Министерството на културата в София.
https://www.ploshtadslaveikov.com/atatyurk-pred-toska-v-sofiya-toska-ot-sofiya-v-atatyurk/