След спектакли на „Риголето“ в Сан Франциско и Милано, Амартувшин Енхбат идва и в София, за да изпее една от коронните си роли на 7 и 9 ноември.

Роден в Монголия, Енхбат завършва Монголския държавен университет по изкуствата в столицата Улан Батор. Започва кариерата си като главен солист в Държавната академична опера на Монголия и става почетен артист на Монголия само на 24-годишна възраст.

Изявявал се е на най-престижните сцени в света, сред които Метрополитън опера, Ню Йорк, Кралската опера „Ковънт Гардън“ и „Ла Скала“, Милано и е известен с изпълненията си на ролите на Риголето, Амонасро и Скарпия.

***

Страстта на Амартувшин Енхбат към музиката не познава граници.

„Винаги мисля за музиката, която изпълнявам, опитвам различни техники, опитвам различни звуци, без дори да го осъзнавам.“, казва Енхбат в скорошно интервю.

„Тембърът ми се съчетава много добре с произведенията на Верди“, споделя певецът. „Още от студентските си години слушах световноизвестни баритони, които пееха роли на Верди, и си водех бележки как пеят тези певци, поради което се чувствам много свързан с този конкретен композитор.“

Като монголски певец, постигнал международно признание, Енхбат се стреми да проправи пътя за по-голямо признание на творците и културата на своята страна.

„Мечта на всеки е да популяризира своята култура пред света“, казва Енхбат. „И ние имаме опера в Монголия, както и монголски оперни творби. Моето желание е други хора да последват стъпките ми и също така да популяризирам монголската опера пред света.“

***

Кой е Амартувшин Енхбат?

„Аз съм горд монголец, който последва мечтата си да пее и завърши Държавния университет по изкуства и култура. Работих много усилено, за да постигна тази своя мечта и все още работя, за да я осъществя.

Кой ви вдъхновява и защо?

„Наистина обичам професията си. Мисля, че гласът ми е дар от родителите ми, от широката степ на Монголия и от предците ми. Нашата страна, родината на Чингис хан, има дълга история на пеене (нашият народ обича да пее). Само като знам, че съм потомък на велики ханове като Чингис хан, се чувствам вдъхновен!"

Какви интереси имате извън музиката?

„Обичам да гледам различни документални филми, които не са свързани с музика. Слушам много неща. Обичам да слушам оперни майстори и да ги сравнявам. Обичам също да слушам инструментална музика. Също така слушам след голямо представление обичам да слушам запис от спектакъла, за да се усъвършенствам. С днешната широка глобализация, моята грижа номер 1 е недостигът на чиста вода. Монголия е изправена пред проблеми като опустиняването поради безразсъдните операции на минната индустрия, което също ме тревожи. Промяната винаги започва от индивида, мисля. В бъдеще бих искал да бъда гласът на любовта към нашата земя и да живеем всички заедно в мир.“

***

Като момче Амартувшин Енхбат пее традиционни монголски „дълги песни“, в които всяка сричка се задържала за продължителен период от време, като бавното темпо е предназначено, отчасти, да успокои конете, които яздил, и животните, за които се грижел в степите. Той също така усвоил изкуството на гърленото пеене, в което едновременно се произвеждали два различни тона. Роден в отдалечената североизточна провинция Сух Батор през 1986 г., Енхбат имал публика, състояща се от овце, кози, коне и баба и дядо, които го отгледали.

„Като дете, на около 3 или 4 години, нямах проблем да пея тези песни пред семейството си. Първата ми сценична изява беше в пети клас и тогава помолих съучениците си да се обърнат на другата страна, докато пеех. Но всички аплодираха и аз станах звездата.“ – разказва певецът.

Подобно на повечето си връстници, Амартувшин посещавал начални и средни училища в Сух Батор и без никакво обучение многократно  печели певчески конкурси на местни фестивали. Въпреки удоволствието, което изпитвал от серенадите за животните, и успеха си на подобни състезания, той не замислял музикална кариера. Подобно на дядо си и баща си преди него,  Амартувшин очаквал да  има живот като пастир и не можел да си представи друга работа. Талантът му най-вероятно нямало да бъде открит, ако случайно на осемнадесет години не посетил столицата Улан Батор за участие в детски фестивал. Енхбат толкова впечатлил съдиите, че един от тях веднага го записал да учи оперно пеене в Университета за изкуства и култура, който бил току-що открит (1990 г.)

Той започва да пее професионално веднага след дипломирането си – първите му роли са в „Княз Игор“ и „Риголето“ в Монголия. Но оперна кариера в земята на Чингис хан изглежда малко вероятна. Водещата балерина на монголския балет Сергелен приключва кариерата си и се насочва към управлението на любимия си театър за опера и балет. Един от най-приятните аспекти на новата ѝ кариера е откриването на Енхбат, чиято кариера започва да развива постепенно. В последните години Амартувшин Енхбат се превръща в един от най-търсените вердиеви певци, изявявайки се във всички големи оперни театри и демонстрирайки таланта си в произведения като „Силата на съдбата“, „Риголето“, „Травиата“, „Аида“, „Трубадур“, „Макбет“ и „Симон Боканегра“.

За една от любимите си роли той казва: „Пял съм ролята на Риголето повече от 80 пъти. Това е трудна роля за изпълнение от гледна точка на актьорска игра, пеене и цялостна артистична изява и изисква много концентрация и умения. Когато пея Риголето, влагам абсолютно цялата си енергия и изливам цялото си сърце в това. Въпреки ролята е много тежка, всичко си заслужава, защото накрая изпитвам огромно удовлетворение. За мен тази опера е най-трудната опера на Верди.“

***

Въпреки че прави световна кариера, Амартувшин Енхбат твърди, че най-голямата му радост е да пее на коня си в красивата и девствена монголска провинция. „Пея на животните си по същия начин, по който пея в Държавния театър за опера и балет или в „Ла Скала“, казва той.

По материали от чуждия печат