Никола Гюзелев пееше и рисуваше  в „Зографът Захарий” - Людмила Първанова, Вестник „Минаха години“,
07 окт 2019

Никола Гюзелев пееше и рисуваше в „Зографът Захарий” - Людмила Първанова, Вестник „Минаха години“,

Марин Големинов избира баса за трудната роля... на улицата


Операта се ражда след театралния успех на повестта, сега сезонът в София се открива с нея след пауза от 47 години в поставянето й

По очертаваща се традиция Софийската опера открива сезона на 11 октомври с българско произведение – „Зографът Захарий”. Творбата не е поставяна от премиерата й на тази сцена през октомври 1972 г., а историята й е прелюбопитна.

 

Сюжетът е изграден върху съвсем свободна трактовка на живота и делото на бележития възрожденец Захарий Христовия Зограф (1810–1853) — един от най-видните представители на Самоковската живописна школа. Героят  става особенно популярен с повестта на Павел Спасов „Легенда за греховната любов на Зографа Захарий”, написана през 1957 г. специално за чаровния и незабравим актьор Спас Джонев. Писателят и актьорът са на разходка в Самоков, където виждат двете надгробни плочи – на Захарий Зограф и братовата му жена Християния.

Композиторът Марин Големинов съзира, че обаятелната личност на Захарий Зограф е много привлекателна за герой на оперно произведение. Творбата е почти завършена, когато Големинов среща на улицата оперното светило Никола Гюзелев, който е на 30 и вече триумфира по световните сцени. Разговарят се и певецът пита композитора какво пише. Следващият въпрос е кой ще пее? Големинов назовава имената на евентуалните изпълнители. Гюзела го заковава с въпроса: „А кой ще ти рисува?”. Логично, защото басът е завършил Художествената академия, та се налага Големинов да попромени някои неща в творбата си специално за него. Какви са били тези мозъчни полукълба, питат се днес очевидци на брилянтното изпълнение на Никола Гюзелев, който рисува на сцената, докато пее.

„Аз съм нещо като мост между поколенията, казва синът на певеца – художникът Чавдар Гюзелев, автор на сценографията сега, близо 50 години по-късно.

Режисурата на съвременния спектакъл е поверена на познатата от киното и телевизията Зорница София („Мила от Марс”, „Воевода”, „Дървото на живота”, „Откраднат живот”), която дебютира на класическа сцена като вкарва на нея прийоми от киното.

„Директорът Пламен Карталов има феноменална памет. Преди 5-6 години му бях споделила за тази отдавнашна моя мечта. Когато ми се обади една вечер през миналия януари, лежах на легло със скъсани коленни връзки. Това обаждане ме извади от депресията и ме изправи на крака”, спомня си Зорница София.  Солистите са минали специален актьорски тренинг: „С Воеводката се работи много интересно”, категорични са от екипа.

Този път Пламен Карталов дава зелен светофар на младите. Най-възрастната в екипа е Румяна Петрова в образа на майката. В ролята на Захарий Зораф се дублират Валентин Ватев и Николай Войнов – трети сезон солист в Софийската опера, който разкрива: „Плачем си на всяка репетиция, преживяваме тези драматични моменти на героите, неизживели любовта си физически, а само духовно и изпепелени след първата им целувка” .  В образа на жената, разкъсвана между двама мъже – Християния се редуват Силвия Тенева, Стефани Кръстева и Христиана Игнатова.

И в двата състава ролята на Димитър се изпълнява от Веселин Михайлов: „Хора като Зографа Захарий са баланса в нашето общество. Бих искал да съм от тях, които спазват каноните и законите. Но не бива да таим в нас чувствата, а да им даваме светлина. Да кажем на любимите си хора, че ги обичаме. Ако двамата влюбени по-рано бяха разкрили чувствата си, нямаше да се стигне до трагичен край”. Има още трима ктитори, клисар и четец, който ще вкарва текстове между партиите. Всички те ще застанат под палката на маестро Велизар Генчев. Костюмите са на Марта Миронска, хореограф е Теодора Друмева.

Спектакълът ще има две премиерни представления – на 11 и на 13 октомври, но вероятно ще се е играят и повече, а в преработен вид може да се адаптира за външни сцени.

ЛЮДМИЛА ПЪРВАНОВА