На 2 март , от 11:00 ч.,  в Софийската опера и балет ще се играе първата българска историческа опера  от Маестро Георги Атанасов  "Борислав - великият войвода на цар Иван Асен II ". Представлението  е посветено на националния празник 3 март.
01 мар 2016

На 2 март , от 11:00 ч., в Софийската опера и балет ще се играе първата българска историческа опера от Маестро Георги Атанасов "Борислав - великият войвода на цар Иван Асен II ". Представлението е посветено на националния празник 3 март.

За  първата българска историческа опера "Борислав",
 
 На 1 септември  1909 година в Народния театър в София с голям успех се представя драмата на Иван Вазов "Борислав". На 4 март 1911 на сцената на Оперната дружба е премиерата на  първата опера на Георги Атанасов, към чието име скоро - и неизменно ! - ще се прибави и  титлата Маестро, присъдена  му от авторитетният Музикален лицей "Росини" в Пезаро. Куриозното е, че още през 1907 година, когато е голямата битка за  създаване на оперен театър в София, Иван Вазов отказва да подкрепи идеята на първостроителите на българската опера. С мотива, че още е рано и няма условия за "виреенето на българска опера". Нещо повече, народният поет счита че "грижите ни трябва главно да бъдат насочвани към закрепяването на зараждащия се наш драматичен театър (в писмо от 4 септември, 1907 г.). А първата българска историческа опера е вдъхновена от неговата пиеса. Известно е, че Маестро Атанасов специално се среща с Иван Вазов и го моли да преработи драмата в либрето, но получава отказ. Причините? - може да се предполага, че на Вазов е било неприятно да помага за създаване на опера, може пък непознатият музикант да  не му е вдъхнал  доверие, може да не е желаел толкова нашумялата му драма да се превърне в музикална творба. Странното е и това, че операта "Борислав" се играе само три пъти, макар спектаклите да са били на пълен салон и с голям интерес. Драгомир Казаков, големият радетел за създаването на  български оперен театър, съобщава за това и обяснява, че е имало "разни недоразумения" в състава.

Но, ето, 104 години след раждането си, през лятото на 2015 г. "Борислав" на Маестро Атанасов оживя и то на Царевец, там където основно се развива действието.  Сложните и трагични взаимоотношения на Иван Асен II и Борислав - буйния смел воевода, предводител на българската войска, пресъздадени с искрените мелодии на композитора, озвучиха великия хълм.

Макар първа работа на Маестрото в жанра, "Борислав" вече показва овладяването на италианския оперен стил, изучаван под ръководството на големия майстор Пиетро Маскани, влязъл в историята със забележителната си опера "Селска чест". Дори в някои  отзиви за "Борислав" четем, че музиката му е компилации от Верди и Маскани. Което дълбоко засегнало Маестрото. Впрочем, несъстоятелни упреци и обиди ще съпътстват целия му творчески път. Сега той организирал публично обсъждане на творбата си като събрал всички видни музиканти и им изсвирил операта си от край до край. Така опровергал зловредните изказвания. Естествено, всички констатират, че творбата си е негова, авторска, макар да има силно влияние на италианската музика. Същественото е, че вече се откроява стремежът на Маестро Атанасов да сплете елементи от фолклора, че търси онзи труден път за сближаване на европейската традиция с характерността на нашата народна музика. Несъмнено "Борислав" е първата мащабна българска опера, създадена с размаха на голям талант и професионалист.

Постановката на "Борислав" е дело на Драгомир Казаков, дирижира авторът, а ролите се изпълняват от талантливите певци на Дружбата: Желю Минчев - Борислав, Златка Куртева - Тамара, Иван Вульпе - Иван Асен II, Димитър П. Иванов - Гавраил, Стефан Македонски - Кир Тодор, Анна Тодорова- Циганката и др. Както е видно - едни от големите имена на българската опера.  Интересен е фактът, че цар Фердинанд е присъствал на премиерата и поздравявайки Маестрото му прави и бележка, че е проявил "своеволие" като главниата роля вместо на тенор, както е италианската традиция, е поверена на баритон.
Има сведения, че и Иван Вазов е посетил премиерата и е дал добра оценка на творбата.

Либретистът Никола Петков, с когото композиторът вече се познава, не е успял да достигне майсторството на стиха на Вазов, отстранил е ред интересни моменти от драмата придаващи дълбочина и психологизъм на образите, но пък отделя по-голямо място на народните (хоровите) сцени, може би и под давление на композитора. Въпреки тези и други недостатъци на текста, Георги Атанасов написва  емоционална музика, с удобни за певците партии и хубави арии. И макар да е първата работа на Маестро Атанасов  в жанра, "Борислав" несъмнено е силна заявка за бъдещото творческо развитие. Няколко години по-късно ще създаде шедьовъра си "Гергана".

Съдържание
Събитията в драмата и операта се развиват около 1237 година.
Борислав, предводителят на войските на цар Иван Асен II, се завръща в Търново след поредната си славна битка. Народът го посреща възторжено  и слави победата му. С особен трепет го очаква Тамара дъщерята на царя. Борислав е решен да поиска ръката й. Двамата влюбени обаче са поразени от решението на баща й да я омъжи - по политически мотиви - за неаполитанския крал Фердинанд. Нито молбите, нито гневът на Борислав не склоняват Иван Асен II  да промени решението си. царят дори нарежда на Борислав да отведе Тамара при жениха и да го представлява на сватбата, което е знак за огромно доверие. Борислав се съпротивлява, буйства, заплашва царя и отказва да изпълни нареждането, заради което в хвърлен в тъмница. Междувременно се разбира че в Борислав е силно влюбена Ирина - дъщерята на пленения в битката при Клокотница епирски император Кир Тодор (Тодор Комнен). Заради разкаянието си той е помилван и приет във двореца. Където организира заговор срещу цар Иван Асен II и мечтае да се възкачи на престола.  Борислав успява да избяга от затвора и изпълнен с желание за отмъщение се съюзява с гърците. Тамара, съсипана, иска да постъпи в манастир. Борислав събира войска и се връща с намерение да убие царя и да отвлече Тамара. Случайно разбира че Кир Тодор и болярина Гавраил готвят убийството на царя и възкачване на българския престол на Кир Тодор. С дружината си Борислав помита съзаклятниците, спасявайки царя,  честта и отечеството си.

Маестро Георги Атанасов
Маестро Георги Атанасов е композитор и диригент, представител на първото поколение български композитори и основател на българското оперно изкуство.
Автор е на 6 опери — нещо невероятно за тогавашните условия. Той написва и други произведения: малки детски оперети, които дълго време задоволяват нуждите на детската и училищната самодейност, песни, маршове, детски песнички, пиеси за пиано и др., но творческите му интереси са насочени почти изцяло към операта.
Условията, при които работи маестро Атанасов - второто и третото десетилетие на 20-ти век са изключително трудни и цялото му творчество е плод на безкрайната му любов към музиката. С много усилия и жертви той успява да завърши своите шест оперни произведения, които не само поставят начало на българското музикално творчество от този вид, но и в продължение на много години отговарят на нуждите на българския оперен репертоар.

От шестте му опери три са на битова и три на историческа тематика. Маестро Атанасов започва да твори под силното влияние на италианската опера, по-късно акцентира върху народностния характер на произведенията си, а в последните си творби се стреми към един по-съвременен музикален език и по-ново отношение към проблемите.

Неговото оперно творчество се отличава с подчертана мелодичност, тясна връзка с народностното звукотворчество и достъпен музикален език.
Маестро Георги Атанасов е роден на 6 май 1882 г. в Пловдив. Детството му е съпътствано от мизерия и недоимък. От малък проявява музикалното си дарование и една случайност му помага да започне първите си уроци по пиано при композитора Панайот Пипков, който безплатно обучава останалото без родители момче. На 15-годишна възраст започва да учи музикална теория, тромбон и пиано в Букурещкото музикално училище. Свири на тромбон в Букурещкия оперен оркестър. По това време прави и първите си композиционни опити. За съжаление не успява да завърши и се връща в България през 1898 г.

През 1901 г. заминава за Италия, където следва композиция и контрапункт при Пиетро Маскани в консерваторията в Пезаро. През 1903 г. завършва с титлата „маестро ди музика“.

Отново се завръща в родината си и започва да работи като капелмайстор в Хасково, Карлово и Пловдив, до 1914 г. когато се мести в София. Назначен е за капелмайстор на Гвардейския оркестър в София (1914-20; 1923-26]) и във Военното училище (1920-23; 1926-31). Работи и като диригент на оркестъра на Софийската опера (1922-23).

Изнесените почти сто симфонични концерта с Гвардейския оркестър утвърждават маестро Атанасов като най-значимия диригент в България от 1920-те години. Те дават възможност на българската аудитория за първи път да се докосне до композитори като Бетховен, Вебер,  Бах,  Глинка, както и до произведения на български композитори като Никола Атанасов (Симфония № 1, 1918), Панчо Владигеров (Първи клавирен концерт, 1920), Добри Христов, Петко Наумов, Саша Попов, Ана Тодорова и други.

Първата си опера - „Борислав“, маестро Атанасов написва през 1911 година по едноименната драма на Иван Вазов. Шест години по-късно той създава втората си опера, вече с битов сюжет - „Гергана“, която десетилетия наред се ползва с успеха на най-популярните оперни произведение у нас. По-късно Атанасов написва още две битови опери — „Запустялата воденица“, либретото е от Александър Морфов и „Цвета“ — по сюжета на нашумялата тогава драма „Македонската кървава сватба“ от Войдан Чернодрински. Другите две опери на маестрото отново са с исторически сюжет - „Косара“ (1926) по либрето на Боян Дановски и „Алцек“ (1930) по либрето на Петър Карапетров. „Косара“ и „Алцек“ са написани със значително по-сложна композиционна техника и сравнително по-трудно са били приети от широката публика.
Значителна роля в българския музикален живот от онова време са играли и другите произведения на композитора, особено малките детски оперети „Болният учител“ (1909), „За птички“ (1911), „Самодивското извроче“ (1912), „Златното момиче“ (1914), „Малкият герой“ (1915), а също така и неговите песни и маршове. Атанасов има заслуги и като оперен и симфоничен диригент.

На 49-годишна възраст маестро Атанасов развива много тежка форма на диабет, което налага лечението му в чужбина. Получава помощ от италианския институт „Про ориенте“, благодарение на която заминава за Италия, но лечението се оказва закъсняло и неуспешно и той умира на 17 ноември 1931  г. По инициатива на негови приятели и почитатели през 1936 г. са събрани пари за пренасяне на тленните му останки в София, където повторно е погребан през февруари 1937 г.

Симеон Радев за пиесата на Иван Вазов „Борислав”
Успехът на тази драма, която се играе през 1909 г. в София, е изумителен. “Борислав”, пише в спомените си Симеон Радев, владее столицата, шествува победоносно по провинцията и дава на един иначе равнодушен към художествената красота народ шумно упоение. Бащите с романтично въображение кръщават децата си на името на Борислав.”