Световният бас се е учил на вокално майсторство от легендата Никола Гюзелев
Прочутият по цял свят италиански бас Роберто Скандюци отново е в София. Този път за участие като Рамфис на 19 и 21 февруари в изключителната постановка на „Аида“ на световноизвестния режисьор Уго де Ана. Скандюци е работил многократно с де Ана, шегува се, че двамата се познават от деца, но в действителност е участвал още в ранните негови постановки в „Театро Колон“ в Буенос Айрес и по-късно, на различни сцени по света. Непозната му е сегашната „Аида“ на аржентинеца, направена в сътрудничество с Арена ди Верона. Затова очаква с любопитство да се запознае със сценографията, с костюмите и идеите на де Ана.
Скандюци се завръща с особен сантимент в България за участието си в юбилейните спектакли за 125 години Софийска опера, посветени на оперните легенди Гена Димитрова и Никола Гюзелев. С Гена двамата са изпели заедно голяма част от класическите заглавия на Верди – „Силата на съдбата“, „Дон Карлос“, „Турандот“ на Пучини и много други. Най-яркият му спомен с великото българско драматично сопрано е от пирамидите край Гиза, Египет през септември 1987, където двамата пеят в пет спектакъла в постановката на „Аида“ от Верди на Театър „Петруцели“ – Бари. „Беше изумителна емоция, мащабите бяха огромни и всичко бе толкова египетско. Гримьорните се намираха точно под главата на Сфинкса“, припомня си Скандюци. Той е пял в тази творба на Верди и на Арена ди Верона, на Термите на Каракала в Рим, в Мачерата, Виена, Мюнхен и другаде, много пъти заедно с Гена Димитрова. Участник в египетската постановка е и Никола Гюзелев, когото прочутият италиански бас възприема като един от учителите си по вокално майсторство.
По повод ролята на Рамфис Скандюци споделя, че все още носи в себе си опита от египетската „Аида“. „Живея с това усещане и всеки път, когато трябва да изпълнявам този персонаж, аз се опитвам да вложа в него особеното чувство, което пазя от спектаклите край Гиза.“ Макар и неголяма, намира ролята за трудна за всеки бас заради голямата амплитуда на музикалната й част, което е типично за Верди. „Музиката е отлично структурирана, но трябва да се изпълнява с внимание“, посочва Скандюци.
Басът е постоянен гост на най-големите оперни театри в Европа и Америка. Роден е в Тревизо, Италия, където учи оперно пеене. През 1992 г. дебютира в Миланската скала, в „Сватбата на Фигаро” от Моцарт под диригентството на Рикардо Мути. С интерпретацията си на Фиеско в „Симон Боканегра” от Верди в Ковънт Гардън, под диригентството на сър Джордж Шолти, певецът добива световна слава. Работил е и с имена като Клаудио Абадо, сър Колин Дейвис, Лорин Маазел, Зубин Мета, Рикардо Мути, Сейжи Озава, Валери Гергиев, Кристоф Ешенбах, Джеймс Ливайн, Джузепе Синополи, Жорж Претр, Савалиш.
Скандюци е наричан от музикалната критика най-дълбокия басов глас на света. Богатият репертоар на изпълнителя включва Филип II, Фиеско, Закария, Падре Гуардиано, Атила (Верди), Фауст (Гуно), Дон Кихот (Масне), Борис и Досифей (Мусоргски), Гремин (Чайковски). Изпълнява и композитори от ХХ век като Стравински и Дебюси.
