Големият български диригент е все още забравен и недооценен
Смела и откровена е книгата на проф. Димитър Сагаев за грандиозното дело и драматична съдба на Саша Попов, цигуларя - виртуоз и диригент, основоположника на симфоничното дело у нас, на Националната филхармония и на повечето оркестри в България, живял дълго в изгнание и починал от инфаркт след “височайше помилване” да се върне.
В “Саша Попов и българският симфонизъм” Димитър Сагаев отдава значимото на великия музикант, но не спестява събитията и имената на хората, които са го наранили и прокудили в далечна Америка.Сред тях са диригентът Руслан Райчев, синдикалистът- оркестрант Борис Хаджитанев и композиторът Любомир Пипков. Саша Попов е силна и ярка личност, която не може да не предизвика омразата на властниците. Не спестява и още една истина - нито предишната - нито днешната власт са отдали нужната почит към голямата личност. През юли 1899 г. трябваше да се чества стогодишнината от рождението му, / роден е в Русе през 1999 г. под слънчевия знак на Лъва!/,но за съжаление, не се направи нищо съществено дори от Софийската филхармония, създадена от именития музикант през 1928 година. А можеше тя да приеме неговото име, така както Букурещката носи името на Джордже Енеску. Столичната община и Министерството на културата можеха да му поставят паметник или бюст в Борисовата градина до другите велики мъже на България Похвално е, че русенската община назова една улица в града на неговото светло име. ...За съжаление, днес на пулта на този голям европейски оркестър, създаден от него, в наши дни застават и немалко определено бездарни музиканти, сред които най- фрапиращ е случая с упорито лансирания от комунисти и масони Найден Тодоров, обявен от някои наши неуки репортерки за "Българския Караян"! По същия грозен начин софийски оркестранти преди десетина години прогониха най- добрия днес български диригент, русенеца Емил Табаков...
А Саша Попов беше световно признат - отначало като един от най-големите цигулари на века, а след това и като диригент. Той не само изгради българското симфонично дело, той подготви и публиката за него. Неговите концерти, част от тях и на открито, възпитаха във вкус към голямата музика хиляди българи, докато днес нямаме подобни апостоли и мястото им се зае от същества като Глория, Ивана и Азис...Маестро Саша Попов беше мащабна, щедра, благородна личност Даде и път на огромен брой наши музиканти: оркестранти, солисти, диригенти, подпомагаше активно и българските композитори като много често изпълняваше за първи път техните опуси. Той сформира и редица оркестрови състави у нас, негова е идеята за фестивала "Мартенски музикални дни" в Русе, за първите конкурси за млади музиканти.
Чест прави на професор Сагаев, че ни е предложил този емоционален, но и подкрепен с достатъчно факти текст. Книгата му “звучи” като “соната” или по-скоро като “тема с вариации”. Сложната, мащабна, щедра и изключително чувствителна личност на Саша Попов е разбрана в дълбочина. Димитър Сагаев е следвал пътя на Попов у нас отблизо, а по-късно, когато диригентът емигрира в САЩ, е поддържал с него редовна кореспонденция. И при това авторът е решил, че портретът ще бъде непълен, ако не провокира и интервюира редица музиканти от различни поколения, докоснали се до голямата личност. От което книгата, разбира се, много е спечелила. Защото едни отдават значимото на големия творец, но други отвръщат на доброто със зло. Типично по български, нали?! И така ни става ясно защо този светъл човек и неизтощим родолюбец, въпреки признанието и успеха в чужбина, страда извън страната ни и иска на всяка цена да се върне.
На 12 август 1976 г., след продължително изгнание, Саша Попов е “помилван” и вече може да се върне в България. По пътя за летището в Лос Анджелиз сърцето му не издържа пред голямото вълнение и той умира от инфаркт.
ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ
