"Александър Невски" подсили "Борис Годунов"
Пламен Карталов успя с първата си постановка пред катедралния храм да разшири представите ни за оперно изкуство
Премиерата и няколкото спектакъла на операта "Борис Годунов" от Модест Мусоргски пред катедралния храм "Св. Ал. Невски" ще се помнят, защото отбелязаха връх в усилията на акад. Пламен Карталов да въведе в културния живот на страната "оперно кино на живо".
За първи път действащ храм се включи в постановка не просто като декор, а с истинско сценично участие - от камбанарията до паважа пред него. Камбаните му биеха в тържествения момент на коронацията на цар Борис, влизайки в съзвучие с оркестъра под диригентството на Константин Чудовски, а чаткането на конски копита по паважа добави автентичност в сцената с преминаването на конни патрули по руско-литовската граница. Притворът бе отправната точка на сценичното действие за възхода на цар Борис, както и неочакван финал на неговата драма, завършила не просто със смъртта му, а с възнесението му в бяла роба.
Малко е да се каже, че премиерният спектакъл в петък бе внушителен заради 50-метровата си сцена и 1400-те зрители, сред които бе и патриарх Неофит, дал съгласие за вписване на патриаршеската катедрала в постановката. Във всяка сцена личеше амбицията да се надскочи познатото и да се направи нещо паметно, което да е достойно за имената на Борис Христов, Николай Гяуров и Никола Гюзелев, на които бе посветен оперният празник, както и да бъде отбелязана достойно 90-годишнината от освещаването на храма. Целият творчески колектив бе преработил представите си за оперна постановка в зала, защото, както казва акад. Карталов, "спектаклите на открито имат други послания, разказват друг вид история за герои и събития, превръщат операта в друг вид изкуство". Тук нямаше как да се развият декори във височина и сценографията разчиташе на решения по хоризонтала или под сцената за неусетна смяна на картините.
Творческа смелост бе също така да се покани 41-годишният Мартин Цонев за дебют в ролята на Борис Годунов, смятана за коронна на най-великите български баси. Музикалните специалисти ще преценят колко се е доближил до техните образци, но за зрителите неговото изпълнение бе много искрено и пълно с драматизъм. Трогателно бе участието също на малкия Марио Кръстев в ролята на Фьодор, сина на Борис Годунов. Продължителните аплодисменти за многобройния оперен състав в края на представлението бяха ясен знак за удовлетворението на зрителите от постигнатата сплав на целия творчески екип, заразен от артистичния авантюризъм на своя художествен ръководител.