Ренато Брузон - почетен гост на гала-концерта за Борис Христов
18 май 2014

Ренато Брузон - почетен гост на гала-концерта за Борис Христов

РЕНАТО БРУЗОН:

В ОПЕРАТА НЯМА ПРЕСТИЖНИ И НЕПРЕСТИЖНИ РОЛИ

Един от най-големите оперни гласове в света - 78-годишният баритон Ренато Брузон е почетен гост  на галаконцерта за 100-годишнината от рождението на Борис Христов на 18 май в Софийската опера.

Именитият българин е обявен от ЮНЕСКО за Личност на 2014-а (заедно с Ел Греко и Лермонтов).

През юни, на 27, 28 и 29,  на пл. "Св. Александър Невски" ще има три премиерни представления на операта "Борис Годунов", в която Борис Христов прави една от големите си роли.

Ренато Брузон е роден в Гранц, малко градче, което се намира на 30 км. от Падуа, Италия. Той се увлича още от малък  по музиката и пее в местния църковен хор. После Брузон започва да изучава  професионално пеене в Консерваторията в Падуа.

Ренато дебютира на оперната сцена през 1960 г. като Граф ди Луна в „Трубадур”.  В следващите години играе Рикардо в „Пуритани”. През 1969 г. Брузон прави дебют на сцената на Метрополитен опера като Енрико в „Лучия ди Ламермур”.  След една година той се запознава с големия диригент Рикардо Мути. Двамата дебютират в „Бал с маски” във Флоренция. През 1972 г. певецът играе на сцената на Ла Скала и изпълнява ролята на Антонио в  операта  „Линда ди Шамони”. Същата година  Брузон взема участие в Единбургския Международен кинофестивал като Ецио от „Атила”.

През 1975 г. баритонът успешно замества Пиеро Капучили като Ренато в „Бал с маски”. 1978 г. е една от най-успешните в творческата биография на певеца. Той е поканен във Виенската държавна опера, за да изпълни ролята на Отело в едноименната опера. Успехът му е толкова голям, че престижния австрийски театър го награждава със званието – камерзингер. През 80-те години на миналия век Ренато се обръща към класиката на  XVIII век. Играе Дон Жуан от „Дон Жуан”,  Жерар от „Андре Шение” и др.

Много  оперни критици определят Брузон като най-добрия Риголето след легендарния Тито Гоби. Ренато постига световна оперна слава, но не страда от звездна мания. Той е както обикновено естествен, достъпен и отзивчив за приятелите си и публикат. Маестрото изповядва веруюто, че няма престижни и непрестижни роли, защото светът на оперното изкуство е велик.